Решение № 203 от 10.1.2023 г. на ВАС, III о.

Водоснабдяване и канализация-Варна ООД със седалище и адрес на управление град Варна е подало касационна жалба против решение 340/22.03.2022 г. по адм. дело 2562/2021 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отменен издаденият от дружеството отказ по писмо от 09.11.2021 г. и преписката, образувана по заявление 3394/03.11.2021 г. на К. Илиева, е изпратена за ново разглеждане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответницата К. Илиева е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на К. Илиева против отказ по писмо от 9.11.2021 г. на ръководител ЕТР Източен при Водоснабдяване и канализация - Варна ООД за присъединяване на собствения й имот с идентификатор 10135.2522.581, находящ се във Варна, район "Приморски, местността "Акчелар". На 3.11.2021г. К. Илиева подала до управителя на Водоснабдяване и канализация Варна ООД заявление 003394/03.11.2021 г., с което представила скица - извадка от план, на която е показан поземлен имот 2522.581, кв. 9 на плана на селищно образувание Акчелар, община Варна , и документ за платена такса в размер на 40 лева. Заявителката попълнила типова банка, която се използвала за откриването на две различни производства за предварително проучване на възможността даден имот да се присъедини към ВиК мрежата на оператора, за което не се дължи такса, и за присъединяване на недвижим имот към водоснабдителната мрежа, за което се дължи такса 40 лева. На 09.11.2021 г. ръководителят на ЕТР Източен към Водоснабдяване и канализация ООД изпратил до К. Илиева съобщение, наименувано Изходни данни за изготвяне на инвестиционен проект за сградни ВиК отклонения, с което я уведомил като инвеститор на поземлен имот ПИ 2522.581, кв. 9 по плана на селищно образувание Акчелар, град Варна, че ВиК Варна ООД няма техническа възможност да осигури нормално водоподаване на имота и отвеждането на отпадни води. Административният съд посочил, че дружеството Водоснабдяване и канализация Варна ООД предоставя водоснабдителни и канализационни услуги, представляващи обществени услуги по смисъла на §1, т.4 от Закона за администрацията. Съгласно тази разпоредба "обществени услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. С оглед тази нормативна уредба следвало да се направи извод, че дружеството издава административни актове при предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Съдът преценил подаденото от К. Илиева заявление като нередовно, тъй като от него не можело да се установи какво е нейното искане. Дружеството следвало да приложи чл. 30, ал. 2 АПК, като предостави срок на заявителя, който да уточни направеното от него искане. Липсата на указания за отстраняване нередовността на заявлението представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Наред с това съществено процесуално нарушение, при постановяването на оспорения акт било допуснато и друго. Съобщението до К. Димитрова не било мотивирано, тъй като не съдържало изложение на относимите факти, както и правно основание. По тези съображения административният съд отменил оспорения отказ. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Предмет на подадената от К. Илиева жалба е уведомително писмо от 9.11.2021 г., подписано от ръководител ЕТР Източен при Водоснабдяване и канализация-Варна ООД. Писмото с наименование Изходни данни за изготвяне на инвестиционен проект за сградни ВиК отклонения, е изпратено до К. Димитрова в отговор на подаденото от нея заявление 003349/03.11.2021 г., в което не е формулирано конкретно искане. В подадената от К. Илиева жалба до административния съд се оспорва отказът на Водоснабдяване и канализация - Варна ООД да присъедини собствения на заявителката недвижим имот с идентификатор 10135.2522.581, находящ се в град Варна, район Приморски, местността Акчелар. Административният съд е отменил изричния отказ по писмото от 9.11.2021 г., макар в мотивите на решението да е посочил, че няма яснота какво е било искането на жалбоподателката и в каква насока е произнасянето на ръководител ЕТР Източен при Водоснабдяване и канализация-Варна ООД. Преди да се произнесе по същество, административният съд е следвало да направи преценка издаден ли е отказ за извършване на съответната обществена услуга като подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, който засяга право или законен интерес на К. Илиева. Такава преценка не е била направена. Същевременно съдът се е произнесъл противоречиво, като е отменил отказ на длъжностно лице от Водоснабдяване и канализация Варна ООД, излагайки мотиви, че няма яснота какъв е предметът на изявлението на ръководителя на ЕТР Източен при Водоснабдяване и канализация-Варна ООД. Първоинстанционният съд не е обсъдил заявлението и писмото от 9.11.2021 г. съобразно приложимата разпоредба на чл.13, ал.1 от Наредба 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според предвиденото в нормативния акт, присъединяването към водоснабдителната мрежа се извършва въз основа на писмено заявление за получаване на изходни данни и условия за присъединяване, което хронологически предхожда самото присъединяване. По смисъл писмото не съдържа волеизявление, че се отказва присъединяването на имота към водоснабдителната и канализационната мрежа, а че "...няма техническа възможност да се осигури нормално водоподаване и отвеждане на отпадни води". Това дава основание да се приеме, че е изразено становище относно качеството на услугата, а не че е направен отказ за присъединяване. Съгласно чл.42, ал.1, т.1 от Наредба 4 от 14 септември 2004 г. операторите на ВиК услуги са длъжни да снабдяват потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката ѝ до имотите им. Съгласно чл.42, ал.2 от наредбата при неосигуряване на редовно водоподаване, отвеждане и пречистване на водите задълженията на операторите се определят с общите условия и с договора за предоставяне на услугите ВиК, в каквато насока следва да се интерпретира изпратения до К. Илиева отговор. Становището по чл.13, ал.5 от Наредба 4 от 14 септември 2004 г. не представлява индивидуален административен акт, който има обвързващо за страните по правоотношението действие, при положение, че пряко и непосредствено не поражда задължение за оператора, както и не засяга права или законни интереси на заявителите. Поради това нормативно е уредено, че при несъгласие с изходните данни заявителят има право на еднократно възражение пред оператора в тридневен срок от получаването им (чл.13, ал.7 от Наредба 4 от 14 септември 2004 г. ). Страните по делото не спорят, че К. Илиева е поискала откриване на процедура по присъединяването на имота й към водоснабдителната мрежа. При наличието на спор между заявителя и оператора на водоснабдителните и канализационните мрежи относно обстоятелствата, посочени в отговора, които - според изразеното от оператора становище - възпрепятстват нормалното водоподаване и отвеждане на отпадни води, той е следвало да бъде отнесен до Комисията за енергийно и водно регулиране, която да го разгледа по реда на чл.22 ЗЕ във връзка с чл.5 ЗРВКУ. Като не е съобразил отсъствието на подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и да се постанови прекратяване на съдебното производство по жалбата на К. Илиева. С оглед изхода на делото, в полза на Водоснабдяване и канализация-Варна ООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК Върховният административен съд