Определение № 10121 от 28.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10131/2016 г.
ВАС28.09.2016 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4108/18.07.2016 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 2758 по описа за 2016 г. Определението не може да се обжалва.
Мотиви
Определение № 10121 от 28.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10131/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІІ от АПК. Образувано е по частна жалба на С. С. Т., представен от адв. Владимир Скочев, срещу определение № 4108/18.07.2016г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 2758 по описа за 2016 г. Според жалбоподателя неоснователно е отречено правото му на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Българската народна банка, тъй като наличието на производство по несъстоятелност на ТБ "Корпоративна търговска банка" АД с възможното му удовлетворяване от масата на несъстоятелността не представлява специален начин на обезщетяване за вредите, причинени от деятелността на Българската народна банка. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия или в условията на евентуалност спиране на делото до приключване на производстовото по несъстоятелност на ТБ "Корпоративна търговска банка" АД /КТБ/. Ответникът по частната жалба Българска народна банка, чрез повереника си адв. Асен Георгиев, изразява становище за неоснователността й. С оспореното определение е разпоредено връщане на исковата молба на С. Т. срещу Българска народна банка в частта, с която се претендира обезщетение в размер 180 631.93 лева, представляващи разлика между размера на вложенията на ищеца в "Корпоративна търговска банка" АД и платения му гарантиран депозит и е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че е производството по иска е недопустимо, доколкото разликата от 180 631.93 лева между вложената от ищеца в КТБ сума и изплатения му гарантиран депозит съответства на приетото му вземане в производството по несъстоятелност на банката. Претендираната обезвреда в производството по несъстоятелност и в исковото производство била една и съща, макар и търсена от различни лица. Обезщетяването следвало да се осъществи в производството по несъстоятелност, което с арг. от чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ препятствало реализирането му по реда на този закон. Определението е правилно. С разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗОДОВ е изключена приложимостта на реда за защита по този закон, ако в друг нормативен акт с ранг на закон е уреден друг начин на обезщетение. Целта на уредбата не е да предотврати неоснователното обогатяване при мултиплициране на обезщетенията, а закрепва на законодателно ниво обусловеността на правото на иск от съществуването на правен интерес от търсената защита. Съществуването на специален начин на обезщетение дисквалифицира правния интерес от иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Заявеният за защита материален интерес на С. Т. в образуваното пред АССГ исково съдебно производство е същият, който той брани като кредитор с прието вземане в производството за несъстоятелност на КТБ. Размерът му е изчислен като разлика между пълният размер на влога в банката и частта, която не е покрита от системата за гарантиране на влоговете. Вземането срещу банката съществува в патримониума на вложителя и са предприети правни действия за удовлетворяването му с включването в списъка с приетите вземания. Правният интерес от иска по ЗОДОВ ще възникне за вредите, съизмерени с неудовлетвореното вземане при прекратяване на производството по несъстоятелност заради изчерпване на масата на несъстоятелността /чл. 105, ал. 1, т. 2 ЗБН/, доколкото останалото неудовлетворено вземане на вложителя е погасено /чл. 110, ал. 2 ЗБН/. Правното очакване за удовлетворяване на вземането в универсалното изпълнително производство определя отрицателното изменение в имуществото на вложителя като евентуално и бъдещо. Вредата, изчислена като разлика между вложеното и изплатеното от гаранционния фонд, не е възникнала преди приключването на производството по банкова несъстоятелност. Затова и връзката между делата - това по несъстоятелност и образуваното по иска по ЗОДОВ не е такава по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Изходът на производството по несъстоятелност е от значение не за правилното решаване на делото за съществуването на правото на обезщетение по ЗОДОВ, а за възникването на правото на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Прекратяването на недопустимото съдебно производство е дължимо и правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение