Решение № 13823 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14773/2012 г.

Решение № 13823 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14773/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 175 от АПК и чл. 248 от ГПК, вр. § 2 от ДОПК. Постъпила е молба на "Руми агро" ООД, гр. Монтана, чрез пълномощника адв. Петър Балкански с искане за изменение на решение № 9054 от 20.06.2013 г., постановено по адм. дело № 14773/2012 на ВАС, VIII отделение в частта на присъдените разноски. Ответникът по молбата Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП не изразява становище по молбата. Постъпила е и молба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на същото решение № 9054 от 20.06.2013 г., постановено по адм. дело № 14773/2012 на ВАС, VIII отделение. В молбата се излагат доводи за фактическа грешка свързана с посочения размер на отменените задължения на Кожухарова, като и в частта на присъдените разноски. Ответникът по тази молба, "Руми агро" ООД, гр. Монтана, не изразява становище по нея. Настоящият състав намира, че и двете молби са процесуално допустими, а разгледани по същество намира следното: По молбата за допълване на решението в частта за разноските: С влязлото в сила решение, чието поправяне и допълване се иска съдът е отменил Решение № 533 от 30.10.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Велико Търново по административно дело № 277 по описа за 2012 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на "РУМИ - АГРО" ООД, срещу Ревизионен акт № 12/1100837 от 26.09.2011 г., издаден от Пламка Иванова Асенова на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 55 от 30.01.2011 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 56 391,30 лева по доставки на "Анием" ЕООД, ведно със законните лихви и в частта на увеличен финансов резултат на дружеството със сумата от 183 002,70 лева и определения въз основа на това увеличение размер на корпоративен данък, ведно със законната лихва и в частта на присъдени на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП разноски за разликата над 1900 лева и вместо него е отменил по жалба на "РУМИ - АГРО" ООД, Ревизионен акт № 12/1100837 от 26.09.2011 г., издаден от Пламка Иванова Асенова на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 55 от 30.01.2011 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново, В ЧАСТТА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 56 391,30 лева по доставки на "Анием" ЕООД, ведно със законните лихви и в частта на увеличен финансов резултат на дружеството със сумата от 183 002,70 лева и определения въз основа на това увеличение размер на корпоративен данък, ведно със законната лихва. Оставил е в сила решението в останалата му обжалвана част и е осъдил Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП, да заплати на "РУМИ - АГРО" ООД със седалище и адрес на управление гр. Монтана, сумата от 720 лева, направени разноски по делото, които не включват адвокатско възнаграждение. В мотивите на решение № 9045/20.06.2012 г., ВАС е приел, че с обжалвания РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Анием" ЕООД за данъчни периоди месеци 11.2005 г. 12.2005 г., 12.2006 г., както и за данъчните периоди 08, 10, 11, 12 - 2007 г., 02, 03, 05, и 11- 2009 г. и 03, 08, 09 и 10 - 2010 г. в общ размер на 62291,30 лв. по 33 фактури,, с предмет на доставките - слънчоглед, пшеница, ечемик, царевица, една фактура за доставка на услуги - "обработка на слънчоглед", както и "аванс за слънчоглед - маслодаен реколта 2010 г.". при постановяване на решението си в мотивите на стр. 9 е посочил, че в частта с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния РА за отказано право на данъчен кредит в размер на 9900 лева за данъчен период м. 03.2010 г. по фактура по № 132/30.03.2010 г. издадена от "Анием" ЕООД, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, но е посочил грешно размера на данъчния кредит подлежащ на отмяна, съобразно мотивите на решението - 56391.30 лева вместо 52391,30 лв., представляващи разликата между данъчния кредит по 33-те фактури 62291,30 и този, по фактура № 132/30.03.2010 г. в размер на 9900 лева. С оглед изложеното е основателно позоваването в молбата на очевидна фактическа грешка относно размера на признатия от съда данъчен кредит и следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка и решението да отмени решението на АС Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит в размер на 56391.30 лв., вместо "в размер на 56391.30 лв. " и съответно РА да бъде отменен в частта, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 52391.30 лв., вместо "в размер на 56391.30 лв. ". Относно молбата на "РУМИ - АГРО" ООД по чл. 248 от ГПК: С молбата за изменение на решението се представят договор за правна защита и съдействие от 20.02.2012 г., фактура № 201/28.02.2012 г. и извлечение от сметка на адвокатско дружество "Балкански и партньори" за м. 02.2012 г., от които се установява, че част от уговорената в договора за правна защита и съдействие сума в размер на 1695 лева без ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение е реално заплатена на адвокатското дружество преди приключване на съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 80 на ГПК приложима по силата на препращата разпоредба на чл. 144 от АПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Искане за присъждане на разноски е направено в съдебно заседание на 21.05.2013 г., без приложен списък, а доказателства за направено плащане са представени след приключване на съдебното заседание. Неизпълнението на задължението по чл. 80 от ГПК погасява правото на страната да иска изменение на решението в частта му за разноските. Ограничението на изр. 2 на чл. 80 от ГПК е относимо, когато разноски са присъдени, но не в искания от страната размер и същата не е представила списък за разноските, какъвто е настоящият случай. С оглед на изложеното искането по чл. 248 от ГПК, следва да бъде оставено без уважение. Предвид на изложеното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. § 2 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение