Решение № 279 от 7.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 847/2012 г.

Решение № 279 от 7.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 847/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева Производството по делото е образувано по протест на А. Д. - зам. окръжен прокурор при Окръжната прокуратура в гр. Перник против присъда № 8 от 01.03.2012 г. по внохд № 60/2012 г. на Окръжния съд в гр. Перник. В протеста се сочи, че атакуваната оправдателна присъда е незаконосъобразна. Касаторът твърди, че подсъдимият е осъществил всички признаци на състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК. Въззивната инстанция не е имала основание за извода, че деянието поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност. Подчертава се, че боеприпасите са намерени по повод разследване на тежко умишлено престъпление в пълнител, готов за употреба, а техният брой надхвърля стандартите на ЗОБВВПИ. В заключение се отправя искане за отмяна на оправдателната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът, участващ в разглеждането на делото пред касационната инстанция, не поддържа протеста. Защитникът на подсъдимия пледира оправдателната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди направените доводи и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Районният съд в гр. Перник с присъда № 36 от 17.01.2012 г. по нохд № 1223/2011 г. признал подсъдимия Г. А. П. за виновен в това, че на 09.06.2011 г. в гр. Перник държал боеприпаси за огнестрелно оръжие - девет броя бойни патрони и един халосен патрон калибър 7.62 х 39 мм без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 вр. с чл. 54, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години съгласно чл. 66, ал. 1 от НК. Окръжният съд в гр. Перник отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил присъда № 8 от 01.03.2012 г. по внохд № 60/2012 г., с която признал подсъдимият за невиновен и на основание чл. 339, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение. Протестът срещу така постановения въззивен акт е неоснователен по следните съображения: Фактическите данни, установени от двете предходни инстанции, не показват различия. Окръжният съд законосъобразно съзрял в тях малозначителност на деянието, изключваща престъпния му характер. Подсъдимият наемал заедно със свидетелката К. апартамент в гр. П. В него, по повод оперативен сигнал, относим към друго разследване и лице, било извършено претърсване. Разследващите органи намерили в спалнята пълнител за автомат "К.", в който били поставени девет броя бойни патрони и един халосен, всички с калибър 7.62 х 39 мм. Подсъдимият обяснил, че те са спомен от казармата. По експертен път съдът констатирал, че иззетите патрони представляват боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОВВПИ /ДВ, бр. 73 от 2010 г./. Един от бойните патрони е произведен през 1977 г., халосния - през 1988 г., а останалите осем бойни - през 1967 г. При тези данни, макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, деянието, извършено от подсъдимия, е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК поради явната незначителност на обществената му опасност. Установено е държане на неголям брой патрони и макар количественият признак да няма решаващо значение за престъпния състава на чл. 339, ал. 1 от НК /ср. ал. 2 от същия текст/, в комбинация с мястото на съхранение / изключващо намерение за скриване или редовно ползване/ и данните за личността на дееца / неосъждан, без криминални или други противообществени прояви, непритежаващ оръжие/ показват много нисък потенциал на заплаха за обществените отношения, защитавани от Глава единадесета на НК. Първостепенният съд е надценил принципно високата степен на обществена опасност на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, като е пренебрегнал посочените обстоятелства по конкретния казус. Ето защо квалифицирането на изследваното деяние като престъпление е незаконосъобразно - нарушение, което въззивният съд отстранил с новата присъда. За пълнота на изложението настоящият съдебен състав се съгласява с отразеното в протеста становище, че допустимите количества боеприпаси, посочени в ЗОБВВПИ, не могат да служат за сравнение при оценка на степента на обществена опасност на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като са елемент от легалния ред за притежаване на определени контролирани вещи. Криминализирането на техния нелегален оборот е наказателноправна реакция на общоопасния му характер, който не предвижда нива на търпимост. Във всеки отделен казус предметът на престъплението следва да бъде разглеждан наред с всички останали предпоставки, очертаващи конкретна възможност въздействието върху него да доведе до общественозначим отрицателен обществен ефект. Обсъжданото деяние е илюстрация за незначително по степен засягане на предмет, който принципно не е незначителен. Това прави настъпилите вредни последици недостатъчни за квалифициране на деянието като престъпление - извод, до който, макар и с частично различни мотиви, стигнал въззивният съд. Обобщено, касационната проверка не разкри посоченото в протеста нарушение на закона, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение