Решение № 2005 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11715/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Георгиев срещу Решение 6281 от 25.10.2023г., постановено по адм. д. 4808/2023г. на Административен съд София-град, с което са отхвърлени исковете срещу Столична община с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 13. 10. 2006 г. до 31. 12. 2022 г. в общ размер на 7000 /седем хиляди/ лева, причинени от незаконосъобразни актове Заповед РД-09-242/ 13. 10. 2006 г., Заповед РД-09-208/ 14. 12. 2007 г. и Заповед РД-09-92/20. 10. 2010 г., издадени от кмета на район Сердика Столична община. Касаторът, твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Не е съгласен с крайния извод на съда, че не е доказал настъпването на имуществени вреди и техния размер. Подържа, че заповедите са незаконосъобразни, поради което е бил лишен от ползването на част от собствения си недвижим имот. Касаторът иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът Столична община не взема становище. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Административен съд София-град е сезиран с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Столична община, от която се претендира обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, в размер на 7000 лв, в резултат от незаконосъобразни актове - Заповед РД-09-242/ 13. 10. 2006 г., Заповед РД-09-208/ 14. 12. 2007 г. и Заповед РД-09-92/20. 10. 2010 г., издадени от кмета на район Сердика. От фактическа страна съдът е приел за установено, че А. Георгиев е собственик на дворно място в гр. София, [улица], съставляващо УПИ VI-444 от кв.174 по плана на гр. София, съгласно представения в производството нотариален акт. Заповедите, от които се твърди да са претърпени вредите, касаят кадастралния и регулационен статут на имота на касатора и на съседния имот, както и границата между тях. Заповед РД-09-242/ 13. 10. 2006 г. на кмета на район Сердика и заповед РД-09-92/ 20. 10. 2010 г. на кмета на район Сердика относно кадастралния статут на двата имота са отменени с влезли в сила съдебни решения, а заповед РД-09-208/14.12.2007г. на кмета на Район "Сердика" относно регулационния статут на имота е влязла в сила. Доказателства за претърпени вреди и за техния размер в първоинстанционното производство не са ангажирани. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че искът е неоснователен, тъй като, въпреки отмяната на две от посочените от ищеца заповеди, не е доказано настъпването на вреди и техния размер. Решението е недопустимо в частта относно вредите, претендирани от влязлата в сила заповед РД-09-208/14. 12. 2007г. на кмета на Район "Сердика". Съгласно чл. 204, ал.1 АПК иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. При наличие на влязъл в сила индивидуален административен акт, от който се твърди да са настъпили вредите, искът е недопустим и производството по него е следвало да бъде прекратено. Като е разгледал иска по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което в тази част следва да бъде обезсилено. В останалата част решението е правилно. Предвид чл. 203 от АПК вр. чл. 1 ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил твърдяните от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. При липсата на каквито и да е доказателства за настъпването и размера на вредите, правилно исковете за пропуснати ползи от невъзможност имота да бъде ползван е бил отхвърлен. Съгласно Тълкувателно решение 3 от 13.01.2023 г. по т.д. 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Това означава, че за да е основателен искът, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. Твърдението за пропуснатата полза при искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако вредоносният акт не беше настъпил. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Касаторът не е доказал, че в причинна връзка с отменените заповеди е лишен от възможността да ползва част от имота си, както и че във връзка с това е претърпял реална имуществена вреда в конкретен размер. В процеса не става ясно кога и по каква причина е съборен гаражът в имота. Освен това от доказателствата е видно, че са налице спорове за собственост между касатора и собствениците на съседния имот, за които не може да бъде държана отговорна Столична община. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че пропуснати ползи не са доказани. Изводите на съда са формирани на база подробен и надлежен анализ на всички факти по делото, при съобразяване доводите и възраженията на страните. Доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила в касационната жалба липсват. Съдът е изложил логически обосновани и съобразени с фактите и материалния закон мотиви, които следва да бъдат споделени от касационната инстанция. Решението е правилно в разглежданата част и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение