Решение № 13368 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3574/2016 г.

Решение № 13368 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3574/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П., подадена чрез процесуалния представител юрк. Юл. Щ., срещу решение № 167 от 27.01.2016 г., постановено по адм. д. № 409/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което, по жалба на Д. Л. Д. от гр. П. е отменена нотариална покана на директора на ОД Земеделие - П. с изх. № 01-163-6500/142 от 03.02.2015 г., в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 13/112/02096 от 14.10.2009 г. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне в тази част при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорената част на акта не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 9 от 03.04.2008 г. на МЗП и ЗПЗП. Счита и за неправилен извода на съда, че при издаване на оспорената част на акта не е съобразен материалния закон и че "въпреки изключително задълбочения анализ на доказателствата, съдът е стигнал до погрешни фактически констатации" досежно нарастване на икономическия размер на стопанството по мярка 112,тъй като към момента на изтичане на срока на договор № 13/112/02096 от 14.10.2009 г. и подаване на заявката за второ плащане, размерът на земеделското стопанство на жалбоподателя не е увеличен с минимум три икономически единици. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт в обжалваната част, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба - Д. Л. Д., чрез процесуалните си представители адв. А. и адв. С. и в писмено възражение чрез първия оспорва касационната жалба с подробни съображения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита пред ВАС за един адвокат. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо, връчено с нотариална покана изх. № 01163-6500/142 от 03.02.2015 г. - в частта, с която е отказано на Д. Д. изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 13/112/02096 от 14.10.2009 г. Намира и че при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Л. Д. от гр. П., срещу "нотариална покана за доброволно изпълнениеы, издадена от Директора на ОД Земеделие - П., изх. № 01-163-6500/142 от 03.02.2015 г., нот. заверена на 05.02.2015г, в частта, с която й е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 13/112/02096 от 14.10.2009 г. с идентификационен номер на проекта 13/112/02096, Уникален регистрационен номер (УРН) на бенефициента 387774 и идентификационен номер на заявката за плащане 13/112/02096/3/01.Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в процесната покана отказ, както и липсата на факти, обосноваващи извода за наличие "на нередност" при положение, че е увеличил икономическия размер на стопанството си с над три икономически единици. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадена на 12.11.2012 от жалбоподателя заявка за второ плащане по посочения по-горе договор, като с процесната покана за доброволно изпълнение, представляваща по същество отказ на ДФЗ - РА, той е уведомен, че такова изплащане на финансова помощ /в размер на 24 446.00 лв./ няма да бъде осъществено, както и че дължи връщане на получено първо плащане по договора в размер на 24 446.00 лв., ведно с дължима на основание раздел VII т. 7 от Договора с ДФЗ и неустойка в размер на законната лихва върху полученото първо плащане, считано от датата на получаването му до изтичане на срока за доброволно възстановяване на дължимата сума, посочен в поканата - 30 дни от дата на получаване на "настоящото писмо", като лихва за забава не се дължи до изтичане на този срок. Предмет на спора е бил само отказът за изплащане на финансова помощ - второ плащане по договора от 14.10.2009 г. Съдът констатирал, че като фактически основания за отказа административният орган е посочил, че ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес плана - да създаде годно лешниково насаждение в размер на 18 дка и по този начин да докаже нарастване на икономическия размер на земеделското стопанство, че е налице неточно изпълнение на поетите по договора задължения, изразяващо се в неположена от ползвателя дължима грижа за създаване на годно и плододаващо лешниково насаждение, кактои че към референтната година, така и към настоящия момент съществуват данни, че бенефициентът е направил опит да докаже изпълнение на задълженията си като е поставил бутафорни лешникови пръчки, имитирайки създадени лешникови насаждения. Като правни основания посочил: т. 4.4, б. "а" и "б. ", т. 4.7 и т. 4.8 б. "б. " от Договор № 13/112/02096 от 14.10.2009 г. и чл. 8, ал. 1, т. 1, 2 и 10 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Съдът преценил оспорената покана като административен акт, в която връзка съобразил Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2015 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, че актовете, издавани от органите на Разплащателната агенция - Д. фонд "Земеделие" по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Приел и че е издаден от компетентен орган, с оглед приложените на л. 306 и л. 308 заповеди, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът установил, че административният орган не е посочил конкретни фактически основания за отказа, тъй като в оспорената част на поканата - отказ не са отразени такива, а и липсва препратка към документи от преписката по отношение на това, че "ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес плана - да създаде годно лешниково насаждение в размер на 18 дка и по този начин да докаже нарастване на икономическия размер на земеделското стопанство"; нито по отношение на това, че е налице "неточно изпълнение на поетите по договора задължения, изразяващо се в неположена от ползвателя дължима грижа за създаване на годно и плододаващо лешниково насаждение - както към референтната година, така и към настоящия момент", нито за това, че "съществуват данни, че бенефициентът е направил опит да докаже изпълнение на задълженията си като е поставил бутафорни лешникови пръчки, имитирайки създадени лешникови насаждения". Констатирал, от друга страна, че Договор № 13/112/02096 от 14.10.2009 г. е за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и е сключен на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. От трета - че съгласно този договор размерът на безвъзмездната финансова помощ е 48 892 лв., която се изплаща при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основаните дейности и цели по одобрения проект- съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове, и че конкретно второто плащане по него е в размер на 24 446 лв., което се осъществява при нарастване на икономическия размер на стопанството с три икономически единици /ИЕ/, със срок за извършване на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана -до 14.10.2012 г. От трета страна установил, че задълженията на ползвателя на финансовата помощ са регламентирани в раздел IV от Договора - т. 4.20 до т. 4.35, като в оспорения отказ не е посочено кое от тях жалбоподателят като ползвател на финансовата помощ не е изпълнил и че посочените в поканата разпоредби от договора и от Наредба № 9/03.04.2008 г. касаят правото на фонда да откаже второ плащане и да поиска възстановяване на сумата, получена при първото плащане, което право обаче той упражнява при наличие на определени предпоставки. Същевременно обстоятелствата относно осъществяване на някоя от тези предпоставки приел, че не са посочени в отказа, освен че липсва позоваване на установени при проверките резултати, както и препратка към документи от приложената преписка, обосноваващи неблагоприятния за ползвателя резултат. Съобразил разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., че изплащането на финансовата помощ се извършва на два етапа: първото плащане се извършва след одобряване на заявлението за подпомагане, а второто - след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ. Взел предвид и че съгласно относимата за случая норма на чл. 26, ал. 1, т. 3 от посочената по-горе наредба, в срок до 3 месеца от подаване на заявката за второ плащане по чл. 6, т. 2, Разплащателната агенция - Д. фонд "Земеделиеы одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния й директор, а съгласно чл. 33, ал. 1 от същата наредба в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Отчел и че условията, на които следва да отговаря кандидатът, документите, които следва да представи, съдържанието на бизнес -плана, целта на използваната финансова помощ и кога и при какви условия да се изплаща помощта, са въпроси, уредени в наредбата и договора за финансова помощ, като за относимото второ плащане по чл. 6 от наредбата кандидатът следва отново да подаде заявление за изплащане на помощта, по което РА извършва административна проверка на представените документи и прави анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие с документите между одобрения и реализирания проект. Отчел и факта, че за всяко от приложените правни основания в поканата-отказ следва да се съдържат фактически установявания, каквито в случая не открил. С оглед на тези констатации и съобразявайки горните обстоятелства съдът приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на приетите заключения на съдебно-техническата и съдебно-агротехническата експертизи /л. 569 и л. 584/, неоспорени от страните, с които съдът установил нарастване на размера на земеделското стопанство към датата на проверката с 5, 63 ИЕ /с начален размер на стопанството при кандидатстване по проекта: имот 55302.404.33 площ 7, 898 дка с лешници; ИЕ към 2009 г. -2, 44 икономически единици и размер на земеделското стопанство в икономически единици, определени на база контролния лист от проверката, назначена със заповед № 278380/03.11.2014 г.: обща площ на трите имота е 26, 127 дка - лешници; ИЕ към 2012 г. 8, 07 икономически единици/, с отчитане на факта, че контролният лист от проверката по заповедта от 03.11.2014 г. е единствено "меродавен и от значение" и че изчислението на нарастване на икономическите единици на земеделското стопанство не може да бъде обективно, ако не се установи доколко засадените през есента на 2014 г. лешникови издънки са се прихванали и съществува ли годно насаждение към настоящия момент, като единствено сигурни са определените площи с увеличението им съгласно арендните договори. Съобразил и изводите на експертите за лизначалноы неблагоприятни условия за отглеждане на лешници, освен че договорът и бизнес планът не съдържат клаузи за постигане на плододаващо лешниково насаждение, каквото би имало към 7-та година, но при липса на данни във втората проверка за процентното съотношение между млади и стари растения счел, че контролният лист от проверката през м. 11.2014 г., документално сочи на постигнато съобразно договора и бизнес- плана увеличение на икономическия размер на земеделското стопанство. По тези съображения преценил обжалваната покана, в частта на процесния отказ, за незаконосъобразна и я отменил в тази част. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, като изрично посочил, че следва да осъществи съпоставка между резултатите от проверката от м. 11.2014 г. и бизнес- плана, с анализ за установяване на фактическо съответствие при обработка на заявката за второ плащане по чл. 26 вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 10 от наредбата, посочена по-горе. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за отказа се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспорената покана, основателни са били доводите на жалбоподателя в частта за отказа за изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 13/112/02096 от 14.10.2009 г. и че процесната покана с характер на административен акт не съдържа ясно изложение нито на фактическите, нито на правните основания, поради наличието на които е издаден отказа за второ плащане, с което съществено е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, както правилно е установил съдът. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на основанието за отказ и че актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка. Този извод се налага от една страна от факта, че контролният лист от проверката от 03.12.2012 г./л. 422/ не установява еднозначно процента на засадени и прихванати насаждения и не изяснява противоречивата информация по преписката, а само потвърждава способът на извършването й, което обстоятелство се сочи и от вещото лице. От друга - че в него, след посещение на място, двама експерти отразили наличие на машини, съоръжения и/или технологично оборудване и транспортни средства. От трета-че намиращият се на л. 423 контролен лист за посещение на място - без дата и подписи на длъжностни лица, вкл. в Приложение № 4 са описани трите имота по арендните договори и анкетните карти за сорт - лешници, като в колона 4 не са вписани данни. От четвърта -че според контролен лист от извършена проверка на място на 06.11.2014 г. /л. 513 и сл./, подписан на отразени дати за проверяващи органи, във всеки от трите земеделски парцела са отразени съответен брой лешници със забележки, че измерването е на половин междуредово разстояние от външния периметър на трайното насаждение; във всеки парцел живите растения- лешници са преброени, като в бройката влизат и новозасадените, междуредията са дисковани и косени и е констатирана налична функционална самостоятелност на инвестицията, без да са установени изкуствено създадени условия, необходими за получаване на плащанията с оглед да се получи облага в противоречие с целите на мярката. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно-в тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспорения отказ, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Това възражение в настоящата жалба се опровергава и от заключението по първата от кредитираните експертизи, предвид безспорно установения факт, че е налице нарастване на размера на земеделското стопанство със 5, 63 икономически единици. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочената по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл практиката на ВАС - решение № 8882 от 26.06.2014 г. по адм. д. № 15584/2013 г. на III отд., а за характера на поканата - определения № 4926 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 3996/2016 г., № 2799 от 27.02.2013 г. по адм. д. № 2352/2013 г., № 11045/20.10.2016 по адм. дело № 11656/2016 г. и № 1024 от 01.02.2016 по адм. дело № 6329/2015 г. - всички - на IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира то да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представените на л. 24 и 25 от делото договор и извлечение от банкова сметка, установяващи действително плащане на договореното в размер на 2 200 лева адвокатско възнаграждение, поради което и при липса на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност, искането следва да бъде уважено в посочения размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение