Решение № 13417 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2013 г.

Решение № 13417 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2013 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба от процесуалния представител на Кмета на Столична община - Район "Надежда" срещу решение № 3634 от 28.05.2013 г. по адм. д. № 10539/2011 г. на Административен съд София-град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Константин Николов Спасов лично и чрез пълномощника адв. Драгомир Димитров, в писмен отговор, молба и устно в съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като неоснователна, и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК и затова касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменена заповед № РД-09-452А от 10.09.2010 г. на Кмета на Столична община - Район "Надежда", с която, на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, е прекратено действието на настанителна заповед № 1131/16.05.1989 г., издадена от Столичен Народен Съвет - Главна дирекция за изграждане на София и възникналото от нея наемно правоотношение с Константин Николов Спасов относно жилищен имот частна общинска собственост, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж. к. "Надежда", бл. 272, вх. А, ет. 1. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото правилно е прието, че жалбата на Константин Николов Спасов е основателна, тъй като процесната заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят не е бил уведомен за оспорената заповед и съответно не е могъл да вземе участие в административното производство. Това нарушение е съществено, доколкото и в отменителното определение № 9348 от 28.06.2012 г. по адм. д. № 6685/2012 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, се приема, че по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Изводът за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед е правилен, тъй като въз основа на събраните доказателства, съдът е направил вярна преценка, че не са осъществени материалните предпоставки за преустановяване действието на настанителната заповед по отношение на жалбоподателя, а не по отношение на други лица от неговия роднински кръг, независимо от възникналите наследствени правоотношения. При напълно идентична фактическа обстановка, но по повод жалба срещу заповед по чл. 65 от ЗОбС между същите страни, ВАС е имал повод да се произнесе. Мотивите на решение № 3903 от 19.03.2012 г. по адм. д. № 14457/2011 г. са възпроизведени в процесното решение и следва да бъдат споделени, защото са изцяло относими към предмета на настоящия спор. В конкретния случай по отношение на Константин Николов Спасов не е налице основанието по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, а именно " отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище". Това основание би настъпило едва след като същият бъде обезщетен със завършено жилище в замяна на отчуждения от него лично имот. Такова обезщетяване не е извършено и съответно не са отпаднали условията за настаняването му в общинско жилище. Нормите на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община в случая не могат да намерят приложение. Правно ирелевантно е и решението, с което се променя предназначението на 81 броя оборотни жилища и други. В този случай за общинската администрация е налице задължение да остави жалбоподателя в общинското жилище до отпадане на основанията за настаняването му в него, а именно до обезщетяването му лично със завършено жилище за отчуждения имот. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски на жалбоподателя не се дължат. На ответника следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на сумата 500.00 лева платено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,