Решение № 6168 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. З. Ж. с адрес в гр. Хасково срещу Решение 451/13.06.2023г. на Административен съд-Хасково по адм. дело 747/2022г. С него се оставя без разглеждане оспорването на Р. З. Ж. и Е. Д. В., против Заповед РД-01-160/20.07.2022г. на Директора на Регионална здравна инспекция-Хасково, в частта й по раздел I, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 7, раздел II, III и раздел IV от заповедта и е прекратено производството в тази част. Със същото решение е отхвърлено оспорването на Р. З. Ж. и Е. Д. В. против същата заповед в частта й по раздел I,т 1, т. 2 и т. 5. Поддържа доводи, че решението е неправилно като противоречащо на материалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Е. Д. В. не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Директорът на Регионална здравна инспекция-Хасково, чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, Регионална здравна инспекция Хасково, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството е образувано по жалби на Р. З. Ж. и Е. Д. В., образувани в отделни производства, всяка срещу Заповед РД-01-160/20.07.2022г. на Директора на Регионална здравна инспекция Хасково, делата по които са съединени за общо разглеждане в едно производство. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 63, ал. 11 и 14 от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс и в съответствие с националния оперативен план за справяне с пандемията от COVID 19, приет с Решение 474 на Министерски съвет от 14.07.2022г. и съгласувана с Главния държавен здравен инспектор. С нея се разпорежда въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията област Хасково, считано от 21.07.2022г. до 19.08.2022г., изброени в раздели и точки от тях. Възраженията са за нищожност, незаконосъобразност, поради нарушение на материални разпоредби и нарушение на процесуалните правила за издаването й-отменителни основание по чл. 146 АПК. Съдът е разгледал по същество жалбите, които приел за недопустими в една част и неоснователни в останалата част. Обсъдил всички възражения на жалбоподателите и след съобразяване на приложимите материални и процесуални разпоредби е извел фактически и правни изводи за неоснователност на жалбите, респективно недопустими в останалата част. Решението е правилно. Обжалваният административен акт е такъв по чл. 63 , ал. 14 от Закона за здравето-общ административен акт, който се издава по реда на чл. 73 от АПК, публикува се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно интернет страницата на Регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение. Разпоредбата на чл. 73 АПК предвижда, че когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображения по издаването му. Така очертаните характеристики на акта по чл. 63, ал. 14 от Закона за здравето предвижда материални предпоставки за издаването му, съдържание и форма, които са подчинени и обслужват предимно целта, за която се издава. Именно наличието на тези материални предпоставки следва да се установява дали са били налице за издаването на конкретната заповед, предмет на оспорване. Раздел пети от Закона за здравето чл. 57 чл. 63 г. съдържа правила свързани с надзор на заразните болести. Такива са и противоепидемичните мерки въведени с обжалваната заповед предмет на делото. Оспорването на такъв административен акт, следва да съдържа доводи, че целта за която се издава и конкретните мерки които предписва са повече от необходимото за целта и е несъразмерен-чл. 6 АПК. По делото се оспорват конкретните мерки и процес по издаване на акта, които доводи не са свързани по никакъв начин с характера по същество на издадения акт, целта, за която е издаден и характера на последиците, които се цели да бъдат избегнати или предотвратени. Законосъобразността на издадения акт по чл. 63 от ЗЗ, макар и да се подчинява на общите правила за издаването му по форма съдържание и спазване на материални и процесуални правила следва да се преценява и оспорва преимуществено в хипотезите на особените материални предпоставки за издаването му, които допускат отклонение от общите правила. Именно наличието на особените предпоставки за издаване на такъв акт са предмет на спора за законосъобразност, каквато преценка е извършил съдът в мотивите на обжалваното решение и е извел обосновани изводи на доказателствата по делото и съобразени с материалния закон. По делото не са били предмет на възражение, доказване и обсъждане конкретни въпроси, посочени в жалбите, относими към наличието на противоепидемична обстановка на определена територия, нейният размер, застрашаване и последици, адекватността на взетите медицински мерки, за да се изведе извод, че са несъразмерни, като наложени повече от необходимото за целта. При споделяне на мотивите от настоящата инстанция решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, п. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение