Решение № 13936 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4444/2018 г.

Решение № 13936 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4444/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Столичен общински съвет /СОС/, чрез юрк. Петрова против решение № 747 от 09.02.2018 г., постановено по адм. д. № 4106/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се обезсилване на решението и алтернативно-неговата отмяна със законните последици. Ответникът "Григо - Х" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Атанасов, оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение като допустимо, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна. С обжалваното решение е отменено по жалба на "Григо - Х" ЕООД, решение № 555/28.07.2016 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен ПРЗ на ж. к. "Дружба 1 – І и ІІ част", район "Искър", в частта по т. 5, с която не се одобрява ПЗ за УПИ VІ-879 "за жилищно строителство", кв. 18 а. Прието е, че е налице годен за съдебно оспорване акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като с изключване на собственият на оспорващото дружество имот от обхвата на ПЗ се накърняват съществено неговите права и инвестиционни намерения. Изложени са подробни мотиви за фактическата обстановка, установена по делото, вкл. и с приетата без оспорване СТЕ, като е прието, че за процесният УПИ е било предвидено застрояване в хода на процедурата, отразено с конкретни параметри и в графичната част, което не е одобрено с оспореното решение, без да са изложени мотиви за това. Прието е, че е допуснато нарушение и на изискванията на чл. 108, ал. 5, тъй като в кв. 18 а е предвидено самостоятелно застрояване в отделните УПИ, като по отношение на УПИ VІ-879 "за жилищно строителство", не се променя нормата на озеленяване, т. е. нормативна пречка за предвиждане на застрояване в процесният УПИ няма. Обжалваното решение е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно. Неоснователно е възражението по касационната жалба за произнасяне на административният съд в недопустимо производство, поради липса на приключила процедура по одобряване на ПЗ за УПИ VІ-879, тъй като с т. 5 от решение № 555/28.07.2016 г. на Столичен общински съвет, в оспорената част за УПИ VІ-879 "за жилищно строителство", кв. 18 а, "не се одобрява по решения на ОЕСУТ" ПЗ за описаните четири УПИ-ти, т. е. постановен е отказ за одобряване на плана в застроителната му част. Безспорно е установено, че процесният УПИ VІ-879 е с одобрен ПР и предвидено в процедурата по изработване на ПРЗ на ж. к. "Дружба 1 – І и ІІ част" застрояване с конкретни параметри – жилищна сграда със сигнатура "м/г+6 Н20", посочена плътност, Кинт, мин. озеленена площ и мах. кота корниз. Освен това ПЗ в тази му част е в обхвата на двете заповеди за допускане, издадени от главният архитект от 2009 и 2010 г. Обосновани са изводите на административният съд за незаконосъобразност на оспореният отказ за одобряване на ПЗ за УПИ VІ-879 "за жилищно строителство", кв. 18а, поради нарушение на чл. 59, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от АПК. Решението на СОС, в т. 5 не съдържа мотиви за причините, налагащи да не се одобри разработката в частта на ПЗ за изключените УПИ-ти, между които и процесният УПИ VІ-879 "за жилищно строителство", кв. 18а. Такива мотиви не се съдържат и в наличната по административната преписка документация, а обстоятелството, че ОЕСУТ е възприел Н до 15 м в предходно свое решение /№ЕС-Г-97/16.12.2014 г., т. 20 не е основание за отказ за одобряване на предвиденото застрояване, а основание за преработка на плана в тази част. Основание за изключване на определен УПИ от разработката, чийто предели са очертани в заповедта за допускане, може да бъде единствено правна невъзможност за одобряване на плана, поради преюдициален съдебен спор или административна процедура, което в случая не е налице. Изложеното е достатъчно основание за незаконосъобразност на частично оспореното решение на СОС, тъй като нарушението на чл. 59, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от АПК е от категорията на съществените и само по себе си води до отмяна на акта, без да се разглеждат останалите доводи по същество. С оглед на горното и тъй като не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Касационната жалба, в частта, с която се обжалва решението в частта на присъдените в полза на "Григо - Х" ЕООД разноски в производството по адм. д. № 4106/2017 г. по описа на Административен съд София – град, съставлява искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК за изменение на решението в тази част, поради което следва да бъде изпратено по компетентност на Административен съд София – град. Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника "Григо - Х" ЕООД, касаторът СОС дължи разноски за настоящата инстанция. Видно от представеният списък по чл. 80 ГПК, сторените от ответника разноски в касационното производство са в размер на 1440 лв, съставляващи адв. хонорар, надлежно внесен по фактура от 15.10.2018 г. От процесуалният представител на СОС е направено своевременно възражение за прекомерност, което настоящият състав намира за основателно при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г за минималните размери на адв. възнаграждения, и предвид фактическата и правна сложност на делото в настоящата инстанция. Следва да се редуцира размера на претендираните разноски до мин. размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. - 600 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,