Решение № 10463 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2010 г.

Решение № 10463 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Пламен Янков Печев, в качеството му на процесуален представител на кмета на община Ловеч, срещу решение № 97 от 20.10.2009 г. по адм. дело № 96 по описа за 2009 г. на административния съд - Ловеч. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на процесуалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Осъм" АД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Ловеч е бил сезиран с жалба от "Осъм" АД срещу съобщение изх. № МД 313 от 18.03.2009 г. на община Ловеч, с което на дружеството е определено задължение за 2009 г. за такса битови отпадъци, в размер на 14 181.54 лв. В него е посочен начинът и сроковете, в които то може да бъде заплатено. В мотивите на съдебния акт подробно е обсъден чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, според която разпоредба вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК, като този акт може да се обжалва по реда на същия кодекс. След това съдът е анализирал определянето на местните такси по основание и размер чрез съответните разпоредби от ЗМДТ, а именно чл. 6, чл. 9, чл. 66 от него, както и обхватът на ТБО според чл. 62 от ЗМДТ. Конкретно по делото е прието, че няма данни, кога съобщението е получено от адресата му, че към 18.03.2009 г. кмет на общината е Минчо Стойков Казанджиев, както и че няма данни кое е длъжностното лице, което е изготвило, издало и подписало съобщението, а има подпис, върху който е поставен печат "Община Ловеч Местни данъци и такси". Не се спори, че акционерното дружество е подало декларация на 15.12.2008 г. за определяне на ТБО според количеството им за следващата 2009 г. за имот, находящ се в гр. Ловеч, Северна индустриална зона, който е негов собствен, както и че е в район, за който общината е организирала предоставянето на услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения за битови отпадъци. След това съдът е приел като основен спорен момент дали е налице задължение за ТБО в лицето на оспорващото дружество, респ. дали правилно е определено по основание и размер. Съдът е изложил подробни съображения в тази насока, като е обсъдил и изслушаната СИЕ, която е кредитирал и според заключението на която размерът на задължението за отчетната 2009 г. е 3 508.65 лв. Направена е преценка и относно естеството на обжалвания акт, а именно посоченото съобщение, като според съда АУЗ за ТБО като индивидуален административен акт, следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Обжалваното съобщение не съдържа наименование на органа който го издава (чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ), в него не са посочени фактическите и правните основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК), като само посочването на чл. 17 от ЗМДТ се явява недостатъчно. Разпоредителната част на акта не отговаря на изискванията на чл. 62 от ЗМДТ и чл. 12 от наредбата, понеже е посочена общо сумата на задължението, без да се посочват размерите на таксата за всяка услуга. В акта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва (чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК). Освен това е подписан от лицето, което го е изготвило и издало, без да е посочено като име и като длъжност (чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК). Направена е преценка за незаконосъобразност на обжалваното съобщение, понеже не е издаден от материално компетентен орган, съгласно изискванията на АПК и ЗМДТ, не отговаря на изискването за съдържание на чл. 59 от АПК и разпоредителната му част не отговаря на действителното фактическо положение, установено по делото. Според съда обжалваното съобщение като индивидуален административен акт по изложените съображения е нищожен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Изложените съображения и аргументи по принцип са правилни и съответстват на данните по делото от фактическа страна, но съдът не е преценил основният спорен момент - дали оспореният акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Последната актуална практика на Върховния административен съд приема, че този вид съобщения не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежат на съдебен контрол. Същите се приемаха за приемаха за инвидивуален административен акт за периода от 2002 до 2005 г. включително по аргумент от чл. 60 от ДПК (отм.), съгласно който в случаите, в които данъчният орган определя конкретния размер на задълженията по данъчна декларация, подадена от данъчния субект, изпратеното съобщение за данъчно задължение има силата на данъчен акт. В случая обжалваното съобщение относно задължението за такса битови отпадъци за 2009 г. е издадено на основание чл. 69 от ЗМДТ, съгласно който таксата за битови отпадъци се заплаща по ред, определен от общинския съвет, като съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба общината уведомява лицата по чл. 64 от ЗМДТ за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане. Така това съобщение има само уведомителен характер, то не подлежи на обжалване, понеже представлява само действие, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт, а именно този по чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ. Изрично тази разпоредба посочва, че вземанията за такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК, а съгласно ал. 3 именно този акт може да се обжалва по реда на АПК. След издаване на акт за установяване на вземането по реда на чл. 9б от ЗМДТ може да се иска съдебен контрол пред съответния първоинстанционен административен съд. В случая е следвало съдът, след като констатира тези факти и обстоятелства, да остави без разглеждане жалбата като недопустима и прекрати производството по делото, като изпрати преписката на компетентния орган - кмета на община Ловеч, който да издаде съответния акт по реда на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ. Понеже съдът се е произнесъл по недопустима жалба, то неговото решение следва да се обезсили като недопустимо и производството следва да се прекрати, като делото се изпрати като административна преписка на кмета на община Ловеч за издаване на посочения акт. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 734.00 лв., на основание чл. 143 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,