Решение № 6742 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7716/2018 г.

Решение № 6742 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7716/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез упълномощени представители срещу решение № 231 от 11 май 2018 г., постановено по адм. дело № 424/2016 г., по описа на Административен съд – В. Т., с което е отменен негов мълчалив отказ по подадено искане от М. С. за отмяна на негова заповед № ЗЦУ-233/01.03.2016 г. и делото е върнато за ново произнасяне в едномесечен срок. В касационната жалба с наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Ответникът – М. С. чрез процесуалния си представител и представена по делото писмени отговор, становище и писмена оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение, което счита за законосъобразно, като му присъди и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършена служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Решението е недопустимо. Производството пред Административен съд В. Т. е образувано по жалба с вх. № 3204.27.06.2016 г. на М. С. против мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по подаденото от него заявление с вх. № 18515/25.05.2016 г. г. по описа на НАП. С посоченото заявление Стефанов след като е посочил, че с решение № 5 от 12.05.2016 г. по конст. дело № 2/2016 г. Конституционният съд на Република България (КС) е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и е посочил, че вече не налице правното основание за отстраняването му от работа и поради това е заявил готовността си от същата дата да изпълнява задълженията, определени по длъжностната му характеристика за длъжността, от която е отстранен – директор на Дирекция "Събиране" в ТД на НАП – В. Т.. От доказателствата безспорно е установено, че същият на 26.05.2016 г. се е явил в администрацията, но не е бил допуснат да изпълнява задълженията си на държавен служител. При така очертания предмет на спора първоинстанционния съд се е произнесъл недопустимо по искане, каквото не е било направено пред него – отмяна на заповед № ЦЗУ 233/01.03.2016 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл Стефанов временно е отстранен от служба. При това произнасяйки се по молба, с която не е сезиран съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново произнасяне по молбата на Стефанов за възстановяването му на заеманата длъжност поради отпадане на основанието за отстраняването му от друг състав на първоинстанционния съд. Предвид изхода на делото, настоящия състав намира, че не следва да се произнася по направеното искане за присъждане на разноски, като такива следва да бъдат присъдени при постановяване на решението по молбата на Стефанов. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 231 от 11 май 2018 г., постановено по адм. дело № 424/2016 г., по описа на Административен съд – В. Т.. ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.