Решение № 5588 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15026/2008 г.

Решение № 5588 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15026/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Мария Димитрова Тепавичарова, от гр. Пловдив, против заповед № РД-44-1920/23.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл., допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Моли отмяната й. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката е била държавен служител, с ранг IV младши и е заемала длъжността началник "старши експерт" в Областна дирекция "Земеделие" гр. Пловдив, отдел "Регионална политика" към министерство на земеделието и храните. С обжалваната заповед министърът на земеделието и храните е прекратил служебното правоотношение на Мария Димитрова Тепавичарова на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено Постановление на Министерски съвет № 204/18.08.2008 г. и утвърдено длъжностно разписание в сила от 01.09.2008 г. С представеното разписание на длъжностите от 16.05.2008 г. се установява, че за длъжността "старши експерт" в отдел "Регионална политика" на Областна дирекция "Земеделие и гори" гр. Пловдив са съществували 9 бройки, една от които е заемана от жалбоподателката. С цитираното постановление е изменен устройственият правилник на министерство на земеделието и горите като областните дирекции "Земеделие и гори" са преименувани в областни дирекции "Земеделие", а общата численост на персонала в организационните структури и административните звена в министерството от 2587 бройки е намалена на 2328 щатни бройки (чл. 15, ал. 2 от Устройствения правилник в редакцията му към 23.10.2008 г. - датата на издаване на оспорената заповед). Видно от приложение № 1, към чл. 15, ал. 3 от Устройствения правилник на министерство на земеделието и горите, е че до промяната с ПМС № 204/18.08.2008 г. предвидения общ брой длъжности за 28 областни дирекции "Земеделие и гори" и 237 общински служби по "земеделие и гори" е бил 1988. От 01.09.2008 г. съгласно същото приложение за 28 областни дирекции "Земеделие" и общински служби по земеделие са предвидени 1742 бр. Видно от представеното разписание на длъжностите в сила от 01.09.2008 г., утвърдено от органа по назначаването, е че за длъжността "старши експерт" в Областна дирекция "Земеделие", отдел "Регионална политика" гр. Пловдив са предвидени 7 бр. т. е. налице е намаление с две бройки. С оглед на така установеното Върховният административен съд направи следните изводи: Заповедта е била издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Заповедта е в съответствие и с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. Обстоятелството, че функциите, присъщи на длъжността на Мария Тепавичарова съществуват и продължават да се осъществяват от останалите 7 лица, заемащи същата длъжност не означава, че не е налице съкращаването на длъжността. Независимо, че длъжността е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, то са намалени бройките, определени да изпълняват длъжността. Следователно заповедта е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. не е налице задължение на органа по назначаването да извършва подбор. При наличието на нарочна уредба на правното положение на държавните служители, отклонения от нея могат се предвидят само с изрична правна норма. Аналогията в този случай е неприложима, предвид което позоваването Кодекса на труда е некоректно, тъй като не отчита съществените отлики между трудовите и служебните правоотношения, подчинени на различен правен режим, независимо от сходния предмет - престиране на работна сила срещу заплащане. Държавната служба се изпълнява въз основа на назначение от съответния държавен орган по силата на административен акт, издаден в предписана от закона форма. Трудовоправните отношения възникват между равнопоставени страни по силата на договор. Всички тези основни характерни особености и различия при двата вида правоотношения за престиране на труд, са обусловени и от различната нормативна уредба, регламентираща особеностите им. В ЗДСл няма правна норма, препращаща към субсидиарно прилагане на КТ за неуредените случаи. Точно обратно - нормите от КТ се прилагат по отношение на държавните служители само в изрично посочени от ЗДСл случаи - чл. 63 и чл. 66 (относно правото на отпуски), чл. 101, ал. 3 (за имуществената отговорност на служителите), чл. 119 (изчисляване на служебен стаж), § 2 от ПЗР на Закона за изменение на ЗДСл (ДВ, бр. 70/04 г.). Липсата на нормативно установени изисквания за подбор при прекратяване на служебното правоотношение, предполага липсата на законодателна воля за това, а не за празнота на закона, водеща до прилагане на други норми по аналогия. Ето защо и представените формуляри за извършена атестация са неотносими към законосъобразността на обжалваната заповед. При реално извършване на структурни промени въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол, е кои лица и на кои длъжности съобразно новосъздадената структура да бъдат съкратени. След като по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо жалбоподателката е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., то оспорената заповед е съответна и на целта на закона. От всичко изложено дотук следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение