Решение № 810 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10684/2011 г.

Решение № 810 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10684/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С касационна жалба, подадена от директора на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ се обжалва решение № 2458/25.05.2011 г. по адм. дело № 56/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отменено експертно решение /ЕР/ на НЕЛК № 0469 от заседание 162/13.11.2008 г. на НЕЛК, като обжалването се отнася до дадените указания в решението на съда за произнасяне с ново експертно решение. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено в частта относно дадените указания на НЕЛК за ново произнасяне. С касационна жалба, подадена от Георги Димитров Манолов от с. Копринка, община Казанлък се обжалва същото съдебното решение относно изводите на съда, касаещи очните заболявания на лицето. В жалбата се излагат подробни съображения за предмета на обжалване, за задачите на вещите лица по изслушаните медицински експертизи, по констатациите и изводите на вещите лица, обсъждането на заключенията от съда, наведени са също доводи относно начина на изчисляване на процента трайно намалена работоспособност /ТНР/ при заболявания по част пета от Приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /НМЕР - 2005 г., отм./, поддържа наличието на основание за приложение на т. 2.5 и т. 2.6 от раздел 2 и т. н. Моли с решението да бъде определен по-голям процент ТНР - 80 или 90 %, съобразен със здравословното му състояние. От същия жалбоподател са подадени допълнителна молба от 18.08.2011 г., с която по същество се оспорват изводите на вещите лица по експертизите, изслушани от първата инстанция и молба от 29.08.2011 г., с която се представя ксерокопие от 4 листа от медицински речник на няколко езика. Страните не са изразили конкретни становища по касационната жалба на съответната друга страна, по която имат процесуалното качество на ответник. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на НЕЛК е основателна, като счита за неправилни указанията на съда при новото произнасяне да бъдат взети предвид новонастъпилите обстоятелства от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Поддържа, че компетентността на НЕЛК изключва произнасяне относно заболявания, възникнали след постановяване на експертното решение на ТЕЛК. Представителят на ВАП счита, че касационната жалба на Георги Манолов е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по делото, намира следното. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено по жалба на Георги Димитров Манолов експертно решение № 0469 от заседание № 162/13.11.2008 г. на НЕЛК и преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания в мотивите на решението. Съдът е посочил, че ЕР на НЕЛК е постановено по повод жалба на Георги Манолов против ЕР на ТЕЛК № 3949 от заседание № 217/21.12.2007 г. на ТЕЛК за очни болести гр. Пловдив, с което са определени 62 % ТНР, като с ЕР на НЕЛК са определени 72 % ТНР с водеща диагноза "травма на окото и очната орбита". За да отмени ЕР на НЕЛК, първоинстанционният съд е приел, че доколкото това решение има характер на медицинско заключение, то не е постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. Този извод съдът е обосновал със заключенията на съдебно-медицинските експертизи, изслушани по делото - първоначално и допълнително заключения на вещото лице д-р Грънчаров, офталмолог, и повторно заключение на вещото лице д-р Гълъбова - офталмолог. Въз основа на тези заключения, които са в един и същи смисъл, съдът е приел, че НЕЛК в противоречие с НМЕР (отм.) е определила 50 % ТНР по част пета, раздел I и раздел II, т. 1 от НМЕР (отм.), тъй като за тези заболявания не е посочена такава комбинация за определяне на процент ТНР. Наред с това не е взето предвид заболяването по част пета, раздел VI, т. 6 - съдружно кривогледство, за което се предвижда 10 % ТНР, което заболяване е било установено към датата на извършения преглед от НЕЛК на 03.11.2008 г. Съдът се е позовал на раздел III от Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕР (отм.), в който е посочено, че няколко увреждания, за всяко от които в "Отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност" /Приложение № 1 към НМЕР/ е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високия процент по съответната отправна точка, а ако той не е 100%, към него се прибавя от 10 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания, като прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент на останалите увреждания. Предвид това съдът е направил извода, че вещите лица правилно и обосновано са определили крайния процент ТНР, както следва: към най-високия процент ТНР 65 % се прибавят 20 % от /60% ТНР за ССЗ /сърдечно-съдови заболявания/ + 30 % ТНР зрителна острота + 10% за съдружно кривогледство + 10% ТНР за бъбречни заболявания/, което се равнява на 65+22, или 87 %. Според съда определеният с ЕР на НЕЛК процент ТНР - 72 % е в нарушение на материалния закон, поради което е отменил същото и е върнал преписката за ново произнасяне. Съдът е дал указания да бъде приложена правилно Наредбата за медицинската експертиза, като на жалбоподателя бъде определен краен процент ТНР след съответен клиничен преглед и отчитане на всички данни, поради необходимостта към датата на новото произнасяне да са отчетени и новонастъпилите