Решение № 2586 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2016 г.

Решение № 2586 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. К. от гр. В., против решение № 73 от 15.06.2016 г., постановено по адм. д. № 40/2016 г. по описа на Административен съд -В. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. О. М. В. Кръстева чрез процес. представител адв. Кръстева, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил жалбата на М. И. К. срещу решение № 29/26.01.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, в частта с което е установено, че директора на Дома за медико-социални грижи за деца, В.- М. В. К., в качеството й на работодател - не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. по отношение на М. И. К. - чрез действията по прекратяване на трудовото й правоотношение. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение материалния закон - поради което е направил извод за неговата незаконосъобразност. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е установено неравно третиране на касаторката по признак "лично положение". По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че производството пред КЗД е започнало по жалба на М. К. за допусната дискриминация спрямо нея с прекратяване на трудовото й правоотношение . За да вземе решението си административния орган е приел за безспорно, че е съществувало трудово правоотношение между Костова и Дом за медико-социални грижи за деца -/ДМСГД/-В., като Костова е заемала длъжност "санитар". Установено е, че със Заповед от 06.02.2015 г., на основание чл. 326, ал. 1 КТ - трудовото правоотношение е прекратено, поради едностранно отправено предизвестие от страна на работника, като молбата за оттегляне на предизвестието, на основание чл. 326, ал. 4 КТ - не е уважена. Няма спор между страните, че на 07.01.2015 г., около 13,30 часа в ДМСГД-В. умира дете. По него време М. К., заедно с още трима служители, е изпълнявала трудовите си задължения. На 08.01.2015 г. - служителите М. К., И. Ц., Н. Р. и В. И. са депозирали молби за прекратяване на трудовото правоотношение; същите са достигнали до адресата- директора на ДМСГД в същия ден, като последният уважил исканията за едностранно прекратяване на трудовите договори, считано от 08.02.2015 г.- след изтичане на срокът за предизвестие. В последствие сочените по- горе лица писмено са оттеглили заявленията си за прекратяване на договорите им, но работодателят е изразил, при условията на чл. 326, ал. 4 КТ - съгласие само за В. И., като изразил несъгласие с оттеглянето от страна на М. К. и И. Ц. и в последствие издал заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 326, ал. 1 КТ с лицата М. К., И. Ц. и Н. Р.. В деня и часа на смъртта на детето в ДМСГД -са се намирали петима служители. Всички те подават молби за напускане на следващият ден 08.01.15 г. Единствено, В. И. я оттегля в същия ден, като на основание чл. 326, ал. 4 КТ - работодателят е дал съгласие- установил е, че лицето по здравословни причини е напуснало работа на 07.01.2015 г., около 12 часа, т. е. преди трагичния инцидент. В последствие на 04.02.2015 г. молба подава и М. К. и И. Ц., но същите не са приети от работодателя и трудовите правоотношения с Ценова, Костова и Рафаилова - са прекратени. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че спрямо касаторката не е осъществена дискриминация по признак "лично положение" е законосъобразен. Работодателят- ответник в производството, в конкретната хипотеза, е действал еднакво спрямо всички служители в сравнимо, сходно положение. Ето защо като е направил извод за не основателност на жалбата на М. К. срещу решението на КЗД Административен съд В. е постановил решение в съответствие с материалния закон, отхвърляйки жалбата й. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че решението на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в унисон с материално правните разпоредби и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, касатора следва да заплати на ответника Кръстева сумата 500/петстотин/ лева разноски за тази инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,