Решение № 712 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална Дирекция Митница Пловдив към Агенция Митници против Решение 608/04.02.2022 г., постановено по адм. дело 3526 по описа за 2021 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение РТД 3000-510/02.03.2021 г./32-71093 на Директора на Териториална Дирекция Тракийска към Агенция Митници. В касационната жалба се твърди неправилност на решението с доводи за противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че достоверността и реалността на декларираната договорна стойност на стоките е доказана по нормативно установения ред, поради което оспореното решение на митническия орган и установените с него публични задължения, е незаконосъобразно. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспореното решение на митническия орган. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH /ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ/ - Германия, VAT DE [номер] и данъчен номер в България BG [номер] със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска 75, ет. 2, ап. 2 - оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Горанов по съображения, изложени в писмен отговор от 21.04.2021 г. и в писмени защити. Иска от съда да остави в сила решението на административния съд и да му присъди разноските за касационното производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. С протоколно определение от 31.01.2023 г. настоящият състав е спрял производството по делото, като е съобразил обстоятелството, че по описа на АССГ е образувано друго дело - 11614/2020 г. по жалба на OGL-Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH против Решение РТД 4800-2324/30.10.2020 г./32-318386 на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което на основание чл. 75, пар., 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е постановен отказ да се освободи депозита за внос на стока 1 пресни тиквички, оформен с митническа декларация MRN 19BG00301000388R8/23.04.2019 г., и същият е задържан за заплащане на вносно мито, изчислено на базата на стандартната вносна стойност на стоките. С определение от 23.11.2021 г. АССГ е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз с искане за тълкуване на чл. 70, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 75, пар. 5, пар. 4 и пар. 6 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891, вкл. във връзка с условието по чл. 70, пар. 3, б. "г") от Кодекса - "купувачът и продавачът не са свързани лица", с конкретно поставени въпроси в т.1, т.2, т.3 и т. 4, по което е образувано дело С-770/21 по описа на Съда на Европейския съюз. Предвид постановяването на решение от Съда на Европейския съюз по горецитираното дело, са отпаднали предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и производството по делото е възобновено с определение от 10.10.2023 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е било Решение РТД 3000-510/02.03.2021 г./32-71093, издадено от Директора на Териториална дирекция Тракийска в Агенция Митници , с което е отказано освобождаването на предоставеното от OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH, в качеството му на вносител по митническа декларация MRN 20BG003010014662R0 обезпечение в размер на 1487,03 лева и 652,77 лева и същото е задържано като плащане на вносно мито /A00/. С решението е определена различна от декларираната митническа основа, съответна на стандартната вносна стойност на стоките, определена от ЕК. Според изложените в административния акт мотиви за стока 2 - пресни домати, тип кръгъл, червен и стока 4 - пресни домати, тип кръгъл, розов- (PEMBE) , декларирани с митническа декларация MRN 20BG003010014662R0, дружеството е представило фактура за последващата й продажба на търговска верига LIDL на цена, която е по-ниска от стойността на придобиването й /вкл. декларираните разходи в митническата декларация за транспорт до ЕС, транспорт в ЕС и мито/. Това обстоятелство е дало основание на митническия орган да приеме, че вносителят не е представил удовлетворяващо доказателство за условията за освобождаване на депозита. Защитната теза на OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH е, че чл. 75, пар. 5 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 изисква вносителят да докаже реалността на декларираната договорна стойност, а не да доказва причините, поради които тя е по-висока от стандартната вносна стойност, определена от ЕК. Той го е направил, като е представил всички, изброени в чл. 75, пар. 5 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891, документи. Представил е и документи за плащането на договорната стойност. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен по материя, степен и място митнически орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на материалния закон. Според Административен съд София-град по делото са събрани убедителни и безспорни доказателства за действителността на декларираната договорна стойност на стоката като по представените фактури и доказателства за плащане се определя ясно договорената цена и съответно митническата стойност по реда на чл. 70 МКС. В подкрепа на горното е и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Съдът счита, че не съществува правна възможност митническите власти да поставят определянето на митническата стойност в зависимост от последваща реализирана печалба на стоките, предмет на внос и няма основание за определяне на митническа стойност по начин, различен от посочения в чл. 70 МКС. Решението е неправилно. Член 1, параграф 1, втора алинея от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен входна цена , който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите-членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8% от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891, неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В процесния случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида пресни домати, тип кръгъл розов (PEMBE) и тип кръгъл червен, въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. По относимия към спора въпрос - предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/89, е постановено Решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По силата на чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. По разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на СЕС по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В разглеждания случай декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия; внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз; вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност; вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените домати. Доколкото митническата стойност надвишава с над 8% (в конкретния случай с 49,55%) стандартната вносна стойност за датата на деклариране - 01.12.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 75, пар. 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 вносителят следва да ангажира всички документи, необходими за извършване на митническата проверка по отношение на продажбата и освобождаването на процесната стока, в това число и документи, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата. Видно от книжата по делото, не е представен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Не са налице и изходящи от износителя документи, потвърждаващи цената, на която е закупена стоката. Гореизложеното налага извод, че от "ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ не е представено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Като е мотивирал обратния извод, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт отхвърлена. При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само касаторът. На Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за двете инстанции в размер на по 200 лева съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за платена държавна такса от 70 лева за касационното производство или общо за двете инстанции в размер на 470 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение