Решение № 11902 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2012 г.

Решение № 11902 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Перпарим Куле, от гр. София, чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Ани Александрова от САК, е оспорил решение № 5426/30.11.2011 г., постановено по адм. д. № 5361/2011 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 70528 от 26.09.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, за прилагане на принудителна административна мярка "Изземване на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство" (СУМПС). По съображения за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, се претендира касиране на решението. Ответникът - началник отдел "Пътна полиция" при СДВР не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че заповедта за отнемане на СУМПС е издадена въз основа на 5 влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, послужили като основание за отнемане на контролните точки на водача. При безспорно установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно е отхвърлил жалбата, приемайки, че са изпълнени предпоставките на чл. 171, т. 4, вр. с чл. 157, ал. 4 ЗДвП за налагане на предвидената принудителна административна мярка (ПАМ). В хода на първоинстанционното производство административният орган е установил наличието на правнозначимите факти, с които мотивира взетото административно решение, като към преписката са представени доказателства за наличие на изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ. Съществуването на описаните в обстоятелствената част на заповедта за прилагане на ограничителната мярка и индивидуализирани с номер и брой на отнетите контролни точки наказателни постановления (НП) е безспорно, а с факта на влизането в сила на 5 от общо 6-те цитирани постановления, наложените наказания са реализирани. При условие, че не са ангажирани доказателства за отмяната на НП по реда на чл. 63 ЗАНН, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, те са породили за адресата си определените наказателноправни последици. При данните по делото съдът обосновано е счел, че 5 от посочените в заповедта НП съставляват годно основание за отнемане на отразените в съдържанието им общо 50 контролни точки на касатора. След като в рамките на съдебното производство пред АССГ е проведено пълно и главно доказване на факта на загубена правоспособност на водач на МПС поради изчерпан лимит от контролни точки (Арг.: чл. 157, ал. 4 ЗДвП), възприетият правен резултат е правилен. В същия смисъл виж: решение № 17050/22.12.2011 г. по адм. д. № 3365/2011 г.; решение № 7132/20.05.2011 г. по адм. д. № 11682/2010 г.; решение № 367/11.01.2011 г. по адм. д. № 5182/2010 г.; решение № 11379/18.09.2012 г. по адм. д. № 9368/2012 г., решение № 986/21.01.2008 г. по адм. д. № 10098/2007 г., решение № 3660/19.03.2009 г. по адм. д. № 15288/2008 г., всички на Върховния административен съд и др. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на материалния закон, обосновано с неправилна преценка относно наличието на материална компетентност на издателя на акта. Със заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. (приложена на л. 21 от делото), министърът на вътрешните работи е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. началниците на структурните звена "Пътна полиция", какъвто е издателят на оспорения административен акт (удостоверение на л. 57). Ирелевантно за компетентността на делегиращият правата административен орган е персоналната смяна на физическото лице, изпълнявало функциите на министър. При това положение оплакването за нищожност на заповедта за прилагане на ПАМ е неоснователно и преценката на решаващия съд относно валидността на акта се споделя от настоящата инстанция. Противно на доводите, изложени в касационната жалба, АССГ законосъобразно е преценил, че възстановените през 2004, 2006 и 2007 г. контролни точки по реда на чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на МПС за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г.), касаят НП, издадени в периода 2002 - 2004 г. и не могат да компенсират отнемането на нови 50 точки в периода 2005 - 2009 г. Отнетите контролни точки по силата на посочените в процесната заповед НП безспорно надхвърлят лимита по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Независимо от трикратното възстановяване на по 13 контролни точки, последното от които към 16.06.2007 г. (удостоверение на л. 52), сборът от възстановения и наличен размер във всеки един момент не може да надхвърля 39. След тази дата касаторът е загубил още 40 точки (по НП № 91559/3.08.2006 г.; 13690/28.02.2007 г.; 36280/5.04.2007 г.; 70528/3.06.2008 г.), което е достатъчно основание за отнемане на СУМПС, дори да се сподели тезата му и не се отчетат 10-те контролни точки, отнети въз основа на влязлото в законна сила на 26.10.2005 г. НП № 90262/30.08.2005 г. Поради това правният извод на АССГ за наличие на законоустановеното основание за прилагане на ПАМ е законосъобразен. Оплакването на неправилно присъждане на разноски в полза на отдел "Пътна полиция" при СДВР е неоснователно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, решаващият съд законосъобразно е осъдил адресата на акта да заплати в полза на бюджета на издателя на акт разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално определения размер, съгласно чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същия смисъл е и ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС. С оглед липсата на релевираното касационно основание, решението следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,