Решение № 6766 от 22.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Домостроене АД, [ЕИК], чрез процесуалния му представител адв.Георгиев, против Решение 90 от 07.11.2022г., постановено по адм. дело 48/2022 г. по описа на Административен съд Силистра /АС-Силистра/ в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ [рег. номер]/27.09.2021 г., издаден от публичен изпълнител в отдел МДТ , действащ като орган по приходите. Подържат се касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Сочи, че процесните имоти са с предназначение второстепенна улица, поради което и на основание чл. 10, ал.2 от ЗМДТ дружеството не дължи данъци за тези имоти. Твърди се, че общината не предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в този район. Настоява се за отмяна на съдебния акт в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Началник отдел Местни данъци и такси при Община Силистра, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционното решение АС-Силистра е отменил АУЗД [рег. номер]/27.09.2021г., издаден от публичен изпълнител в отдел МДТ", действащ като орган по приходите, в частта, която е потвърдена с Решение 252/23.02.2022 г. на началника на отдел Местни данъци и такси при Община Силистра и с която са установени задължения на Домостроене АД за такса битови отпадъци за три имота, съответно с идентификатори 66425.514.399, 66425.514.400 и 66425.514.401 по КК и КР на гр. Силистра, за периода от 2016 г. до 2021 г. в общ размер на 2300.97 лева, както и задължения за лихви върху тези вземания в общ размер на 542.79 лева и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу горепосочения АУЗД в частта, с която са установени задължения за данък недвижими имоти за шест имота съответно с идентификатори 66425.514.305, 66425.514.306, 66425.514.307, 66425.514.399, 66425.514.400 и 66425.514.401 по КК и КР на гр. Силистра, за периода от 2016 г. до 2021 г., в общ размер на 2576.47 лева, задължения за лихви върху дължимия данък, изчислени с натрупване за периода от 01.07.2016 г. до 27.09.2021 г. в общ размер на 647.98 лева, както и задължения за такса битови отпадъци за имоти с идентификатори 66425.514.305, 66425.514.306, 66425.514.307 по КК и КР на гр. Силистра за периода от 2016 г. до 2021 г. в общ размер на 4753.29 лева и лихви в размер на 1245.23лв. Решението е предмет на касационна проверка единствено в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния АУЗД. В останалата си част решението е влязло в сила. Установена била следната фактическа обстановка: Шестте имота, по отношение на които административният акт е бил оспорен - съответно с идентификатори 66425.514.305, 66425.514.306, 66425.514.307, 66425.514.399, 66425.514.400 и 66425.514.401, попадали в урбанизирана територия, като по отношение на тях е установен начин на трайно ползване - за второстепенна улица. По силата на преобразувания на правно-организационната форма дружеството-жалбоподател се явява правоприемник на съществувалия до 1989 г. в гр. Силистра Строително-монтажен комбинат . Видно от приложения [нотариален акт], дружеството е собственик на заводска площ от 54 211 кв.м, разпределени в 22 парцела, разположени в девет квартала, обслужвани от частни (вътрешнозаводски) пътища с площ от 11 907 кв. м. Не било спорно, че процесните имоти са част от посочените в нотариалния акт вътрешнозаводски пътища, като обособяването, както на отделните парцели, така и на пътищата е станало по силата на регулационните планове, приети през 1996 и 1997 г. С декларации по чл. 14 от ЗМДТ, съответно с вх. 3153 / 05. 09. 2013 г., 3154 / 05. 09. 2013 г., 3155/05. 09. 2013 г., 962 / 10. 05. 2014 г., 963 / 10. 05. 2014 г. и 964 / 10. 05. 2014 г. дружеството се е заявило като собственик на шестте имота, описани като частни пътища. Относно същите имоти дружеството е подало декларации по чл. 17, ал. 4, т. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги при Община Силистра (отм.), респ. чл. 20 ал. 1 т. 1 от сега действащата Наредба, че няма да ги използва съответно през 2016, 2018, 2019, 2020 и 2021г., което е съобразено при определяне размера на ТБО. По делото са приложени заповеди ЗК-1789 / 28. 10. 2015 г., ЗК- 1975/21. 11. 2017 г., ЗК-1660/26. 10. 2018 г., ЗК-1821 /25. 11. 2019 г. и ЗК - 1553 / 13. 11. 2020 г. на Кмета на Община Силистра, постановени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени видът на предлаганите услуги на територията на общината за следващата година - сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депа, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а също и районите, в които се предлагат тези услуги. По делото са били изготвени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е приел, че процесния АУЗД е издаден от компетентен орган. АС-Силистра е приел за неоснователно основното възражение на жалбоподателя за недължимост на данъка върху недвижимите имоти предвид тяхното предназначение за улици. Решаващият състав е стигнал до извод, че в случая се касае за частни пътища по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за пътищата, като такава е и информацията в подадените от дружеството декларации по чл. 14 от ЗМДТ, поради което за тях се дължи ДНИ. Според съда като собственик на частните пътища Домостроене АД е задължено лице и за заплащането на ТБО. Безспорно било, че имотите с идентификатори 66425.514.305, 66425.514.306 и 66425.514.307 попадат в определените със заповедите по чл. 64 ЗМДТ райони, в които се предоставят съответните услуги по чл. 62 ЗМДТ. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на процесния административен акт в тази му част. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е правилно в обжалваната част. Неоснователен е доводът на касатора за недължимост на ДНИ върху имотите предвид тяхното предназначение за улици. Както правилно е установил съдът в случая се касае за частни пътища по смисъла на чл.8, ал.4 от Закона за пътищата. Такава е и информацията в подадените от дружеството декларации по чл.14 от ЗМДТ, а и в приложения по делото нотариален акт. В чл. 8 от Закона за пътищата е предвидено, че пътищата могат да бъдат и частни, като те са собственост на отделни юридически или физически лица. В случая не се касае за пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, а за частни такива, поради което не е налице изключението по чл.10, ал.2 от ЗМДТ. Съгласно чл.13 от ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не, поради което дружеството дължи ДНИ върху процесните имоти. Предвид наличието на доказателства, че дружеството е собственик на процесните частни пътища, които се намират на територията на община Силистра, с оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ в съответните редакции, именно то би се явило задължено лице за заплащането на ТБО. Със съдебно-техническата експертиза е било установено, че имотите с идентификатори 66425.514.305, 66425.514.306 и 66425.514.307 попадат в определените със заповедите по чл. 64 ЗМДТ райони, в които се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ. от представените фактури и протоколи е видно, че услугите са реално извършени. Решението на Административен съд Силистра като правилно в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, а от страна на ойветника по касация такива не са поискани, поради което и съдът не присъжда такива. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,