Решение № 1096 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3148/2007 г.

Решение № 1096 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3148/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ГПК. "С" А., гр. С. обжалва въззивно решение от 24.01.2007 г. по гр. д. № 3617/2004 г. на Софийски градски съд в частта, с която е признато за установено по предявените искове срещу "С" А., гр. С. и "Р" ЕО., гр. С. с правно основание чл. 26 ЗЗД, че договорът за продажба от 7.06.1999 г. материализиран в нот.акт № 73/1999 г. за имота описан в нот.акт е нищожен, поради противоречие със закона и "Р" ЕО., гр. С. е осъдено да предаде на ищците владението върху 7431/31756 ид. ч. от имота, предмет на ревандикация. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново от касационната инстанция, с което исковете се отхвърлят. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). "Р" О., гр. С. обжалва изцяло въззивно решение от 24.01.2007 г. по гр. д. № 3617/2004 г. на Софийски градски съд, с което исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС предявени от О. К. Ж., А. Н. Т. и А. Н. Б. са уважени. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Поддържа се, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). М. на т., гр. С. обжалва решение от 24.01.2007 г. по гр. д. № 3617/2004 г. на Софийски градски съд, с което исковете с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 108 ЗС са уважени. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което същите се отхвърлят. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл.218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците О. К. Ж., А. Н. Т. и А. Н. Б. чрез процесуалният им представител- адв. М. В. изразяват становище жалбите като неоснователни да се оставят без уважение. Излагат съображения, че исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС правилно са уважение. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговарят на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, III г.о. като обсъди заявените в касационните жалби основания и данните по делото, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от О. К. Ж., А. Н. Т. и А. Н. Б. срещу "С" А., гр. С. и "Р" ЕО., гр. С. искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба от 7.06.1999 г., материализиран в нот.акт № 73/1999 г. и за осъждането на ответниците да предадат на ищците владението върху общо 7413/31756 ид. ч. от следния недвижим имот: магазин № 2, находящ се в партера на седеметажна жилищна сграда в гр. С., бул."М" № 35, състоящ се от магазин, склад, антре, тоалетна и агрегатно помещение, със застроена площ от 186.2 кв.м., заедно със съответните ид. части от общите части на сграда и постанови ново, с което е уважен предявеният установителен иск за прогласяване нищожността на сключения договор и иска по чл. 108 ЗС по отношение на "Р" ЕО., гр. С. въззивният съд е приел, че атакуваната продажба е нищожна и на двете релевирани в исковата молба основания, установени в чл. 21, ал. 1 ЗППДОбП (отм.). Поради допуснатите нарушения на императивна правна норма от страните по продажбата, последната е в противоречие със закона-чл. 26, ал. 1 ЗЗД и е нищожна, а нот.акт удостоверяващ сделката на основание чл. 431, ал.2 ГПК (отм.) подлежи на отмяна. По отношение на иска по чл. 108 ЗС е приел, че ищците се легитимират като титуляри на правото на собственост върху процесния имот в размер на общо 7413/31756 ид. ч. на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, като ответникът "Р" ЕО., гр. С. държи процесната част без правно основание. В касационната жалба на "Р" О., гр. С. е въведено оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила по призоваването му във въззивната инстанция, довело до лишаване на дружеството от правото на участие и на защита във въззивното производство. С разпореждане на председателя на Софийски градски съд е отменено постановеното в съдебно заседание на 9.06.2005 г. по гр. д. № 3617/2004 г. на същия съд определение за даване ход по същество на спора и делото е насрочено в открито заседание на 13.11.2006 г. За това съдебно заседание, на което е даден ход на делото и ход за провеждане на устните състезания, съдебният състав е приел, че "Рома К. " О., гр. С. е редовно призовано. Становището на въззивния състав по приложение на процесуалните разпоредби по призоваване, не може да бъде споделено, предвид следните съображения: Видно от върната в цялост призовка до "Р" ЕО., гр. С. ответник по въззивното д. за с. з. на 13.11.2006 г. е, че на посочения адрес на управление на дружеството призовката не е връчена. На 10.07.2006 г. е разпоредено призоваването за с.з. на 13.11.2006 г. за се извърши чрез адв. Б. По делото не се съдържат данни за призоваване на дружеството чрез процесуалния му представител- адв. Н. Б. Отбелязването върху списъка за лицата за призоваване, че призовките за страните по делото са изпратени на 11.01.2006 г. и за дружеството- касатор е получена на 26.09.2006 г., при липсата на втория екземпляр от същата по делото не води до извод за редовно призоваване. Изготвената на 11.01.2006 г. призовка до дружеството е върната в цялост по делото на 5.07.2006 г. На списъка за лицата за призоваване липсва отбелязване за изпращане на нова призовка на 10.07.2006 г. за призоваване на дружеството чрез процесуалния му представител. Съгласно разпоредбата на чл. 156 от Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища призовкарите връчват призовките и съдебните книжа в тридневен срок от получаването им и незабавно връщат вторите екземпляри в служба"Деловодство", като не връчените призовки, както и връчените извън срока по ал. 1 книжа се връщат с бележка върху тях за причините за това. В случая по делото не се намира нито втория екземпляр от призовката получена на 29.06.2006 г., нито същата в цялост, за да се извърши проверка относно редовността на призоваването на дружеството. Представените извлечения от работната книга на длъжностното лице призовкар с отбелязване "11.07.2006 г." и под № 11 " 3617/4 26.09. адв. Борисов" не удостоверява валидно връчване на призовката на пълномощника на дружеството. Призоваването се удостоверява с разписка, подписана от призованото лице и връчителя и датирана от него /чл. 41, ал. 1 и чл. 46 ГПК (отм.). Извършени от длъжностни лица с възложени от държавата удостоверителни функции, разписките са официални документи с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с тях факти. Те са единствено допустимото средство за доказване на призоваването. Затова, без наличието на такива доказателства не може да се направи извод за редовно призоваване, тъй като проверката за редовността се извършва от съда, а не от призоваващия орган. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в резултат на разглеждане на делото от въззивния съд въпреки нередовното призоваване на "Р" О., страната е била лишена от възможност да участва в делото и съответно е лишена от възможност да се защитава пред инстанцията по същество. Това съществено нарушение на съдопроизводствени правила обуславя отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Останалите оплаквания в жалбата не следва да се преценяват в настоящото производство, предвид необходимостта от обсъждането им от въззивния съд, след осигуряване право на участие и на защита в процеса на страните по спора. Предвид на това не следва да се преценяват оплакванията и в жалбите на останалите касатори. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.