Решение № 15779 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7883/2020 г.

Решение № 15779 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7883/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Стоянов Василев от с. Трънково, обл. Ямбол срещу Решение № 68 от 29.05.2020 г. по адм. дело № 31/2020 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-01-854/22.10.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), с която са анулирани резултатите от проведените изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В". Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като органът не е изпълнил задължението си съгласно чл. 26 АПК да го уведоми като заинтересовано лице за започване на административното производство. Иска решението да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да постанови ново, с което да отмени процесната заповед. Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Заповед № РД-01-854/22.10.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите на Д. Стоянов Василев от проведените изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В". Съдът е установил от фактическа страна, че оспорената заповед се предхожда от Заповед № РД-01-50/07.02.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за анулиране на резултатите на Василев, издадена на същото фактическо и правно основание. Първата заповед по жалба на Василев е отменена с окончателно Решение № 9187/17.06.2019 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 3577/2018 г. Незаконосъобразността на първата заповед е обоснована с мотиви, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като неистинността на свидетелството на Василев за завършено средно образование не е доказана по надлежния ред. След отмяната на първата заповед по преписката е приложен доклад с рег. № 11-02-5426/02.08.2019 г. на директора на дирекция "Административно-правно обслужване" в ИА "АА" за наличие на влязла в сила присъда № 56/02.04.2018 г. на ЯРС, с която Г. Георгиев Карастоянов и Д. Стоянов Василев са признати за виновни в това, че на 03.10.2008 г. в с. Бояджик, действайки в съучастие, Карастоянов като извършител, а Василев в качеството на подбудител, Карастоянов като директор на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", с. Бояджик, обл. Ямбол, в кръга на службата си, са съставили официален документ - дубликат на свидетелство за завършено основно образование № 020/15.06.2004 г. издадено от ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", с. Бояджик, обл. Ямбол, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че през учебната 2003/2004 г. Д. Стоянов Василев е завършил осми клас като редовен ученик в ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", с. Бояджик, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на осн. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК за подсъдимия Карастоянов и на осн. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК е осъдил всеки един от тях на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Така постановената присъда е влязла в сила на 15.08.2018 г., на която дата е потвърдена с Решение № 58 по внохд № 115/2018 г. по описа на ЯОС. За записването си в курс на обучение и за явяването си на теоретичен и практически изпит Василев е използвал същия неистински официален документ - дубликат на свидетелство за завършено основно образование с рег. № 020/15.06.2014 г., издадено от ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - с. Бояджик, обл. Ямбол. До Василев е изпратено писмо рег. № 16-00-27-189/11 от 16.08.2019 г., че срещу него е започнало административно производство, но поради грешка в посочения адрес писмото не му е съобщено. Административното производство е приключило със Заповед № РД-01-854/22.10.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите на Д. Стоянов Василев от проведените изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В". Административният акт е мотивиран, че лицето не е отговаряло на условията за допускане до изпит, поради което е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 56, т. 1 и 3 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.), вр. чл. 16, ал. 4 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение. Съдът е извършил проверка на административния акт на основанията по чл. 146 АПК и е мотивирал извод за законосъобразност на акта – обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено, че във връзка с придобиването на правоспособност за управление на МПС от категория "В" Д. Стоянов Василев е представил копие от дубликат на свидетелство за завършено основно образование с рег. № 020/15.06.2014 г., издадено от ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - с. Бояджик, обл. Ямбол, което е признато от съд за неистински документ, с което се установява изпълнението на сочените от органа основания за анулиране на резултатите. Съгласно чл. 56, т. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г., представянето на неистински документ или на такъв с невярно съдържание e основание за анулиране на резултатите от изпитите за придобиване на правоспособност, а съгласно т. 3 от същия член основание за анулиране е несъответствието на лицето с изискванията за допускане до изпит. Неизпълнението на задължението на административния орган по чл. 26 АПК за уведомяване на заинтересованото лице не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е довело до неправилни изводи в административното производство относно релевантните факти и обстоятелства и приложимия закон. В същия смисъл са изложени мотиви и от първоинстанционния съд, които настоящият състав споделя. Наред с тях, касационната инстанция следва да добави, че това е вторият по ред административен акт, който е издаден след като е била отменена предходната заповед за анулиране на резултатите на лицето поради материална незаконосъобразност и по-конкретно – поради недоказаност на неистинността на представения документ. Видно от съдържанието на новия административен акт и събраните в административното производство доказателства административният орган е установил по безспорен начин, че лицето е представило неистински документ. Съгласно чл. 300 ГПК, вр. чл. 144 АПК, влязлата сила присъда е задължителна за съда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение