Решение № 6260 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2249/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Г. К., чрез адв. Събева, против решение № 10120 от 18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2253/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас в частта, в която жалбата му против заповед № 3655/ 14.11.2024г. на заместник- кмет „Правно обслужване общинска собственост“ на община Несебър е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър, чрез гл. юрк. Тълпигова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът – Р. Г. Р. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, са законосъобразни и следва да бъдат споделени. Преценката за компетентност на издателя е извършена от административния съд при съобразяване със заповед № 2866/14.11.2023 г., издадена от кмета на община Несебър, на л. 15 от делото, с която на заместник- кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър са делегирани всички функции и правомощията на кмета на общината по Закона за устройство на територията. По силата на това изрично овластяване заместник- кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ е компетентен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория. В случая описаният в заповедта строеж е от пета категория (в този смисъл е заключението на вещото лице). Възражението, че строежът следва да се квалифицира като такъв от първа категория, тъй като попада частично в имот, в който е разположена единична недвижима културна ценност (архитектурен паметник на културата) правилно е прието за неоснователно. Описаният в заповедта строеж не е включен в удостоверение с изх.№ 9400-10783/20.08.2024г., издадено от НИНКН, поради което правилно е отбелязано, че не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 137, ал. 1,т. 1, б. „м“ ЗУТ, която определя като първа категория недвижими културни ценности със световно или национално значение, както и сгради в охранителнителните зони на археологически резервати извън границите на урбанизираните територии. Правилно е прието, че административният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като в този смисъл са взети предвид и фактите, установени в съставeния по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт. Нареденият за премахване строеж е описан по местонахождение, параметри, начин на изграждане и предназначение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране и обратно на доводите в касационната жалба, в заповедта изрично е посочено, че строежът попада в границите на два урегулирани имота, съответно – в два поземлени. В хода на административното производство са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Заповедта е издадена след съставен констативен акт, в който са установени местоположението, вида и характеристиките на незаконното строителство, както и времето на неговото изграждане. В съответствие с процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ актът е съобщен на заинтересуваните лица, като им е осигурена възможност да представят възражения (такива са постъпили от жалбоподателя К.). Обстоятелството, че само част от собствениците на строежа са посочени като адресати на заповедта, не опорочава административния акт, тъй като лицата, които считат, че са неблагоприятно засегнати от него могат да защитят правата си като го оспорят пред съда. По тези съображения следва да се приеме, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон също е правилен и следва да бъде споделен. Законосъобразно е прието, че оспорената заповед № 3655/14.11.2024г., издадена от зам.кмет ПООС на Община Несебър, с която на жалбоподателя Г. Г. К. и на ответника в настоящото производство Р. Г. Р. е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ едноетажна дървена постройка с търговско предназначение с неправилна форма, с площ от около 122 кв.м. и височина около 3 м., изградена в УПИ XVI, кв. 42, (ПИ с идентификатор 51500.501.488) и частично в южната част на УПИ ІІ-100 в кв.42, (ПИ 51500.501.151), е издадена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно нормата на чл. 225а ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице и както първоинстанционният съд правилно приема в случая предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза (основано и допълнително) се установява, че предмет на заповедта за премахване е сграда с търговско предназначение с неправилна форма, с площ от около 142 кв.м. и височина около 3 м., изградена в УПИ XVI, кв. 42, (ПИ с идентификатор 51500.501.488) и частично - в южната част на УПИ ІІ-100 в кв.42 (ПИ 51500.501.151) по плана на гр. Несебър, като засяга и част от улицата (обяснения на вещото лице в съдебно заседание). Обектът представлява дървена носеща конструкция от колони и греди върху бетонов фундамент, с двускатен покрив с дървена конструкция и изолация. Ограждащите стени са от дърво с дъсчена облицовка отвън и ОСБ плоскости отвътре. Поставени са прозорци с дървена дограма и врати. Сградата е изградена в този вид в около 2010 г. (в този смисъл е заключението на вещото лице), без одобрен проект и разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от пета категория, а възражението, че същият следва да се квалифицира като такъв от първа, е неоснователно по изложените по- горе съображения. Същият е незаконен в хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, тъй като е в противоречие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и е извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Заключението на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим и подлежи на премахване, също е правилно. От заключението на вещото лице се установява, че строителството на процесния незаконен строеж е извършено приблизително през 2010 г. Експертизата в тази част правилно е кредитирана от съда с оглед липсата на доказателства, които да я опровергават, като е съобразено, че от показанията на свид. С. не се установява идентичност между обекта, съществувал през периода 1993- 1994г. и този, предмет на заповедта. Поради това правилно е прието, че строежът попада извън времевия обхват на разпоредбите на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ и не може да се определи като търпим. Доводът на жалбоподателя, че неправилно е посочен като адресат на заповедта, също е неоснователен. Дори да се приеме, че К. не е извършител на строежа, то заповедта не се явява незаконосъобразна, тъй като жалбоподателят следва да отговаря за премахване на незаконното строителство като негов собственик и/ или възложител по арг. чл. 161, ал. 1 ЗУТ, а цитираното от касатора съдебно решение на ВАС е неотносимо към настоящия спор. Обстоятелството, че строежът попада в охранителните зони на обекти със статут на единични недвижими културни ценности (удостоверение с изх.№9400-135/21.02.2025г., издадено от НИНКН) всъщност подкрепя извода, че същият е незаконен, тъй като е изграден в противоречие с действащия ПУП и без строителни книжа, респ. без съгласуване с Министерство на културата по реда на чл. 84 ЗКН. Съображенията на касационния жалбоподател, свързани с премахването на незаконния строеж имат отношение към изпълнението на заповедта и не променят извода за нейната законосъобразност. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението в оспорената част. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,