Решение № 3439 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9477/2013 г.

Решение № 3439 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9477/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1023 от 10.05.2013 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. д. № 2926 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161106781/28.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1002/10.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 52 800 лв. и са начислени лихви в размер на 14 141.61 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против оспорения РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Евро аванс" ЕООД, гр. Пловдив, чрез пълномощника си адв. Площакова, изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Подробно се мотивира в депозирани писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е отменен процесният РА досежно отказаното с него право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 52 800 лв. и са начислени лихви в размер на 14 141.61 лв. на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури, издадени от "Еми- деси Трейдинг" ЕООД през данъчните периоди м. 09. и м. 10. 2009 г. с предмет на доставките- кристална захар. За да отмени като незаконосъобразен РА, административният съд е приел, че същият е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, но е материално незаконосъобразен - постановен при неправилно прилагане на ЗДДС. Причината за това е, че ревизираното лице е представило достатъчно доказателства, чрез които е установено осъществяването на преките доставки, поради което липсата на доказателства за предходните доставки, не може да обоснове извода на органите по приходите, че не са осъществени преките доставки. Приел е, че събраните доказателства удостоверяват реалността на доставките на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, поради което е счел, че са налице всички предпоставки на чл. 68, ал. 1, т. 1 и на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. съдът се е позовал и на практиката на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, според която не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материално правни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Така, след като е разгледал относимите доказателства към реализацията на преките доставки между "Еми - Деси Трейдинг" ЕООД и "Евро аванс" ЕООД, административният съд е стигнал до извод, че реалността на преките доставки е доказана. В тази връзка са представени: стокови разписки за предаването/приемането на захар в опаковки, всяка от 25 кг захар; фактура за транспорт, товарителници, доказателства за счетоводно отразяване на тази фактура в счетоводството на превозвача "Джиро трейд" ООД, с. Първенец.. В товарителниците и пътните листове, описани в приложение 1 на съдебно- счетоводната експертиза за превоз на стоките са посочени товарен автомобил Мерцедес 812Д и Волво FH12. В инвентарната книга на "Джиро трейд" ООД по сметка 205 "транспортни средства" за 2009 г. са заведени горепосочените автомобили. Съдът е релевирал и констатацията на съдебно- счетоводната експертиза, че има съответствие между получената захар от доставчика и последващата реализация към "Корект строй" ЕООД; фактурите за продажба са осчетоводени като приход по сметка 702, ДДС по тях е отразен като задължение към бюджета по кредита на сметка 4532, начислен е ДДС за продажбите. При съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът е приел доставките са реално осъществени и е отменил РА. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Затова при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. В реда на изложеното следва да се посочи, че в закона няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. От горното следва, че единственото основание, въз основа на което данъчният орган може да откаже признаване на данъчен кредит е да се докаже, че липсва реална доставка на стоката, по повод на която жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по реда на чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и 2 ЗДДС. В противоречие с предписанията на понастоящем действащия ЗДДС органите по приходите са обосновали изводите си въз основа на преобладаващ анализ на предходните, а не на преките доставки и това обстоятелство законосъобразно е съобразено от първостепенния съд. Наличието или липсата на доказателства единствено по отношение на предходните доставки е факт, който сам по себе си не може да бъде основание за отказване на данъчен кредит, като наред с това в конкретния случай според настоящата инстанция са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи съществуването на стоката и нейното предаване от прекия доставчик на данъчнозадълженото лице. Както бе посочено по-горе предмет на процесните фактури е кристална захар, която представлява родово определена вещ. Съгласно чл. 24, изречение второ от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По делото са приложени двустранно подписани стокови разписки между прекия доставчик и ревизираното лице, които не са били оспорени и които съдът е ценил с оглед на останалите доказателства по делото. Представени са товарителници, и фактури за транспорт, посочени номера на автомобилите, собственост на превозвача, които обвързват стоката предмет на процесните доставки с товаренето и експедицията на стоката, свързана с последващата й реализация. Основателно е твърдението на ответника по касация, че в съдебното производство се доказва по безспорен начин осъществяването на преките доставки, т. е. че стоката по процесните фактури е предадена и реално доставена от доставчика на превозвачите, които ги транспортират директно до жалбоподателя. За да се докаже претендираното от жалбоподателя и отречено от ревизията право, следва с кореспондиращи помежду си доказателства да се установи реално извършване на доставките. Изводът на съда, че с горецитираните доказателства и данните от заключението на счетоводната експертиза това е сторено, е правилен и се споделя от настоящата инстанция. В тази връзка, неоснователно е водещото оплакване на касатора, че стоковите разписки за предаването/приемането на захарта не могат да бъдат обвързани с транспортни документи и не установяват предаването на стоката. Въз основа на доказателствата за предаването на стоката, на тези за осъществения транспорт и за ресурсната обезпеченост на превозвача да го извърши, при съобразяване в този контекст на извършените плащания, преценени с оглед последващата реализация на количествата бяла кристална захар, съдът е направил единствено възможния извод за реалност на процесната доставка, респ. за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Наведените в касационната жалба доводи по никакъв начин не могат да обосноват извод, различен от направения от първостепенния съд. Следва да бъде посочено, че касационният състав споделя становището на първостепенния съд, че поради сходство на фактическия състав при разрешаването на настоящия правен спор следва да бъдат съобразени и мотивите на СЕС, обективирани в Решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При установеност на надлежното фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство, върху органът по приходите пада задължението да осъществи необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица и да установи нарушения и измами. В ревизионния акт няма конкретни констатации за такива, а същевременно се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани доказателства, нито са обсъждани обективни данни, а в допълнение - не е направена и съответната правна квалификация. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Предвид изхода на делото и заявеното искане за присъждане на разноски за касационната инстанция от ответника по касационната жалба, с настоящото решение на последния следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 200 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,