Решение № 5836 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13233/2017 г.

Решение № 5836 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13233/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. И. А. от гр. П. и касационна жалба на Факултетния съвет при Факултет "Г. промишленост" при Лесотехнически университет, гр. С. /ФС/ срещу решение № 4177/21.06.2017 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 5870/2016 г., поправено с решение № 4180/21.06.2017 г. Релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Правят възражения за недопустимост на съдебния акт поради липса на предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Твърдят, че решението на Факултетния съвет по т. 1 от Протокол № 40/19.01.2016 г. не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ, тъй като няма характер на акт на орган на управление на университета, по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за висшето образование /ЗВО/. Оспорват като недопустими действията на съда по обсъждане и тълкуване на научната област, професионалното направление и съответната специалност, при които е обявен конкурсът. Сочат, че проверката по случая, извършена от Министерство на образованието, не е установила нарушения и в избора на Научното жури. Като извършват анализ на изводите на първоинстанционния съд досежно констатираните от същия съд процесуални нарушения, допуснати в хода на процедурата по избор на академична длъжност "доцент" към Катедра "Интериор и дизайн на мебели" във Факултет "Г. промишленост", излагат съображения за тяхната неправилност. Правят искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Н. П. срещу решение на Факултетния съвет при Факултет "Г. промишленост" при Лесотехнически университет, гр. С. по т. 1 от Протокол № 40/19.01.2016 г., с което за заемане на академичната длъжност "доцент" е избран кандидатът Д. И. А.. Ответникът по касационните жалби, М. Н. П., взема становище за тяхната неоснователност. Основно оспорва общите възражения на касаторите, като твърди, че същите са голословни, без да посочват конкретни пороци и да се позовават на конкретни факти и доказателствени средства. Според адв. Динев, процесуален представител на ответника, общото твърдение, че доказателствата за установяване на всички факти по делото "са в кориците на делото" е некоректно, като липсва юридически издържано и подкрепено с доказателства твърдение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. При извършена служебна проверка за допустимост на касационните жалби, съдебният състав приема, че същите са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение на Факултетния съвет при Факултет "Г. промишленост" при Лесотехнически университет, гр. С. по т. 1 от Протокол № 40/19.01.2016 г., с което за заемане на академичната длъжност "доцент", в конкурс, обявен с Д. вестник бр. 55/21.07.2015 г., е избран кандидатът Д. И. А.. За да отмени обжалваното от кандидата М. Н. П. решение по така посочената точка, първоинстанционният съд, въз основа на установената фактическа обстановка е приел, че дори и актът да е издаден от компетентен орган и валидна писмена форма, същият е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение на Факултетния съвет при Факултет "Г. промишленост" при Лесотехнически университет, гр. С. по т. 1 от Протокол № 40/19.01.2016 г., с което за заемане на академичната длъжност "доцент", в конкурс, обявен с Д. вестник бр. 55/21.07.2015 г., е избран кандидатът Д. И. А.. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правната рамка, регламентираща процедурата по провеждане на конкурса е очертана от Закона за висшето образование, Закона на развитие на академичния състав на Р. Б. и Правилника за развитие на академичния състав на Лесотехническия университет. В действителност, както посочват касаторите, съгласно чл. 24, ал. 1 ЗВО, органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът, като съгласно чл. 32, ал. 1 ЗРАСРБ /в относимата редакция/, актовете на органите на управление на ВУ подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Горният извод обаче не обосновава недопустимост на съдебния акт поради липса на предмет, тъй като предвид нормативната уредба, касаеща условията и реда за заемане на академичната длъжност "доцент", решението на ФС е правопораждащият целените правни последици акт, поради което и съдебната практика е категорична, че същото има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред административните съдилища. В тази насока, възраженията на касатора за недопустимост на съдебно решение са неоснователни. Досежно възраженията за необоснованост на съдебния акт и постановяване на същия при допуснати съществени процесуални нарушения: Производството пред АССГ е образувано по редовна и допустима жалба на физическо лице, участник в конкурса. Съдът правилно е установил предмета на спора, конституирал е страните по делото и е разпределил тежестта на доказване в процеса. На страните е дадена възможност за участие в процеса, като им е указана необходимостта от процесуална активност за доказване на релевантните за спора факти. Неоснователно е възражението на касаторите, че съдът следва да ограничи правомощията си в рамките на възраженията на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В рамките на тази компетентност, съдът правилно е извършил проверка дали обжалвания пред него акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. В тази насока, неоснователни са възраженията на касатора досежно липсата на компетентност у съда да извърши контрол за законосъобразност върху състава на научното жури, компетентността му и правомощията му в рамките на конкретната процедура. Съдът осъществява контрол за законосъобразност върху процедурата по конкурса от момента на вземане на решение за провеждането й. Възражението за осъществен контрол от Министерство на образованието, при който не са открити допуснати нарушения в процедурата по конкурса, е неоснователно. Реализираният административен контрол върху един административен акт, не преклудира правомощието на съда да реализира контрол за законосъобразност върху акта на всички