Решение № 76 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3797/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) със седалище и адрес на управление в София, на бул. Цар Борис III 136 против решение 1961 от 28.02.2025 г., постановено по адм. д. 1054 по описа за 2024 г. на Административен съд Пловдив в осъдителната му част. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност, ако ответникът по касация претендира адвокатско възнаграждение над определените в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимуми за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес. Ответникът Агра 2010 ООД с ЕИК 200995430 и със седалище и адрес на управление в [населено място], Община Брезово, Област Пловдив, на [адрес], оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор от 07.04.2025 г. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен в осъдителната му част, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С първоинстанционния съдебен акт ДФЗ е осъден да заплати на Агра 2010 ООД сумата от 9787.17 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), причинени на дружеството вследствие на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 г., изх. 02-160-2600/556 от 02.02.2018 г. на зам.-изпълнителен директор на ДФЗ в частта му, с която е намалено поискано финансово подпомагане с общо 29164.74 лв., отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно, в посочената част. Със същото решение искът на дружеството е отхвърлен в останалата му част, над присъдената сума до пълния предявен размер от 14614.77 лв. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 300.00 лв., представляваща разноски по делото, а ищецът в полза на ответника сумата от 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Производството по адм. д. 1054/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив е образувано по искова молба (л. 2-3 от първоинстанционното дело) и уточнение към нея (л. 26-28, пак там) с правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), подадена от Агра 2010 ООД против ДФЗ за осъждането на ответния административен орган да му заплати обезщетение в размер на сумата от 14614.77 лв. за причинени на дружеството имуществени вреди, представляваващи равностойността на законната лихва за периода 01.07.2016 г. 08.06.2021 г. върху неизплатена своевременно субсидия за кампания 2015 г. от 29164.74 лв. и причинени му от Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 г., изх. 02-160-2600/556 от 02.02.2018 г. на зам.-изпълнителен директор на ДФЗ, отменено, като незаконосъобразно, по съдебен ред в частта му, с която са извършени намаления на обща стойност 29164.74 лв. Съдът е установил, от фактическа страна, че ищцовото дружество е оспорило Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2015 г., изх. 02-160-2600/556 от 02.02.2018 г. на зам.- изпълнителен директор на ДФЗ в частта му, в която са извършени намаления на обща стойност 29164.74 лв., която сума съставлява сбора на посочените суми в колона НАМАЛЕНИЯ от Таблица 15 Оторизирани суми (в лева) по схеми за подпомагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, както следва: 2900.85 лв. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП); 24447.57 лв. по Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) и 1816.32 лв. по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), всички те по Заявление на Агра 2010 ООД с УИН [номер] за кампания 2015 г. С решение 208/30.01.2019 г. по адм. д. 586/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив административният акт е отменен в посочената част и преписката е изпратена на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по същество, съобразно дадените в мотивите на това съдебно решение указания, в срок от 1 (един) месец от влизането му в сила. Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ обжалвал решението на Административен съд Пловдив пред Върховния административен съд. Образувано е адм. д. 3410/2019 г., по което с решение 4076 от 13.04.2020 г. касационната инстанция оставила в сила първоинстанционния съдебен акт. На 08.06.2021 г. от страна на ДФЗ е извършено плащане в размер на 29097.68 лв. по банковата сметка на ищцовото дружество, а на 24.06.2021 г. плащане в размер на 1816.32 лв. (банкови извлечение на л. 21 и л. 22 и Справка за плащания от ДФЗ Разплащателна агенция на л. 40-41 от първоинстанционното дело). По делото пред първата инстанция е назначена и извършена съдебно-счетоводна експертиза със задача да установи размера на законната лихва върху сумата от 29164.74 лв. за периода 01.07.2016 г. 08.06.2021 г. и за периода 16.02.2018 г. 08.06.2021 г. л. 60, пак там. При така установената фактическа обстановка, административният съд е извел следните правни изводи: Приел е, че предявеният от Агра 2010 ООД против ДФЗ иск за имуществена обезвреда е допустим, доказан по основание за част от претендирания исков период и частично основателен по размер. Счел е, че исковата претенция не е за лихва, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. д. 3/2004 г., а се претендира обезщетение, което е законната лихва по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане, признато от ответника за дължимо и платено в по-късен от момента, в който е следвало да бъде извършено. Преценил е, че ищецът и ответник по касация се е справил с доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на изискуемите предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за анагажиране на безвиновната отговорност на ДФЗ. Изложил е доводи, че, независимо, че, съгласно чл. 75, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013/ Регламент/а), плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, пар. 2 мерки от Регламента се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година, претендираната лихва е дължима, не считано от 01.07.2016 г., а едва след издаване на уведомителното писмо, от което се претендира обезвредата. Обосновал се е, че когато се търси обезщетение за вреди от отменен, като незаконосъобразен индивидуален административен акт, следствията от неговата незаконосъобразност се проявяват след неговото издаване, от който момент биха могли да настъпят и вреди от тази незаконосъобразност. Поради това е преценил исковата претенция за неоснователна за периода преди стабилизирането на административния акт, т.е. за времето от 01.07.2016 г. до 16.02.2018 г. Подчертал е, че, ако незаконосъобразното уведомително писмо с правна последица отказване на финансово подпомагане в размер на сумата от 29164.74 лв. не бе издадено, то тази сума би била дължима от датата на издаването му, респ. ищцовото дружество-земеделски производител е щяло да получи навреме финансовата помощ, за да я използва ефективно. Формирал е решаващия извод, че мораторната лихва се дължи от датата на стабилизиране на административния акт със съдържание, отговарящо на законовите изисквания 17.02.2018 г., до датата на окончателното изплащане на сумата 08.06.2021 г. Изчислил е размера на присъденото обезщетение за преценения за относим исков период чрез общодостъпния калкулатор на Интернет страницата на Национална агенция за приходите (НАП). Отхвърлил е иска за имуществена обезвреда в останалата му част, над присъдената сума до пълния предявен размер от 14614.77 лв. и за исковия период 01.07.2016 г. 16.02.2018 г. На основание чл. 10 ЗОДОВ е присъдил разноски на страните, съобразно уважената и отхвърлена част от иска. Постановеното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за иска факти при спазване на съдопроизводствените правила, формирал е обосновани изводи и е приложил правилно материалния закон. Обоснована е извършената от първата инстанция преценка, че, от доказателствата по делото, се установява наличието на всички кумулативно необходими предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за анагажиране на отговорността на ДФЗ за причинени на Агра 2010 ООД имуществени вреди. Неоснователно, в този смисъл, е касационното оплакване, че ищцовото дружество не се е справило с доказателствената тежест да установи, че за него е настъпила вреда от Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2015 г., изх. 02-160-2600/556 от 02.02.2018 г. на зам.- изпълнителен директор на ДФЗ в частта му, в която са извършени намаления на обща стойност 29164.74 лв. Конкретната претенция има за предмет обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща равностойността на законната лихва за забавено плащане на парично вземане, което вземане е признато от касационния жалбоподател и ответник по иска за дължимо и платено в по-късен от момента, в който е следвало да бъде извършено. Тази претенция се основава на разпоредбата на чл. 86, изр. първо ЗЗД, съгласно която, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая обаче, както аргументирано се е обосновал първоинстанционният съд, не се касае за лихва, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, а за самото обезщетение, което само се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. По делото е безспорно установено, че след проведения съдебен контрол на оспореното Уведомително писмо, което е отменено като незаконосъобразно в обжалваната част, ДФЗ е изплатил сума в размер на 29164.74 лв., представляваща намалението на оторизирано финансово подпомагане за кампания 2015 г. по схеми за подпомагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, заявени от ищцовото дружество със Заявление с УИН [номер] от 08.06.2015 г. Това означава, че касационният жалбоподател е преценил, че за Агра 2010 ООД са налице предпоставките за финансиране и за намалената част от финансовото подпомагане, оторизирано с Уведомително писмо, изх. 02-160-2600/556 от 02.02.2018 г. на зам.-изпълнителен директор на ДФЗ. При тази фактическа установеност, правилни са изводите на Административен съд Пловдив, че липсата за земеделския производител на цялото финансиране за съответната стопанска година е довела до възникване на имуществена вреда за него, изразяваща се в пропуснати ползи заради невъзможността да използва паричните средства в размер на 29164.74 лв., които са му изплатени със закъснение. Правилен е и изведеният от съда извод, че след като отмененото по надлежния ред Уведомително писмо е станало причина за забавеното плащане на дружеството-ищец от ДФЗ на намалената част от финансовото подпомагане, то е налице и причинно-следствената връзка между частично незаконосъобразния административен акт и претърпения вредоносен резултат, ангажираща отговорност за вреди на държавния орган. Ако не беше издаден спорният акт в незаконосъобразната му част, нямаше да е налице забава в плащането на намалената част от финансовото подпомагане, оторизирано с този акт, съответно дружеството нямаше да е лишено от възможността да ползва сума в размер на 29164.74 лв. Доколкото вредите пропуснати ползи са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, обезщетение, равно по размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД за периода на задържане на паричните средства от 29164.74 лв., следва да бъде присъдено на основание чл. 1 ЗОДОВ. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Не се споделя възражението на касатора, че, ако се приеме, че обезщетение е дължимо в случая, то същото може да се присъжда от влизането в сила на решение 208 от 30.01.2019 г., постановено по адм. д. 586 по описа за 2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено в частта му, в която са извършени намаления на обща стойност 29164.74 лв., Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 г., изх. 02-160-2600/556/02.02.2018 г. на зам.-изпълнителен директор на ДФЗ. Точка 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. д. 3/2004 г., на която се позовава касационният жалбоподател и ответник по иска, се отнася до присъждането на лихва за забава върху дължимо обезщетение. Както се посочи в мотивите на настоящия съдебен акт, с предявения от Агра 2010 ООД иск не се претендира лихва, а присъждане на обезщетение в размер на законната лихва, което е нещо различно. Обезщетението е за периода на увредата, който, в случая, е с начало 17.02.2018 г. датата, от която Уведомителното писмо би породило правни последици в отменената му част, ако беше издадено със съдържание, отговарящо на законовите изисквания, и с край 08.06.2021 г., която дата съвпада с претендираната крайна дата на исковия период и когато в полза на ищцовото дружество е извършено плащане на по-голямата част от забавеното финансово подпомагане за кампания 2015 г. Предвид изложеното, като е приел предявения от Агра 2010 ООД против ДФЗ иск за имуществена обезвреда за частично основателен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор и при тълкуването на чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ, претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е неоснователна и не следва да бъде уважена. Разноски не се дължат и на ответника по касация, тъй като не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия