Решение № 4462 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 756/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител юрк. Г. Стойков срещу решение 22721 от 07.11.2024г., постановено по административно дело 5065/2024г. от Административен съд София - град, с което е отменен негов мълчалив отказ да се произнесе по искане вх. 26 - К -753/04.04.2024г. на К и К ООД за плащане на законна лихва за забава върху недължимо платена сума за такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 100 000 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена, като претендира и заплащане разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба К и К ООД, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение като правилно. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: АССГ е бил сезиран с жалба на "К и К"ООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП по искане от 04.04.2024г. за плащане в полза на дружеството на сума в размер на 22 533.82лв., представляваща законна лихва за забава върху недължимо платена от него сума за такса по чл.30, ал.6 ЗХ в размер на 100 000лв. За да се произнесе по жалбата, АССГ е изложил мотиви, че с решение 000030 - 4908/15.06.2023г. на изпънителния директор на НАП е разпоредено възстановяване на сума в размер на 100 000 лева, представляваща недължимо платена държавна такса по чл.30, ал.6 от ЗХ, като сумата от 100 000 лева е възстановена на 24.07.2023 г., а с искане вх. 26 - К -753/04.04.2024 г. се претендира плащане на законна лихва за забава върху недължимо платената сума за такса, като по това искане за заплащане на лихва изпълнителният директор на НАП не се е произнесъл в законоустановения срок. По тези съображения АССГ приема, че е формиран мълчалив отказ. Съдът е изложил мотиви, че в ЗХ липсва изрична уредба, относно лихви в хипотезите на възстановяване на недължимо платени суми за такси и предвид чл.46, ал.2 ЗНА приложение намира чл.129, ал.6 ДОПК, относно дължимостта на лихви при възстановяване и прихващане на недължимо платени и събрани суми за държавни и общински такси, установени по основание със закон - чл.162, ал.2, т.3 ДОПК. При тези съображения, съдът е отменил оспорения мълчалив отказ и изпратил преписката на изпълнителния директор на НАП за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е правилно като краен резултат. Правилно съдът е констатирал, че е сезиран компетентния по ЗХ орган да се произнесе по искането за заплащане на лихва, като според настоящият съдебен състав компетентността на органа, произтича от чл.17, ал.1 , т. 1 и т.16 ЗХ , същият действа като орган компетентен да издава лицензи за организиране на хазартни игри, да определя дължимите такси за тях и съответно да възстановява недължимо внесените такси за продължаване на лицензи. При правилно установена фактическа обстановка обоснован и правилен е изводът в обжалваното решение, че постановеният мълчалив отказ е незаконосъобразен, при което правилно е отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне, но това е така, тъй като при липсата на изложени мотиви от органа не може да бъде установена действителната му воля. Неправилно обаче в решението е прието, че органът следва да се произнесе по реда на ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че ДОПК е неприложим по подаденото искане за възстановяване на лихва, предвид обстоятелството, че държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ и съответно претендираната лихва върху нея, не попадат в обхвата на чл.128, ал.1 ДОПК относно вземанията, за които може да се иска прихващане или възстановяване по реда на ДОПК. Съгласно чл.128, ал.1, изр.1 ДОПК това са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. Държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ няма характер нито на данък, нито на осигурителна вноска, нито на глоба или имуществена санкция, нито на сума, за която специалния закон постановява възстановяване по реда на ДОПК. Законодателят не е предвидил по този ред да се претендира възстановяване или прихващане на такси по Закона за хазарта (ЗХ), а и разпоредбата на чл. 92 ЗХ препраща към ДОПК само относно възстановяването и прихващането на недължимо платени такси по чл. 30, ал. 3 и ал. 4 ЗХ. Неправилно АССГ е приел в оспореното решение, че §21, ал.3 и §22, ал.3 от ПЗР на ЗДБ за 2024г., изрично препращат към чл. 92 ЗХ, поради което по силата на ал. 4 по искането за заплащане на лихва е приложим редът по ДОПК. В специалната норма на чл. 92, ал. 4 ЗХ е предвидено, че недължимо платени суми или събрани суми по ал. 1 3 и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. В процесния случай се претендира лихва върху възстановена като недължимо внесена сума за еднократна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ, а посочените в чл. 92, ал. 1 ЗХ държавни такси са само тези с променлив характер по чл. 30, ал. 3 и ал. 4. Уредбата в § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е с временен характер и е относима за таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, която е дължима от организаторите на хазартни игри с игрални автомати с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г. за времето, което остава до края на вече издадения им лиценз. Само тази еднократна част от таксата, определена по формула с еднократно действие, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. при условията и по реда на чл. 92 от ЗХ, според който декларирането и установяването на променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 се извършват по реда на ДОПК и издадените актове се обжалват по реда на същия кодекс. Следователно препращането от чл. 92 от ЗХ към ДОПК не се отнася към таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, която с решение от 15.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП е възстановена на К и К ООД. Този извод се подкрепя и от установената непротиворечива практика, формирана по спорове, разглеждани по реда на АПК, относно законосъобразността на решенията на изпълнителния директор на НАП, с които се отказва възстановяване на суми, внесени като такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ при действието на чл. 30, ал. 7 от ЗХ (редакцията в ДВ. бр.104/08.12.220 г.). По аргумент на по-силното основание процедурата по чл. 129 и сл. от ДОПК е неприложима и по отношение на лихвите върху вземането от недължимо платена такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Настоящият съдебен състав приема, че произнасянето на изпълнителния директор на НАП по повод наличието/липсата на основание за заплащане на лихва върху главница, формирана от такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, респективно споровете относно правните и фактически последици от подобно (не)произнасяне, включително дължимостта на лихви, не подлежат на разглеждане по реда на ДОПК, който е специален и е само за изрично предвидени в кодекса хипотези. Приложението по аналогия (чл. 49, ал. 2 от Закона за нормативните актове) и на процедурни правила, създадени за администриране и контрол за законосъобразност на данъчното облагане, трябва да се счита изключено на основание чл. 60 от Конституцията на Република България. Обоснован е изводът на АССГ за формиран мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП. Този отказ не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 АПК, относно писмената форма и съдържанието му, поради което правилно като краен резултат е отменен от АССГ и преписката върната за ново произнасяне с изричен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 2 916 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, което настоящият състав намира, че е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а възражението за прекомерност на същото, освен бланкетно е и неоснователно. Възнаграждението не е прекомерно спрямо предвиденото в чл.9, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен изготвен отговор на касационната жалба по делото е осъщественото и процесуално представителство по делото, чрез явяване на адв. Иванов в открито съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,Пето отделение