Решение № 5111 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2011 г.

Решение № 5111 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Цветана Иванова Лилкина за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 13521 от 11.11.2010 г., постановено по адм. д. № 9056/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Навежда доводи, че процесуалния й представител е бил здравословно възпрепятстван да се яви на съдебното заседание, проведено на 3.11.2010 г. Ответникът - началник сектор Монтана - РДНСК Северозападен район, в писмено възражение, оспорва молбата за отмяна. Останалите ответници не са изразили становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, по което е постановено решението, предмет на отмяната, е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от началник сектор Монтана - РДНСК Северозападен район против решение от 14.05.2010 г., постановено по адм. д. № 156/2010 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отменена заповед № ДК-02-М-13/23.02.2010 г. на началник сектор Монтана - РДНСК Северозападен район. По касационната жалба е образувано адм. дело № 9056/2010 г. по описа на Върховния административен съд, насрочено за съдебно заседание за 3.11.2010 г. - 9 ч., за която дата и час Цветанка Лилкина е редовно призована на 9.08.2010 г. чрез процесуалния й представител - адв. Йовчев. Призовките на останалите ответници в касационното производство са връчени на Цветанка Лилкина на 4.08.2010 г. Преди заседанието адв. Йовчев е депозирал молба за отлагане на делото, поради внезапното му заболяване, като е поискал да му бъде дадена възможност да представи медицински документи в следващото съдебно заседание. Съдът е обсъдил молбата и е приел, че не са налице условията, посочени в чл. 139, ал. 1 от АПК за отлагане на делото, тъй като не е бил представен болничен лист или друг документ, удостоверяващ, направените в молбата твърдения, както и не са били налице данни Цветанка Лилкина да е била възпрепятствана да се яви лично. С протоколно определение съдът е оставил без уважение направеното искане, дал е дал ход на делото по същество и е обявил същото за решаване. Към молбата за отмяна е приложено незаверено ксерокопие на епикриза на адв. Йовчев, а в съдебно заседание по делото са представени и два листа от личната амбулаторна карта на молителката, медицинско направление и епикриза. При тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на съдебния акт е неоснователна. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК урежда четири самостоятелни хипотези за отмяна на влезли в сила решения, постановени по дела, по които страната не е участвала или не е била представлявана. Една от тях урежда случаите на невъзможност страната да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Като такова препятствие, молителката сочи здравословното състояние, на процесуалния си представител, което не му е дало възможност да се яви пред съда. Съгласно правилото на чл. 139, ал. 1 от АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Следователно, за да е налице допуснато процесуално нарушение по смисъла на закона следва да е налице невъзможност за явяване, както на страната, така и на пълномощника й. В случая съдът е бил сезиран само с молба от адв. Йовчев, но не и от молителката, поради което не е налице допуснато от съда процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на влязлото в сила решение. Представените едва в настоящото производство доказателства за здравословното състояние на молителката към датата на провеждане на заседанието не следва да се обсъждат, тъй като същите не са били представени в касационното производство, а както се посочи съдът не е бил сезиран и с искане от Лилкина, поради което не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Освен това представените в настоящото производство епикризи, медицинско направление и извлечение от лична амбулаторна карта на молителката не установяват извинителна по смисъла на закона причина за неявяването на Лилкина и процесуалния й представител при разглеждане на делото. Представените медицински документи не отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, действаща към момента на провеждане на съдебното заседание от касационната инстанция. Тя нормативно урежда задължението на лицата, които са в определен домашен амбулаторен режим да се явяват пред органите на съдебната власт. Единственото изключение е ако в графа "бележки" на болничния лист изрично е отбелязано, че заболяването не позволява на лицето явяването му пред тези органи. Приложената към молбата за отмяна епикриза не е заверена по надлежния ред, поради което и не е доказателство по смисъла на ГПК. В представените медицински документи липсва изрична забележка, че здравословното състояние на молителката е съставлявало пречка да се яви пред съда, поради това същите не установяват по нормативно предвидения начин основателна и уважителна причина за неявяване в съдебно заседание. Молителката не е доказала пред съда, а не доказва и в настоящото отменително производство наличие на препятствие да участва лично по делото или чрез повереника й, което да не е могло да се отстрани. По отношение на нея не е била налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 от АПК, задължаваща съда да отложи делото, било на самото съдебно заседание, било в срока за произнасяне на решението, като искане за последното не е правено. Следователно не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК, като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,