основания по чл. 146 АПК. От друга страна, академичната автономия и принципа на самоуправление на висшите училища, също не изключват правомощието на съдебните състави да осъществят контрол за законосъобразност върху актовете на факултетните съвети в процедури по конкурс за академичната длъжност "доцент" досежно спазване на процедурата и правилното приложение на материалния закон. Действието на един орган при условията на оперативна самостоятелност не го освобождава от задължението му, при повече законосъобразни възможности, да избере, при спазване на нормативно регламентирана процедура, най-благоприятната, като мотивира акта си. Във всички случаи изборът следва да се реализира в рамките на предварително заложени критерии и правила. Правилата за провеждане на процесния конкурс са разписани в раздел трети на глава втора на Закона за развитие на академичния състав в Р. Б., и подробно в Правилника за развитие на академичния състав на Лесотехническия университет. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗРАСРБ, академичната длъжност "доцент" се заема въз основа на конкурс и избор /смесен фактически състав, като с решението на ФК приключва единия от елементите на състава/. Конкурсът се провежда от седемчленно научно жури. Най-малко трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са професори. Осъществявайки контрол за законосъобразност върху състав на научното жури, правилно АССГ е приложил чл. 4, ал. 3 ПРАСЛТУ, съгласно която разпоредба, за членове на научното жури се избират български граждани - хабилитирани лица и/или утвърдени чуждестранни учени в съответната научна област, а при възможност - и в съответното направление и специалност. При интердисциплинарност на обявения конкурс, най-малко един чл. на журито трябва да бъде от друга научна област, към която обявеният конкурс има отношение. Неоснователно е възражението на касаторите досежно липсата на правомощие у съда да извърши контрол за законосъобразност върху състава на научното жури с оглед преценка спазване на нормативните актове регламентиращи изискването за хабилитираност в съответната научна област/направление/специалност. Така осъщественият контрол е за законосъобразност. В конкретната хипотеза, в съответствие с изискването на чл. 4, ал. 3 ПРАСРБ, съставът на журито се състои от две групи членове - вътрешни и външни. Правилни са съжденията на първоинстанционния съд, че професионалните направления и научните области по смисъла на посочения правилник, се определят съответно на областите на висше образование и професионалните направления, определени с Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с Постановление № 125 на МС от 2002 г. Съдът е установил, че в така посочения класификатор липсва по- подробна разбивка на това какви дисциплини попадат в съответното професионално направление. От анализа на същия обаче е установил, че дисциплината "Графичен дизайн" е възможно да попада и в научна област 8. Изкуства, като е направил анализ на учебната програма по дисциплината, включваща като основна задача изучаването на въздействието на визуалната комуникация, изучаване на най-разпространените форми на графичен дизайн /типография, калиграфия, идентификационен дизайн, интерактивен дизайн и прочие. В тази насока е направил извод, че конкурсът е обявен за специалност "Инженерен дизайн", но за дисциплината "Графичен дизайн", която според твърденията на всички страни по спора е интердисциплинарна наука. На база направените съждения, съдът правилно е поставил въпроса досежно законосъобразността на състава на научното жури във връзка с компетентността на членовете му. Съдебният състав споделя възраженията на представителя на ВАП, че членовете на журито - Маринова и Живков са сред квотата на вътрешните, без да отговарят на изискването за хабилитираност в съответната научна област/дисциплина. Правилни са изводите на съда, че при липса на яснота досежно това в коя научна област попада дисциплината "Графичен дизайн", за която е обявен конкурсът, включването като членове на научното жури от квотата на вътрешните членове на лица с научна специалност "Технология, механизация и автоматизация на дървообработващата и мебелната промишленост" е в нарушение на чл. 4, ал. 3 ПРАСЛТУ. Направеното възражение от касаторите за това, че Факултет "Г. промишленост" към Лесотехническия университет е акредитиран от НАОА за обучение в специалност "Инженерен дизайн", която попада в професионално направление 5.13 "Общо инженерство" е неотносимо, доколкото в случая, както правилно е посочил и АССГ, конкурсът касае дисциплината "Графичен дизайн", а не само направлението "Инженерен дизайн", като в тежест на ФС е да установи законосъобразността на взетото от него решение, включително законосъобразността на състава на научното жури предвид компетентността на членовете му. Дори с оглед възражението за интердисциплинарност на конкурса, членовете на състава на научното жури следва да отговарят на нормативно заложеното изискване за хабилитираност в съответната научна област/ направление/специалност. Посоченото процесуално нарушение е достатъчно съществено, за да обоснове незаконосъобразност на финалния акт на Факултетния съвет. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че след отмяна на решението на ФС, преписката следва да се върне на ФС за процедиране на етап определяне на научно жури след обосновка досежно компетентността на членовете му с оглед професионалната област и направление, в които попада дисциплината. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че работата на научното жури следва да се извърши в съответствие с разпоредбите на чл. 59 - 63 ЗРАСЛТУ, съответно чл. 24 и следв. от ЗРАСРБ в относимата редакция. Определените за рецензенти членове на научното жури представят рецензии, а останалите - становища досежно всеки от кандидатите по всеки от заложените нормативно пунктове за оценка. Предвид гореизложеното, касационната инстанция мотивира правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника М. Н. П. се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 700 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд