Решение № 2697 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12728/2009 г.

Решение № 2697 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12728/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефка Тодорова Пенева от гр. Варна, чрез повереника й адв. Бранимир Балачев, срещу Решение № 114 от 14.07.2009 г., постановено по административно дело № 61/2009 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № ДК-02-Д-02/14.01.2009 г. на Началника на РДНСК Добрич. В касационната жалба са развити оплаквания, че решението е постановено при неправилно приложение и съществени нарушения на материалния закон, а предвид събраните по делото доказателства се явява и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че потвърдената с него заповед противоречи на материалния закон и е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Претендира се отмяна на атакуваният съдебен акт и на заповедта на Началника на РДНСК Добрич, както и присъждане на деловодните разноски. В съдебно заседание касаторката, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът Имад Даюб лично и като представител на ответницата Жечка Стефанова Стоилова в писмен отговор и в съдебно заседание моли да се остави в сила решението на Административен съд Добрич като правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба да се отхвърли като неоснователна и необоснована. Ответниците Мадлена Стефанова Аспарухова, Веска Димитрова Петрова, Диан Димитров Василев, Евелина Димитрова Василева, Началника на РДНСК - Добрич и Община град Добрич, редовно призовани, не се представляват и не депозират писмени становища по допустимостта и основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна, поради което следва да се отхвърли, и предлага атакуваното с нея решение следва да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Стефка Тодорова Пенева против Заповед № ДК-02-Д-02/14.01.2009 г. на Началника на РДНСК Добрич, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Гараж със склад в подземен етаж", находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) I-6588, кв. 77 по плана на ж. к. "Север 2" гр. Добрич, извършен от жалбоподателката. Въз основа на събраните доказателства съдът е преценил, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган и в съответствие с целта на закона, в установената форма, при издаването й са спазени материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство. В хода на съдебното производство решаващият съдебен състав по надлежния ред е приобщил към доказателствения материал по делото относимите за казуса писмени доказателства, обсъдил е процедурата по издаването на процесния индивидуален административен акт и е назначил експертиза с оглед изясняване на спора от фактическа страна, в резултат на което е по същество е стигнал до извода, че постройката, реализирана от Стефка Тодорова, представлява незаконен строеж, а заповедта за премахването й е законосъобразна. Така постановеното решение е правилно, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Противно на твърденията в касационната жалба, атакуваният с нея съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и изводите на съда изцяло кореспондират със събраните доказателства, а потвърдената по същество с него заповед е постановена в съответствие със всички нормативни изисквания, в това число при спазване на материалния закон и без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновано предвид компетентно изготвеното заключение на назначената за целите на производството съдебно-техническа експертиза, в мотивите на проверяваното решение е прието за установено, че констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в констативен протокол № 3/29.09.2008 г. и Констативен акт № 19/13.11.2008 г., не са оборени в хода на съдебното производство, защото в случая се касае за допълващо застрояване, за което се изисква одобряване на инвестиционен проект, съответно разрешение за строеж, тъй като доказателствата по делото сочат, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 151 от ЗУТ. Такова разрешение за строеж обаче не е издавано от компетентните органи, което е достатъчно основание за квалифициране на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, и съответно подлежащ на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, законосъобразно наредено с процесната заповед на Началника на РДНСК Добрич. Административният съд е съобразил и, че липсва изискуемото съгласно чл. 183 от ЗУТ съгласие на съсобствениците за извършването на строежа, а Законът за устройство на територията не регламентира възможност за узаконяване на строежи, изградени след 23.01.2004 г. (процесният е изпълнен през 2008 г.). Правилна е и преценката на първоинстанционния съд за липсата на процедурни нарушения при изготвяне и връчване на констативния акт. Стефка Тодорова е имала възможност както в административното, така и в съдебното производство да упражни в пълен обем гарантираното й от закона право на защита. От изложеното е видно, че инвокираните възражения от касатора са неоснователни и не намират опора в събрания доказателствен материал, а атакуваният съдебен акт е обоснован и издаден в съответствие с материалния закон, като не страда и от други пороци, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав