Решение № 12947 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8063/2011 г.

Решение № 12947 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8063/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Соня Теофилова Гаврилова от гр. София, срещу решение № 2353 от 16.05.2011 г., постановено по адм. дело № 8411/2010 г. от Административен съд - София - град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, нарушение на материално-правните разпоредби и при съществено нарушение на съдебно-производствените правила. Ответната страна - Столична община, район "Люлин", чрез процесуалния си представител юрк. Домузчиева, в писмен отговор по касационната жалба от 17.06.2011 г. изразява становище за неоснователност като моли съда да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Соня Гаврилова срещу заповед № РД-09-284 от 22.10.2010 г. на кмета на СО, район "Люлин", изменена със заповед № РД-09-339 от 06.12.2010 г., с която на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО, или Наредбата) е отменена заповед за настаняване № 04-С-007 от 2.02.1988 г. на Димитровски РНС - София и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем от 8.08.2005 г. за общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 986, вх. Г, ет. 9, ап. 107. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Решението е правилно и не са налице основания за неговата отмяна. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно съдът е приел, че оспорвания пред него административен акт е издаден от компетентния административен орган. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОбС наемното отношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В случая наемното правоотношение е възникнало при режима на ЗНО (обн. ДВ, бр. 53/1969 г. и отм., бр. 44/1996) между Соня Теофилова Гаврилова и Столичен народен съвет, Люлински район (л. 6) с издаването на настанителна заповед № 04-С-007 от 2.02.1988 г. С влизане в сила на ЗОбС и отмяната на ЗНО в собственост на общините преминават обектите изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети, какъвто е и процесния имот, като в изпълнение на Закона за него е съставен акт за общинска собственост № 1359 от 9.12.1996 г. Правилно също така е приетото от съда, че в конкретни случай са били налице законовите предпоставки за изземване на процесния имот. Административният орган е констатирал неизпълнение на задължението за плащане на наемната цена в периода от м. януари 2009 г. до м. август 2010 г.; такса смет за 2009 и 2010 години, както и такива към "Топлофикация" АД и "Софийска вода" за повече от шест месеца, което представлява основание за прекратяване на наемно правоотношение по смисъла чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, както и на такова по чл. 33, ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖТСО. Жалбоподателката не се е справила с доказателствената тежест и по делото не са приложени доказателства, от които да е видно, че тя е погасила всички дължими от нея суми за наем, данъци и консумативи. Неоснователни и несериозни в тази връзка са нейните възражения, че не е била уведомена от пълномощника си, че следва да представи доказателства за извършени плащания. Ноторно е за всеки гражданин, че ползването на чужд имот, както и предоставянето на топлинна енергия и вода става на определената от собственика цена, а неплащането влече негативни последици. И за това не е необходима консултация с пълномощник. Нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС е възпроизведена дословно в тази на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съгласно която наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от шест месеца. Ето защо е правилен изводът на съда, че в конкретния случай административният орган е посочил правилно материално-правното основание за издаване на акта. Не следва да се обсъжда довода на касаторката, свързан с извършената през 2000 г. продажба на съсобствен имот. Съдът изрично е посочил в мотивите си, че така изложеното от административния орган фактическо основание за издаване на оспорената заповед, изразяващо се в нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 2 от НРУУРОЖТСО не е подведено под хипотезата на приложимата правна норма за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от същата Наредба, което означава, че липсва волеизявление на административния орган за прекратяването му на това основание (поради отпадане на условията за настаняване на наемател в общинско жилище). Но наличието на която и да е от изброените в нормата на чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, респ. в нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, предпоставки е достатъчно за прекратяване на наемно правоотношение, тъй като всяка една от тях съставлява самостоятелно правно основание за издаване на административен акт - заповед. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се констатираха нарушения на процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,