Решение № 6613 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8830/2014 г.

Решение № 6613 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8830/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Химпродукт" ООД, ЕИК 103764787, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя Румен Кирилов Киров, срещу Решение № 1094 от 13.05.2014 г., по адм. дело № 4342/2013 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт (РА) № 031301682 от 3.09.2013 г. на орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Варна, ИРМ Русе, в частта в която е потвърден с Решение № 720 от 2.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 08, м. 11 и м. 12.2012 г., в общ размер на 1 403.02 лв. главница и лихви в размер на 3.25 лв. и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП разноски в размер на 224.38 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че процесните стоки не могат да се включат в основната дейност на ревизираното лице. Твърди, че протоколът за извършено посещение на открит склад в промишлена зона в гр. Девня няма отношение към правото на приспадане на данъчен кредит. Дори да се приеме, че към датата на проверката в склада на дружеството не са били налични спорните стоки, това обстоятелство, според касатора, е неотносимо към спора, защото проверката е направена в период, който не попада в обхвата на ревизията. Поддържа се, че корекцията на ползваното право на данъчен кредит е следвало да се осъществи по реда на чл. 79 ЗДДС, а не чрез отказ на право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски по делото. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" Варна, при ЦУ на НАП, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред Административния съд - Варна е бил процесният РА, в частта, в която е потвърден с Решение № 720 от 2.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 08, м. 11 и м. 12.2012 г., в общ размер на 1 403.02 лв. главница и лихви в размер на 3.25 лв. Пред първоинстанционния съд не е било спорно, че основната дейност на ревизираното дружество през ревизирания период е търговия с промишлено оборудване. Пред първоинстанционния съд е било спорно дали ревизираното лице има право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 08.2012 г. в размер на 365.31 лв. за придобит от внос актив по митническа декларация (МД) от 20.08.2012 г. за соларна система; за данъчен период м. 11.2012 г. в размер на 725.90 лв. за придобит от внос актив по МД от 30.11.2012 г. за термопомпа въздух-вода, вложена при монтажа на соларна система; за данъчен период м. 12.2012 г. в размер на 311.81 лв. за придобита от внос по МД от 7.12.2012 г. алуминиева гаражна врата с механизъм. По делото е установено, че слънчевите бойлери и термопомпата са осчетоводени по сметка 304 - стоки, а алуминиевата гаражна врата с механизъм е осчетоводена по сметка 209 - други ДМА. С обжалваното решение, Административният съд - Варна е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА. За да постанови спорното решение, съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка и е приел, че процесните доставки не могат да бъдат включени в основната дейност на ревизираното дружество и по делото не са представени доказателства, че спорните стоки са предназначени за последващи облагаеми доставки. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) предвижда две самостоятелни хипотези - когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки, или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Правото на данъчен кредит е изключено за получателя по сделки, които са предназначени за безвъзмездни доставки, въпреки че последните са във връзка с икономическата му дейност, както и за получените стоки или услуги, с които получателят е осъществил възмездни сделки, които обаче са извън икономическата му дейност. В конкретния случай е налице втората хипотеза от посочената разпоредба. По време на ревизията е извършена проверка на ревизираното лице, за която е съставен Протокол № 1302796 от 28.02.2013 г. Видно от констатациите в протокола термопомпата и единият слънчев бойлер (соларна система) са монтирани в недвижим имот, намиращ се в гр. Варна, кв. Евксиноград, ул. 13. Другият слънчев бойлер се намира на същия адрес и е опакован. Първоинстанционният съд правилно е приел, че договорът от 25.09.2012 г. (л. 299), сключен между ревизираното лице, като продавач и Емин Кемал Али, като купувач, по силата на който продавачът се е задължил да достави, монтира, въведе в експоатация и прехвърли на купувача правото на собственост върху соларна система тип вода-вода МХЕ-SSMP-58-1.8-24 200L и термопомпа тип въздух-вода OH-17HC-410 230V/50NZ, произведени в Китай е неотносим към настоящия спор, защото договорът е представен едва с възражението срещу ревизионния доклад, не са представени доказателства за предаване на стоката, а имотът, в който се намират горепосочените стоки е различен от имота, посочен в договора от 25.09.2012 г. Освен това в договора не е посочен брой на продадените стоки. От представените доказателства не се установява къде се намира или къде е монтирана алуминиевата гаражна врата с механизъм. По делото не е спорно, че същата е заведена в счетоводството на ревизираното лице като ДМА и не е монтирана в склада на ревизираното лице. Настоящият състав намира, че по делото не са представени доказателства, от които може да се установи, че процесните стоки са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице, както правилно е приел и първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер. Неоснователно е твърдението на касатора, че протоколът за извършено посещение на открит склад в гр. Девня, в промишлена зона, няма отношение към правото на приспадане на данъчен кредит, както и че проверката е направена в период, който не попада в обхвата на ревизията. Видно от представените доказателства предмет на ревизията е установяване на задължения на ревизираното лице по ЗДДС за периода от 1.05.2012 г. до 28.02.2013 г. Проверката е направена на 28.02.2013 г., поради което спорното действие е извършено в рамките на ревизирания период. Неоснователно е твърдението на касатора, че корекцията на ползваното право на данъчен кредит е следвало да се осъществи по реда на чл. 79 ЗДДС, а не чрез отказ на право на приспадане на данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗДДС се прилага за случаите, когато регистрираното лице определя на по-късен етап от придобиването на стоката начина, по който ще се разпорежда с нея и корекцията се извършва в данъчния период, в който дружеството се разпорежда със стоката. В настоящия случай липсват доказателства, че процесните стоки са използвани в рамките на икономическата дейност на дружеството, поради което органът по приходите правилно е приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение