Решение № 10272 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2011 г.

Решение № 10272 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез юрк. Златина Бояджиева, срещу решение № 1247/19.07.2011 г., постановено по адм. дело № 866/2011 г. на Пловдивския административен съд, Първо отделение, 18 състав, с което е отменено решение № 470/10.03.2011 г. на началника на същата Митница Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че от "Садат" ЕООД не са представени убедителни доказателства за реално платена цена на посочените стоки - 1672,90 евро. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Садат" ЕОД срещу решението на митническия орган. Ответникът - "Садат" ЕООД - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Костов, оспорва като неоснователна касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Пловдив, не е изпратила свой представител и не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на началника на Митница Пловдив за определена нова митническа стойност в размер на 8240,24 лв., вместо заявената от "Садат" ЕООД при вноса на стоките 3271,91 лв., представляваща левовата равностойност на 1672,90 евро, първоинстанционният съд е приел, че в административната преписка не са налице доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност и че цената на сходни стоки е по-висока. Според съда представените в съдебното производство доказателства в подкрепа на тезата на администрацията за занижаване на декларираната митническа стойност и че цената на сходни стоки е по-висока, а именно ЕАД № 10BG002008Н00315203/ 08.06.2010 г. и ЕАД 10BG002008Н0011031/02.05.20010 г., не са достатъчни да обосноват извод за законосъобразно определяне на допълнително данъчно задължение. Според съда стоките по първия от посочените ЕАД, очевидно не са нито сходни, още по-малко идентични с тези по процесния ЕАД. Съдът се е позовал на чл. 29, § 1 от регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митническия кодекс на Общността, според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33, при условията, визирани в б. "а" - "г". В този смисъл съдът е разяснил, че само когато митническата стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според съда в настоящия казус няма основание да не се определи митническата стойност на процесните внесени от Турция стоки по реда на чл. 29 от регламента, тъй като по безспорен начин е доказана подлежащата на плащане и реално платена цена. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че на 15.07.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0107388 /л. 43/ "Садат" ЕООД е внесло под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление следните стоки - "ПЕ опаковъчен материал на ленти, напечатан, с дебелина непревишаваща 0,125 мм и непредназначен за хранителни продукти" - 995 кг и "неоразмерени покривки за маса, на рула, от ПЕ материал, без текстилна основа" с нетно тегло 594 кг" с износител/изпращач - ШУМЕР ПЛАСТИК, Истанбул, Турция. За стоката е представена фактура № 12373 от 13.07.2010 г., въз основа на която и съгласно чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 е декларирана митническа стойност в размер съответно за стока № 1 - на 1047,42 евро или 2048,58 лв. и за стока № 2 - 625,48 евро или 1223,33 лева. След сравнителен анализ в базата данни от митническите органи е установено, че стоката е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. От направената съпоставка на продажби за износ от Турция за България, изнесени в същия момент, от страна на митническите органи е прието, че цената на сходни стоки е по-висока. Въз основа на тези доказателства началникът на Митница Пловдив е издал и оспореното решение № 470 от 10.03.2011 г., с което е определена нова митническа стойност на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92, изразяваща се в допълнителен ДДС в размер на 993,66 лева. Правилно съдът е приел, че представените от митническите органи два броя ЕАД не са достатъчни да обосноват извод за законосъобразно определяне на допълнително данъчно задължение, тъй като стоките посочени в тях не са идентични с тези по процесния ЕАД. Освен това, с писмена молба адв. Костов е представил доказателства по опис, между които и такива за счетоводното отразяване на ЕАД № 10BG003000Н0107388/15.07.2010 г., извадка от дневник за покупките за м. 08.2010 г., справка-декларация по ЗДДС, извадки от счетоводни регистри. Настоящият съдебен състав счита на Осмо отделение, че първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон, позовавайки се на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, който разпорежда, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33 от същия регламент при условията на б. "а" до "г". В този смисъл съдът правилно се е позовал на поредността, която е определена в чл. 29 от регламента и която трябва да се съобрази при определяне на митническата стойност при последователно прилагане на букви от "а" до "г". Наличието на фактура, издадена от износителя, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, са доказателства, че посочената в ЕАД митническа стойност е установената за плащане и реално пратената цена. Затова не е имало основание митническите органи да определят нова по-висока митническа стойност, тъй като възникналото у тях съмнение не е подкрепено с надлежни писмени доказателства, а е обосновано само с твърдения, които са необосновани и недоказани с надлежни писмени доказателства. Неоснователно касаторът се позовава на внесения депозит за възникналите митнически задължения, което не означава, че вносителят се е съгласил с новоопределената стойност. След като митническият орган не е обосновал защо декларираната стойност не може да се определи по чл. 29 от цитирания регламент, а е преминал към определянето на тази стойност по чл. 30, § 2, б. "б" във връзка с § 2, б. "б" от регламента, това води до извод за немотивираност на административния акт. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган освен, че при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация, което е направено и в процесния случай, е длъжен, когато съмненията му продължават да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице, а тази процедура, както се установява по делото не е изпълнена. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице визираните от касатора отменителни основания, поради което решението на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, на "Садат" ООД не следва да бъдат присъждани разноски за касационната инстанция поради липсата на доказателства за направени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,