Решение № 5865 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 689/2021 г.

Решение № 5865 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 689/2021 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Х.-т.-с" АД, представлявано от изпълнителния директор – Е. Б., чрез адв. М. С., срещу Решение № 916 от 22.07.2020 г., постановено по адм. д. № 530/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № РА000476/12.11.2019 г., издаден от старши инспектор в отдел "Приходи от местни данъци, такси и услуги" ("ПМДТУ") при Община Созопол, потвърден с Решение № 013/23.12.2019 г. на началник отдел "ПМДТУ" при Община Созопол, и "Х.-т.-с" АД е осъдено да заплати на Община Созопол сума в размер на 650, 00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, които съставляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Иска се отмяна на решението. Ответникът – началник на "ПМДТУ" при Община Созопол, чрез процесуалния си представител адв. Я. Н., в писмен отговор излага доводи относно неоснователността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предмет на обжалване пред АС - Бургас е бил АУЗД № РА000476/12.11.2019 г., издаден от старши инспектор в отдел "ПМДТУ" при Община Созопол, потвърден с Решение № 013/23.12.2019 г. на началник отдел "ПМДТУ" при Община Созопол, с който на "Х.-т.-с" АД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса битови отпадъци (ТБО) за 2019 г. общо в размер на 9 317, 50 лева за поземлен имот с идентификатор 67800.54.246, находящ се в местност "Каваците", гр. Созопол, деклариран с Декларация вх. № ДК14001149/25.07.2017 г. по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). С обжалваното Решение № 916 от 22.07.2020 г., постановено по адм. д. № 530/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас, съдът е отхвърлил жалбата на "Х.-т.-с" АД срещу АУЗД и осъдил дружеството да заплати на Община Созопол разноски в размер на 650, 00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в съответната форма, както и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът, разглеждайки материалната законосъобразност на издадения АУЗД, е приел за установено, че на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ жалбоподателят има качеството на задължено лице за плащане на ДНИ, като в зависимост от обстоятелството, че дружеството не е ангажирало никакви доказателства относно статута на процесния имот, съдът е приел за достоверни декларираните от "Х.-т.-с" АД в декларация по чл. 14 от ЗМДТ данни за този имот, а именно, че същият попада в обхвата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Твърденията, изложени в жалбата, че процесната земя е земеделска, не са кредитирани, тъй като подобно отбелязване липсвало в Акт за държавна собственост (АДС) № 226/1.09.1996 г., послужил според жалбоподателя като основание за придобиване на поземления имот (ПИ), и видно от който имотът представлявал терен заедно със сгради. По отношение на установените задължения за ДНИ съдът, анализирайки относимите разпоредби на ЗМДТ е приел, че доколкото поземленият имот попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, е дължим данък недвижим имоти. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 19 от ЗМДТ, съгласно която данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 и разпоредбата на чл. 18а (изм. - Решение № 1436/31.05.2019 г.) от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Созопол (НОМДТОС), според която ДНИ е 3, 5 ‰ върху данъчната оценка на недвижимия имот, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че размерът на дължимия от дружеството жалбоподател ДНИ е правилно определен от административния орган (676468 x 0, 0035 = 2367, 64 лева). По отношение на установените задължения за ТБО съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за неправилно определяне на задължението за ТБО по основание и размер. Посочил е, че за да е налице задължение за заплащане на такса за събиране и извозване на отпадъци и такава за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да е престирала услугата. В тази връзка е прието, че от събраните в хода на производството доказателства се установява факта на предоставяне за процесния имот, собственост на дружеството, и на трите услуги услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Във връзка с горното, досежно определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2019 г. съдът е приел, че същата е дължима, доколкото по делото не се съдържат данни за подадена декларация, че имотът няма да се използва, а и от дружеството не са били ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията му, че извършва сметоизвозване самостоятелно. Съдът е счел, че определеният размер от 7, 00‰ от отчетната стойност на имота за процесната година е правилно определен от административния орган. На следващо място административният съд е приел, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване също е дължима, като за да мотивира изводите си е посочил, че през разглеждания период Община Созопол е разполагала с необходимата кадрова и техническа обезпеченост да я предостави съгласно заповед на кмета на Община Созопол за определяне на районите на територията на Община Созопол, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, и актове за извършена работа от изпълнителя по договора за обществена поръчка "РТК" ООД. Наред с изложеното, е прието, че жалбата е неоснователна и в частта относно задължението за заплащане на такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, тъй като по делото е представено разрешение за ползване № СТ-12-795/10.09.2007 г. на строеж Регионално депо за твърди битови отпадъци за общини Приморско, Созопол и Царево - ЛОТ 1. Посочено е, че при наличие на доказателства за депо за обезвреждане на битови отпадъци този компонент от ТБО също е дължим, в размер - 0, 5 ‰ от данъчната оценка на имота. Отделно от изложеното следва да бъде посочено, че съдът е счел за ирелевантно твърдението на дружеството, че владението на процесният имот е отнето от дружеството през юни 2017 г. – обстоятелство, за което не са били представени доказателства от "Х.-т.-с" АД. Във връзка с твърдяното от жалбоподателя прекъсване на владението, съдът е приел, че същият е имал, но не се е възползвал от възможността да декларира промяна в обстоятелствата, вписани в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ в двумесечен срок от тяхното настъпване. Прието е, че при наличие на твърдения за неизползване на имота, по идентичен начин в Община Созопол не е подадена и декларация при условията на чл. 18, ал. 6, т. 1 от НОМТЦУТОС за имота, който няма да се ползва през цялата година. На последно място следва да бъде посочено, че в проведеното по делото съдебно заседание на 30.06.2020 г., въпреки че представител на жалбоподателя не се е явил, съдът, с протоколно определение, се е произнесъл по петте му искания по доказателствата, като е отхвърлил искането за допускане на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) за установяване характера на земята и фонда, към който принадлежи, считайки, че не са необходими специални знания, тъй като приложените по преписката писмени доказателства, според съда, се установявал отговорът на така поставения въпрос. Отхвърлил е и искането за съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), която да установи размера на дължимия данък и ТБО при сезонно ползване на земеделска земя, приемайки, че не са налице основания за поисканата експертиза, доколкото по делото липсват твърдения от страна на жалбоподателя, че същият ползва имота сезонно. На следващо място съдът е приел, че при наличието на Схема за разполагане на контейнери за битови отпадъци тип "Бобър - 1100 л" на територията на местност "Каваците" – гр. Созопол към Заповед № 8-Z-1607/31.10.2016 г., разположението на контейнери на община Созопол на територията на къмпинга не следва да се доказва. При съобразяване с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, субсидиарно приложима на основание § 2 от ДОПК, първоинстанционният съд е отхвърлил и третото доказателствено искане, приемайки, че свидетелски показания са недопустими при наличието на официални документи по административната преписка, които удостоверяват факта досежно извършваните дейности по сметоизвозване. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължение по декларация и неоснователност на жалбата на "Х.-т.-с" АД. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на факти, имащи значение за правилното решаване на делото. На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Алинея 3 на чл. 10 от ЗМДТ гласи, че не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия и терен. В тази връзка следва да бъде посочено, че противно на приетото от административният съд, настоящата съдебна инстанция счита, че от доказателствата по делото е останал неизяснен въпросът за статута на процесния имот – въпрос, имащ значение при определяне дължимостта на ДНИ. От една страна - видно от акт за държавна собственост № 226, послужил като основание на "Х.-т.-с" АД за придобиване на процесния имот, се съдържа отбелязване, че къмпинг "Каваците", целият имот, представлява терен от 217, 40 дка, заедно със сгради, подробно описани в приложението към акта, а от друга съгласно представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ, намираща се на л. 6 от първоинстанционното дело, за облагане с данък върху недвижимите имоти "Х.-т.-с" АД е декларирало поземлен имот с идентификатор 67800.54.246 като земеделска земя, I категория, вилна зона. Тук е мястото да се посочи, че отговорност на задължения за деклариране правен субект е да посочи точно статута на имота, който декларира, като декларирането има значение и е обвързващо, но само дотолкова, доколкото декларираните данни не бъдат опровергани с допустими доказателствени средства в съдебното или в административното производство, каквито в случая не са събирани. По силата на чл. 171, ал. 2 АПК съдът по искане на страните може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, като вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба предвижда задължение за съда да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Видно от данните по делото, в жалбата на "Х.-т.-с" АД се съдържа доказателствено искане за назначаване на съдебно – техническа експертиза, която да установи характера на земята и към кой фонд принадлежи. Съдът, в съдебно заседание, се е произнесъл по доказателственото искане, като не е уважил същото, мотивирайки се, че за изясняване на така поставения въпрос не са необходими специалния знания, доколкото от приложените по преписката писмени доказателства се установява отговора на така поставения въпрос. В същото време с решаващия си акт административният съд приема, че в зависимост от обстоятелството, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства относно статута на процесния имот, то за достоверни следвало да се приемат декларираните от дружеството в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ данни за този имот, като вместо да приеме, че земята в такъв случай е земеделска, съдът приема, че имотът попада в обхвата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Във връзка с горното следва да бъде посочено, че въпреки че правилно е разпределил доказателствената тежест в съдебното производство, съдът, след като е преценил, че не са ангажирани достатъчно доказателства относно статута на процесния имот, е бил длъжен да назначи съдебно - техническа експертиза, която да установи статута на процесния имот. Неустановяването на това обстоятелство в производството пред първоинстанционния съд е пречка да се провери дължимостта на данъка, а оттам по аргумент от чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11 от ЗМДТ – и дължимостта на ТБО по причина, че като собственик на необлагаем с данък недвижим имот дружеството не дължи за него и такса битови отпадъци. Отхвърляйки доказателственото искане на жалбоподателя за назначаване на СТЕ при липса на достатъчно данни за статута на поземления имот, първоинстанционният съд е постановил своето решение, без да установи всички факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото. Като е стигнал до други изводи, АС - Бургас е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване на горепосочените обстоятелства. При новото разглеждане на делото в производството по чл. 226 АПК съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на спорния въпрос какъв е статутът на процесния поземлен имот. След изясняване на тези факти съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения АУЗД. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение. Водим от горното, Върховния административен съд и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на първо отделение,