обстоятелства от значение за спорното право, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Настоящият касационен състав на съда намира следното по подадените жалби: Касационната жалба на Георги Димитров Манолов е недопустима като подадена при липса на правен интерес. Този извод се налага поради това, че съдебното производство е образувано по жалба на Георги Манолов против ЕР № 0469 от заседание № 162/13.11.2008 г. на НЕЛК, с което на същия е била определена 72 % трайно намалена работоспособност. Искането на Георги Манолов до съда е за отмяна на това ЕР и за определяне на по-висок процент ТНР в съответствие с действителното му здравословно състояние. С постановеното решение е отменено обжалваното ЕР на НЕЛК, като преписката е върната за ново произнасяне с указания да бъде съобразено здравословното състояние на лицето към датата на освидетелстването, обосновано от заключенията на вещите лица, изслушани по делото, които са определени 87 % ТНР към датата на освидетелстването от ТЕЛК. Предвид този изход на спора съдът по същество е уважил подадената жалба на Георги Манолов, поради което за същия не съществува правен интерес да обжалва това решение. Този извод не се променя от факта, че съдът не е решил спора по същество, а е върнал преписката за ново произнасяне, тъй като съдът е процедирал в съответствие с чл. 173, ал. 2 АПК, според който когато естеството на отменения административен акт /в случая това е ЕР на НЕЛК/ не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Правен интерес от обжалването на съдебното решение в случая не може да бъде обоснован и от мотивите на съдебното решение, в които при обсъждането от съда са приети за неоснователни част от възраженията и доводите на оспорващия Георги Манолов, тъй като тези възражения могат да бъдат направени при евентуално оспорване на новия административен акт, който ще бъде издаден в съответствие с указанията на съда. Поради изложените съображения, касационната жалба на Георги Манолов е недопустима по аргумент за обратното от чл. 210, ал. 1 АПК, тъй като е подадена от лице, спрямо което решението е благоприятно. На това основание и чл. 159, т. 4 АПК, приложим субсидиарно на основание чл. 228 АПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Касационната жалба на директора на НЕЛК е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. От съдържанието на касационната жалба се налага извода, че касаторът не оспорва решаващия извод на съда, че експертното решение на НЕЛК не е съобразено с действителното здравословно състояние на лицето към момента на освидетелстването. На първо място такъв довод или твърдение не са направени в касационната жалба, а на следващо място - мотивите на касационната жалба са свързани единствено с неправилността на дадените указания от съда решението да бъде съобразено с новонастъпилите обстоятелства от значение за спорното право, т. е. настъпили след датата на освидетелстването. Независимо от това и за яснота следва да бъде посочено, че решаващият извод на първоинстанционния съд за това, че ЕР на НЕЛК е постановено в нарушение на разпоредбата на част пета от Приложение № 1 към НМЕР (отм.) и че не отразява вярно здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването, е правилен и е обоснован от събраните по делото доказателства и по-конкретно от заключенията на съдебно-медицинските експертизи, изслушани по делото. В разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРРКМЕ - отм. с ДВ, бр. 34/2010 г./, е предвидено, че при обжалване решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи, предвидени в чл. 56 от наредбата по чл. 101 от Закона за здравето, включително по състоянието на работоспособността на лицето в момента на освидетелстването му. В ал. 3 от същия чл. на правилника е предвидено, че по изключение, когато се обсъждат болнични листове за минало време и лицето се е върнало на работното си място, НЕЛК не се произнася по работоспособността му към момента на освидетелстването. В конкретния случай не е налице хипотезата на ал. 3, поради което НЕЛК е следвало да вземе предвид състоянието на лицето към момента на освидетелстването. В касационната жалба на директора на НЕЛК неправилно се цитират разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и ал. 3 от сега действащия Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, тъй като този нормативен акт не е действал към момента на постановяване на обжалваното пред съда ЕР на НЕЛК. Както се посочи по горе, по искане на оспорващия Георги Манолов по делото са изслушани първоначално и допълнително заключения на вещото лице д-р Грънчаров и повторно заключение на вещото лице д-р Гълъбова, като и двамата лекари са специалисти - офталмолози. Заключенията на двете вещи лица са в един и същи смисъл, че към момента на освидетелстването на лицето е следвало да бъдат определени 87 % ТНР съгласно отправните точки по Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 НМЕР (отм.), при което крайният процент ТНР се определя като към най-високия процент ТНР 65 % по част V, раздел II за загуба на периферно зрение, се прибавят 20 % от сбора от останалите проценти - 60% ТНР за сърдечно-съдови заболявания по част четвърта, раздел I, т. 2 + 30 % ТНР за зрителна острота по част V, раздел I + 10% за съдружно кривогледство по част V, раздел VI, т. 6 + 10% ТНР за бъбречни заболявания по част девета, раздел 19, т. 3.1/. Следва за прецизност да се посочи, че в съдържанието и на двете заключения е допусната известна неточност или техническа грешка при изчислението на крайния процент ТНР, тъй като според ЕР на ТЕЛК, което в тази част е потвърдено от НЕЛК и пред съда не е била оспорена тази част от ЕР на НЕЛК, за сърдечно-съдови заболявания по част четвърта, раздел I, т. 2 са определени 50 % ТНР, а не 60 %, както са посочили вещите лица в заключения си. Определеният процент ТНР за това заболяване се установява от съдържанието на ЕР на ТЕЛК - 50%, също така в заключението на вещото лице д-р Грънчаров на стр. 2, където е описан начина на изчисляване на крайния процент с ЕР на НЕЛК, също е посочено, че за сърдечно-съдово заболяване са определени 50 % ТНР, а освен това и в т. 2 от раздел I на част четвърта от Приложение № 1 към НМЕР (отм.) максималният процент ТНР е 50. Очевидно се касае до техническа грешка при изписване на текста на заключенията, която е пренесена и при изчисляването на крайния процент ТНР. При непроменени останали компоненти /за изчисляване/, то крайният процент се изчислява на 85 %, а не 87, както са посочили вещите лица. Като се изключи горепосочената техническа грешка, заключенията са дадени от вещи лица със съответна компетентност, която не е оспорена, нито опровергана, заключенията са дадени по въпроси от област, за които се изискват специални познания, каквито съдът по презумпция не притежава, заключенията съответстват на писмените доказателства по делото. Посоченият от вещите лица начин на изчисляване на крайния процент ТНР съответства на цитираната от съда разпоредба от раздел III на Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕР (отм.). Изводът на вещите лица, възприет и от съда, че с ЕР на НЕЛК неправилно са определени 50 % ТНР по част пета, раздел I и част пета раздел II, т. 1, след като за тези заболявания не е определена такава комбинация за определяне на процент ТНР, не се оспорва от касатора и се явява правилен с оглед съдържанието на разпоредбите от част пета на Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 НМЕР (отм.). Двете заключения са дадени относно здравословното състояние на лицето към момента на освидетелстването от ТЕЛК - 21.12.2007 г., съобразени са и със състоянието на лицето към датата на произнасянето на НЕЛК - 13.11.2008 г., като това обстоятелство изрично е посочено както в задачите на експертизите, така и в съдържанието на самите заключения и при разпита им в съдебно заседание. От изложеното се налага извода, че заключенията са изготвени с оглед състоянието на лицето към датата на освидетелстването, което е меродавният момент съгласно чл. 43, ал. 1 ПУОРОМЕРРКМЕ /отм./. В този смисъл първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че решението на ЕР на НЕЛК не е съобразено със здравословното състояние на лицето към датата на освидетелстването, което налага отмяна на решението и връщането на административния орган за ново произнасяне. Ново произнасяне от НЕЛК се налага и поради констатираното от съда неправилно приложение на разпоредбите на част пета "Очни заболявания" от Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 НМЕР (отм.) - Отправни точки за оценка на трайно намалена работоспособност, както и на раздел III от Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕР (отм.), съдържащо Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти. Относно дадените от съда указания, които следва да бъдат взети предвид при новото произнасяне е допусната неяснота в първоинстанционното решение. Казаното се обосновава на следното: както се посочи цялостното изследване на здравословното състояние на Георги Манолов в съдебното производство и обсъждането в мотивите на решението се отнася към датата на освидетелстването - 21.12.2007 г., съответно - 13.11.2008 г., и съдът е формулирал решаващия си извод за незаконосъобразност на решението на НЕЛК именно с оглед преценката на състоянието на лицето към тази дата. Указанието на съда в предпоследния абзац на решението "...преписката следва да се върне на ответника...за решаване на спора по същество при правилно приложение на Наредбата за медицинската експертиза, като на жалбоподателя бъде определен краен процент ТНР след съответен клиничен преглед и отчитане на всички данни, поради необходимостта към датата на новото произнасяне да са отчетени и новонастъпилите обстоятелства от значение за спорното право, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК" /цитат от решението/, не съответства на останалата част на мотивите на съда, поради което настоящият състав приема, че се касае или до неясна формулировка или до неправилно тълкуване на закона. Във всички случаи обаче това указание е неправилно и не следва да бъде съобразявано при постановяване на новото решение на НЕЛК. Това неправилно указание в мотивите на първоинстанционното решение обаче не обосновава неправилност на решението и не представлява основание за отмяната му, тъй като крайният извод на съда, а именно, че обжалваното ЕР на НЕЛК е незаконосъобразно, тъй е постановено в нарушение на приложимите нормативни разпоредби и не е съобразено със здравословното състояние на лицето към датата на освидетелстването, е обоснован и правилен. Поради това решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, като при новото произнасяне на административния орган бъдат съобразени и мотивите на настоящото решение. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение