Решение № 9981 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2701/2014 г.

Решение № 9981 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2701/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуален представител, срещу решение № 2269/18.12.2013 г. по адм. д. № 1791/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № РД - 238/12.02.2013 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за материално правна незаконосъобразност, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на Петков срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Христо Вълчев Тодоров, жив. в гр. Царево, редовно призован, не се явява и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Бургас е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е прекратено действието на безсрочното разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02101683/26.035.20070 г., издадено на риболовен кораб с външна маркировка ЦР 206 и име "ИЧКО", поради това, че през 2011 г. и 2012 г. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е от ЗРА. Първостепенния съд е изложил доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, като при издаването й не са спазени административно производствените правила, в конкретния случай - чл. 26 АПК; в установената от закона писмена форма; противоречи на материално правните разпоредби на ЗРА. Основателен е довода на съда, че административния акт е постановен в нарушение на материалния закон. Цитираната в оспорената заповед правна норма на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, предвижда, че изпълнителният директор на ИАРА /или оправомощено от него лице/ прекратява със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА. Нормата е нова и е приета със ЗИДЗРА, обнародван в ДВ бр. 59/2012 г. и е в сила от 06.08.2012 г. Разпоредбата е материално правна, има действие занапред, доколкото не и е придадено изрично със същия нормативен акт обратно действие- предвид императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Поради изложеното нормата е неприложима за периода преди 06.08.2012 г., а след тази дата не е изтекъл изискуемият в нея двугодишен срок. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че се касае за преуреждане на заварени правоотношения занапред, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Нормата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА за пръв придава правно значение на факта, че две поредни години на притежателя на разрешителното за стопански риболов, не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА и свързва това правно значение с възможност за прекратяване на действието на неговото разрешително. Тоест фактът на неиздаване на удостоверението става юридически факт по силата на тази норма едва след влизането й в сила по съображенията, изложени от АС-Бургас, които се споделят и от настоящата инстанция.. Предвид изложеното и действието на нормата занапред същата е неприложима спрямо факти, настъпили преди влизането й в сила. Между влизането в сила на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА /06.08.2012 г./ и датата на издаване на оспорената заповед - 13.02.2013 г. няма изтекъл двугодишен срок, поради което не е налице изискването на същата норма две поредни години /считано от влизане в сила на нормата/ да не е издавано удостоверение по чл. 18 е ЗРА на притежателя на разрешението. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение