Решение № 3363 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 378/2017 г.

Решение № 3363 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 378/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на дирекция Инспекция по труда П. срещу решение № 2305 от 2.12.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 2292/2016 г. С него се отменят предписания по т. 1, дадени с протокол за извършена проверка № ТР1632808 от 10.09.2016 г. на Началник отдел "АИПО" в дирекция Инспекция по труда П., с които на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на БДЖ - Пътнически превози ЕООД, Териториален център за пътнически превози - П. в качеството му на работодател е предписано да изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за положен извънреден труд при сумирано изчисляване на работно време на Е. Ц. Г. за периода от 1.10.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 19 часа, съгласно разпоредбата на чл. 150 КТ във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, с промяна в наименованието си, сега Поделение за пътнически превози П. към БДЖ - Пътнически превози ЕООД взема становище чрез процесуален представител за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата предвид разпоредбите на чл. 404, ал. 3 и ал. 4 КТ. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Поделение за пътнически превози П. към БДЖ - Пътнически превози ЕООД срещу цитираното предписание. С него, приложено на л. 17 от делото, се предписва работодателят да изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за положения извънреден труд при условия на сумирано изчисляване на работното време от Е. Ц. Г. за периода от 1.10.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 19 часа, съгласно разпоредбата на чл. 150 КТ във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил предписанието. Установено е от доказателствата по преписката, че е спорен въпроса относно определянето на "месечната норма на работното време в часове" и дали в това изчисление да се включват броя на работните дни, в които работникът е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Този спор и евентуалното нарушаване на трудовото законодателство по отношение на конкретен работник или служител съдът е приел че е извън хипотезата на соченото в предписанието основание по чл. 404, ал. 1, т. 1. Налице е конкретен трудов спор, който съдът приел за недопустимо да бъде разрешен с дадените предписания. Решението е правилно. Предписанията са дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, които предвиждат, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки, една от които е по т. 1 да дават задължителни предписания, каквото е обжалваното. Съдът е извел обосновани изводи, че в случая предписанието е свързано с фактическо установяване на работно време в условията на сумирано изчисляване за конкретно лице, за конкретен период и в конкретни размери за които да се изплати допълнително трудово възнаграждение. Тази конкретика в детайлите на спора правилно е определена от съда като разрешаване на трудово правен спор в полза на работника, което е недопустимо да бъде извършено в административното производство в настоящето дело. Констатирането на нарушения на трудовото законодателство като извод, вследствие от конкретни фактически констатации, свързани с конкретни лица по трудово правоотношение има за цел преустановяване на нарушението, но не и пряко да разреши спора или да облагодетелства работници, служители или държавни служители, за които е предвидена възможността по реда на КТ по гражданскоправен ред да предявят претенциите и да установят правата си и да постигнат решение на съда по заявените права. В настоящето производство е предвидено с изменението на чл. 404, ал. 3 даване на задължително предписание, което да действа до предявяване на иск пред съда, но видно от предписанието същото не е дадено в такава хипотеза, нито е свързано с нея по някакъв начин, а е насочено директо към разрешаване на спора относно размера на извънреден труд и да бъде заплатено допълнително трудово възнаграждение за 19 часа на конкретно лице. При тези данни съдът правилно е определил предписанието като дадено в нарушение на материалния закон и при наличие на отменителни основания по чл. 146 АПК го е отменил. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100/сто/ лева за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение