Решение № 268 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1739/2010 г.

Решение № 268 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1739/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община], представлявана от кмета П., чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. против въззивно решение № 401 от 23.09.2010 г. по в. гр. д. № 678 по описа за 2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 394 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 470/2010 г. на Районен съд Пазарджик, като са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ. С определение № 538 от 12.04.2012 г. е допуснато касационно обжалване по поставения от касатора въпрос дали [община] има качеството "работодател" по отношение на ищцата, която е заемала длъжността "директор"на общинска целодневна детска градина и легитимирана ли е да отговаря по предявените искове, поради противоречие на приетото от въззивния съд с ТР № 1 от 30.03.2012 г. по т. д. № 1/10 г. на ОСГК на ВКС. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от касатора. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Със заповед № 644 от 28.12.20019 г., подписана от кмета на [община] е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ трудовото правоотношение на И. И. Н., която е заемала длъжността "директор"с място на работа ЦДГ "Знаме на мира" с. О. с мотив: "не притежава необходимото образование за заемане на длъжността". В производството по обжалване като ответник е конституирана [община], представлявана от кмета. Своевременно направеното възражение/още с отговора на исковата молба/, че производството се води срещу ненадлежен ответник- съдилищата /включително и въззивния/са приели за неоснователно със съображението, че компетентен да сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общински детски градини с оглед нормата на на чл. 61, ал. 2 изр. 1 от КТ е кмета на общината и за това при оспорване той следва да отговаря. Този извод е в противоречие с приетото в ТР № 1 от 30.03.2012 г. по т. д. № 1/10 г. на ОСГК на ВКС, според което надлежен ответник по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ, предявени от работник или служител, с който е сключен трудов договор при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 от КТ е работодателя, а не горестоящият спрямо него орган. Обстоятелството, че трудовият договор е сключен от по-горестоящия спрямо работодателя орган не води до изключение от установеното в първата алинея правило. По изричната разпоредба на закона /чл. 61, ал. 2, изр. 2 от КТ/ и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемния труд, т. е. с работодателя. Кой е работодателя следва от дадената в § 1, т. 1 от ДР на КТ легална дефиниция. Правните последици от сключването на трудовия договор настъпват направо в правната сфера на работодателя, съответно при прекратяването на трудовия договор - той следва да е ответник. Тъй като процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за която съдът следи служебно - обжалваният въззивен акт е недопустим /постановен по нередовна искова молба/. На основание чл. 270, ал. 3 във вр. с чл. 293, ал. 4 ГПК въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното, следва да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора след отстраняване на констатираната нередовност. Исковата молба следва да се остави без движение, а на ищеца да се укаже в определен срок да предприеме действия за конституиране на надлежния ответник, като при неизпълнение на указанието производството да бъде прекратено. С оглед този извод настоящата инстанция не следва да се произнася по заявените в касационната жалба оплаквания по съществото на спора. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение