Решение № 12252 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4387/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация Елизиум Пловдив ЕООД, чрез процесуален представител адв. Л. Карамитева срещу решение 2333 от 19.12.2023 г., постановено по адм. дело 1076/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на фондацията против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-153-0115714/24.03.2023 г. издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект къща Елизиум [адрес], стопанисван от Фондация Елизиум Пловдив ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е обсъдил всички доказателства. Твърди се, че продажбата не е извършена от представител на фондацията, събитието било организирано от трето лице, както и че трето лице е собственик на имота. Подържа се становище, че към момента на налагане на ПАМ обектът, по отношение на който е наложена същата, вече не функционирал като място за провеждане на шах турнир. Сочи се, че за същото нарушение е представено наказателно постановление. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ЗНПАМ, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юриск. Рангелов оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ ФК-153-0115714/24.03.2023 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на Фондация Елизиум Пловдив ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект къща Елизиум [адрес], находящ се в гр. Пловдив, [улица], в която се провежда шахматен турнир, стопанисван от Фондация Елизиум Пловдив ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 , т. 1, б. б от ЗДДС във вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 11.03.2023 г. в 13:20 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - къща Елизиум [адрес], стопанисван от Фондация Елизиум Пловдив ЕООД, е извършено нарушение на чл. 3 и чл. 7 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от фискално устройство (ФУ) при контролна покупка на 1 брой кафе и 1 брой чай на обща стойност 2,00 лева, платени в брой от орган по приходите. Установено било, че в обекта нямало функциониращо фискално устройство. Съставен е опис на наличните парични средства към момента на проверката - общо 18,40 лв. В обекта нямало софтуерна програма за отчитане дейността, нямало и ПОС терминал, като плащанията се извършвали само в брой. Организаторът А. К., отказал да опише и предостави събраните парични средства на ревизиращите служители.Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0115714/11.03.2023 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на доказателствата и свидетелските показания, първоинстанционният съд приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът посочил, че са изложени мотиви относно тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, тъй като липсата на фискално устройство препятствала извършването на данъчна проверка от ревизиращите органи и не позволявала да бъдат установени получените от лицето приходи. Било обърнато внимание и на вида на предлаганите стоки и услуги при провеждане на шахматен турнир и осъществената продажба на храни и напитки, за която било опитано да бъде прикрита като дарение. Първоинстанционният съд формирал извод, че решение на СЕС по дело С-97/21 г. е неотносимо към спора и не следвало да се прилага със задна дата. Допълнил, че от страна на жалбоподателя не са приложени документи, с които да оспори предварителното изпълнение на ЗНПАМ. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Следователно, субект на нарушението по чл. 7 от наредбата, респ. на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, е лицето, осъществяващо дейност в търговския обект. По аргумент на чл. 187, ал. 1, предл. последно ЗДДС мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС "запечатване на търговския обект" и забраната на достъпа до него по чл. 187, ал. 1 се прилагат за обекта, в който са установени нарушенията. В конкретния случай приходната администрация е установила, че Фондация Елизиум Пловдив ЕООД не е изпълнила задължението си за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Търговецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства - ПИП сер. АА 0115714/11.03.2023 г., както и от свидетелските показания на свидетелят Р. и свидетелят С., според които помещението е било оборудвано с бар-плот, кафе машина, маси, витрини с алкохол и др. Освен това жената, която се е появила пред проверяващите органи се е представила като собственичка на фондацията и не е заявила, че заведението се стопанисва от друго лице. При тези обстоятелства настоящият състав счита изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват налагането на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС. Следва да се посочи, че според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Според преценката на настоящия касационен състав решението на административния орган за предприемането на ПАМ за срок от 14 дни не е мотивирано. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ касаят най-общо: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената контролна продажба, липса на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство и местоположението на обекта с голяма посещаемост, което не е конкретизирано. Така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата конкретика в достатъчна степен. Следва да бъде посочено, че от изложеното в заповедта не се установява на основание кои реални и конкретни обстоятелства органът е взел решението за определяне на срок от 14 дни за действие на ПАМ. Не е отчетено естеството на извършеното нарушение, цялостното поведение на търговеца, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер. Наред с това оспорената ЗНПАМ не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения размер на срока от 14 дни на продължителността й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва. Ограничението на администрацията за издаване на утежняващия индивидуален административен акт следва от избора да кумулира два вида административна принуда налагане на ПАМ с оспорената пред Административен съд - Пловдив заповед и на имуществена санкция с наказателно постановление 704786-F701709/01.06.2023 г. от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със Съюзното право с решението на СЕС по дело С-97/21. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постановени ново по същество на спора, като се отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателно. Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски в общ размер на 1 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, първо отделение,