Решение № 13965 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 69/2015 г.

Решение № 13965 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 69/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Десислава Колева, против решение № 5817 от 03.10.2014 г., постановено по адм. д. № 11390/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон, процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Илиян Томалилов Петков от гр. София, чрез процесуален представител адв. Е. Иванова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за обосновано и законосъобразно. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Въз основа на този анализ е направен и правилен извод по спора. При извършената проверка на акта по чл. 168 от АПК, съдът е направил обоснован извод за неправилност на правните съображения на административния орган, обосновани от неправилна преценка на фактите и обстоятелствата относно предпоставките за подпомагане. Посоченото води до извод за правилност на приетата от съда незаконосъобразност на административния акт. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Илиян Томалилов Петков Уведомително писмо № 02-220-6500/3557 от 20.09.2013 г. на вр. и. д. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г., УРН 425135, по подадено заявление за регистрация с УИН 22/200412/45956, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Административният съд е основал решението си на това, че в конкретния случай изводите на административния орган не се потвърждават от приетата по делото съдебно - техническа експертиза. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи, които настоящият тричленен състав напълно споделя. Отказът за финансово подпомагане по СЕПП и НР1 обосновано и правилно е приет от съда за незаконосъобразен. От данните по делото се установява, че Илиян Томалилов Петков от гр. София, е подал заявление за подпомагане с УИН 22/200412/45956 за кампания 2012 г., с което по СЕПП е заявил 49,48 ха, а по НР1 също 49,48 ха. След извършване на кръстосаните проверки административният орган е установил, че недопустимата /наддекларираната/ за подпомагане по СЕПП и по НР1 площ е 8,62 ха, а общият размер на установената като годна за подпомагане площ е 40,86 ха. От тук е извел извод, че е налице наддеклариране в размер на 21,10 %, на което и основание в съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 е определено, че подпомагането следва да бъде отказано изцяло - т. е. оторизирана е сума в размер на 0 (нула) лева. В изготвеното, прието и неоспорено от страните заключение на съдебно - техническата експертиза, вещото лице е установило, че размерът на недопустимата площ по СЕПП и НР1 е в размер на 0,01 ха или установената площ за процесните БЗС е 49,47 ха. Следователно процентът на наддеклариране възлиза на 0,02 % и санкционираната площ следва да бъде 0,01 ха. Правилно в решението е посочено, че съгласно чл. 58 § 1 от Регламент № 1122/2009 г. при процентно съотношение на недопустимата площ към установената площ в рамките до 3 % или до 2 ха санкционираната площ е равна на нула. Именно поради това напълно обосновано първоинстанционният съд е приел, че административния орган неправилно е приложил материалния закон, в частност нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП във вр. чл. 58 § 1 от Регламент № 1122/2009 г., като не е оторизирал исканата сума за подпомагане по СЕПП и НР1 поради факта, че в настоящия случай процентът наддекларирана площ е 0,02 % или санкционираната площ е 0.01 ха. При наличието на данни за различие между отразеното в уведомителното писмо и действителния размер на недопустимите за подпомагане площи, което е от съществено значение за определяне на конкретно приложимата хипотеза на чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., правилно съдът е отменил уведомителното писмо и е изпратил преписката за ново произнасяне на ДФЗ-РА. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция. В ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС - т. 1, е прието, че съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, ако страната представи доказателства за заплащането му. Спазването на това изискване се налага поради равнопоставеността на страните в процеса. В настоящия случай на стр. 17 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв., като сумата е заплатена в брой, също така на стр. 27 е приложен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съгласно който разноските са в горепосочения размер. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд - III отделение,