Решение № 53 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7050/2024 г.

Решение № 53 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7050/2024 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Директорът на териториална дирекция (ТД) Митница Варна, чрез юрк. М. Роева обжалва решение № 722/08.04.2024 г. на Административен съд - Ловеч, постановено по адм. дело № 8/2023 г., с което е отменено решение № 32-438919/15.12.2022 г. на същия административен орган. В касационната жалба са изложени доводи за противоречие на решението с доказателствата по делото и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда за нарушение на правото на защита на засегнатото лице, поради неспазване на изискването за уведомяване за обстоятелства за издаване на митническото решение, предвидено в чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за необоснованост на съмненията по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за отхвърляне на декларираната договорна стойност на конкретните стоки, описани в акта и за липса на предвидените в материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода, установен в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В тази връзка са изложени подробни съображения, че "ГРОУТ – ЗЗ" ЕООД е запознато с констатациите при извършения последващ контрол на 43 броя митнически декларации, подадени в периода от 01.02.2019 г. - 31.12.2021 г. и за възможността да подаде възражения срещу тези констатации съгласно заключителен протокол от 25.05.2022 г. и доклад от 06.06.2022 г. За издаването на оспореното митническо решение е уведомено на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 с писмо № 32-213181/28.06.2022 г. и с писмо № 32-272879/16.08.2022 г. Относно митническата стойност на стоките, сочи, че основателните съмнения в декларираната договорна стойност на стоките са обосновани с констатирани разлики в цените на част от проверените стоки със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Твърди, че в представените от дружеството "Справки за движение по банкова сметка" не са посочени конкретните фактури, по които са извършени плащанията, поради което е невъзможно да се проследят извършените плащания за част от търговските фактури. Поради липсата на данни за място на производство, физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които продава най-голямото сборно количество на оценяваните стоки, законосъобразно е изключено приложението на методите, предвидени в чл. 74, § 2 от б. а) до г) и е приложен метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Относно извършената с оспорения акт промяна в тарифното класиране на част от стоките, в касационната жалба са изложени подробни съображения, че декларираният код по ТАРИК за всяка от стоките, посочени в акта, не отговаря на описанието им в приложените към МД търговски фактури. По отношение на определената данъчна основа по ЗДДС на част от внесените стоки (таблица 6) касаторът сочи, че се касае за разходи за "неправомерно натоварване" по фактура № 5... 39641/27.06.2019 г. и "терминални разходи в разтоварно пристанище" по дебитно известие № 0... 57092/25.11.2019 г. към фактура № 0... 57092/25.11.2019 г., които не са включени в данъчната основа по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС на стоките по МД № 19BG002002010570R0/27.06.2019 г. /с 27 стокови позиции/ и МД № 19BG002002020151R2/25.11.2019 г. /с 10 стокови позиции/. Искането е за отмяна на решението, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – "ГРОУТ-ЗЗ" ЕООД, гр. Тетевен, чрез адвокат С. Желязкова моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 11.07.2024 г. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение № 32-438919/15.12.2022 г. издадено от директора на ТД Митница Варна към митнически декларации с MRN 19BG002002002466R8/13-02-2019, 19BG002002003426R3/01-03-2019 19BG002002008847R9/30-05-2019, 19BG002002009634R6/12-06-2019, 19BG002002010570R0/27.06.2019, 19BG002002011566R3/13-07-2019, 19BG002002013645R0/14.08.2019, 19BG002002013044R7/05-08-2019, 19BG002002014282R5/23-08-2019, 19BG002002017336R7/13-10-2019, 19BG002002018252R6/24-10-2019, 19BG002002019586R1/14-11-2019, 19BG002002020151R2/25-11-2019, 19BG002002021793R6/19-12-2019, 20BG002002022400R4/03-01-2020, 20BG002002029411R3/14-05-2020, 20BG002002030636R1/04-06-2020, 20BG002002030967R6/10-06-2020, 20BG002002031354R4/18-06-2020, 20BG002002032112R7/02-07-2020, 20BG002002033147R0/22-07-2020, 20BG002002034747R7/20-08-2020, 20BG002002034741R2/20-08-2020, 20BG002002036364R7/16-09-2020, 20BG002002038044R3/15-10-2020, 20BG002002039213R9/04-11-2020, 20BG002002042058R4/23-12-2020, 20BG002002042050R1/23-12-2020, 21BG002002043482R8/20-01-2021, 21BG002002044630R5/09-02-2021, 21BG002002044768R9/13-02-2021, 21BG002002045229R7/22-02-2021, 21BG002002049791R7/19-05-2021, 21BG002002052274R5/28-06-2021, 21BG002002053280R7/14-07-2021, 21BG002002054117R5/28-07-2021, 21BG002002055021R1/11-08-2021, 21BG002002056771R9/10-09-2021, 21BG002002057856R6/28-09-2021, 21BG002002060048R8/01-11-2021, 21BG002002062972R0/20-12-2021, 21BG002002061700R1/29-11-2021 и 21BG002002063554R3/30-12-2021, с което е отказано приемането на декларираната митническа стойност на част от стоките, по съображения, че е по-ниска от средностатистическия размер на покупните цени на сходни стоки и на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова митническа стойност на стоките, посочени в таблица 1, извършена е промяна в тарифното класиране на конкретни стоки, посочени в таблици 3 и 4 и е определена нова данъчна основа по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС за част от стоките, посочени в таблици 5 и 6 и на "ГРОУТ – ЗЗ" ЕООД гр. Тетевен са определени дължими суми за досъбиране на мито в размер на 12 430. 95 лева и ДДС в размер на 53 965. 59 лева или общо 66 396. 54 лева. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден в нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон. По отношение на митническата стойност на стоките, съдът е приел, че в акта не са обосновани основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за отхвърляне на декларираната договорна стойност на стоките, подробно описани в таблица 1, не са изложени мотиви за изключване приложението на методите по чл. 74, § 2 и такива за определяне митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според съда в конкретния само формално е спазено императивното изискване за мотивиране на митническото решение и зачитане на правото на защита, чрез изслушване на засегнатото лице като основен принцип на правото на Съюза, приложим във всеки случай на приемане на утежняващ административен акт. В административното производство е осигурена възможност за изслушване на дружеството – вносител, но не и за релевантните обстоятелства, породили съмненията на митническите органи в декларираната договорна стойност на стоките по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение. В уведомлението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са цитирани правните разпоредби относно основателните съмнения, но липсват конкретни мотиви в какво се изразяват тези съмнения. Не е посочено каква точно информация е изведена от системата, по отношение на кои митнически декларации на трети лица и за какви стоки. Не са изложени мотиви защо е прието, че декларираните митнически стойности са необичайно ниски. Не е обосновано и защо митническата стойност на стоките не може да бъде определена по методите, предвидени в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. За констатациите, свързани с тарифното класиране и тези, послужили като основание за промяна в данъчната основа по ЗДДС на част от стоките съдът е установил, че дружеството изобщо не е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Нарушението на изискването за уведомяване на засегнатото лице относно конкретните обстоятелства, послужили като фактически основания за издаване на митническото решение, съдът е определил като съществено нарушение на административнопроизводствените правила и самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт (арг. и от решението на Съда на ЕС по съединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49). Съдът е приел, че неправилно е приложен и методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките, тъй като митническият орган не е посочил конкретните обстоятелства и правни съображения за невъзможността митническата стойност на стоките да бъде определена чрез последователното прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от б. а) до б. г) от регламента. В оспорения акт липсват мотиви защо не е приложен методът по чл. 74, § 2, б. в) от Регламент (ЕС) № 952/2013 – въз основа на стойностите на най-голямото сборно количество стоки, продадено на територията на Съюза, при положение, че се твърди използването на налични бази данни за цените на стоките, от които са извлечени т. нар. "справедливи цени". Според съда митническите органи не разполагат с право на избор кой от методите да приложат. Поради това при налични данни за стойности на "сходни стоки" (по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013), не може да се премине към определяне на митническата стойност по резервния метод, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. От събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – икономическа експертиза съдът е установил, че "ГРОУТ -ЗЗ" ЕООД е заплатило на съответния контрагент дължимите суми за получените стоки изцяло и няма подлежащи на плащане други суми по фактурите, приложени към процесните митнически декларации. С тези съображения съдът е обосновал извод, че митническата стойност на част от стоките, описани в таблица 1 от оспорения акт е определена в нарушение на материалния закон. Относно промяната в тарифното класиране на конкретни стоки, описани в таблици 2, 3 и 4 и извършеното увеличение на данъчната основа по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС на стоките, описани в таблици 5 и 6, съдът е приел, че актът е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, при липса на мотиви и в нарушение на материалния закон. Съдът е констатирал, че при образуване на административното производство по издаване на оспорения акт, ГРОУТ – ЗЗ ЕООД не е уведомен по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за промяна в тарифния код на част от стоките, както и за увеличение в данъчната основа по ЗДДС на част от стоките. Според съда митническия орган не е извършил дължимият според правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН) анализ и не е установил обективните характеристики на стоките, за да се прецени правилното им тарифно класиране. Посочването единствено на наименованието на стоката, с което е декларирана не изпълнява изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. По отношение на извършената промяна в данъчната основа по ЗДДС съдът е установил, че е увеличена с разходи за "неравномерно натоварване" по фактура № 5000039641/27.06.2019 г. и "терминални разходи в разтоварно пристанище" по дебитно известие № 0000057092/25.11.2019 г. към фактура № 0000057092/25.11.2019 г., които не са включени в данъчната основа на стоките по МД № 19BG002002010570R0/27.06.2019 г. /със стокови позиции 27 бр. / и по МД № 19BG002002020151R2/25.11.2019 г. /със стокови позиции 10 бр. /. Според съда от описанието на разходите във фактурите не става ясно дали тези разходи са свързани с вноса на стоките по посочените митнически декларации по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС за да бъдат включени в данъчната им основа. С оглед изводите за незаконосъобразност на определената нова митническа стойност, на промяната в тарифното класиране и в данъчната основа по ЗДДС на част от стоките по процесните митнически декларации, съдът е приел, че незаконосъобразно са определени и допълнителни задължения за събиране на мито и ДДС. Решението е правилно постановено. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за противоречието му с доказателствата по делото и материалния закон. Първоинстанционният съд е извършил в пълнота проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по чл. 168, ал. 1 АПК като е изложил мотиви по отношение на определената с акта нова митническа стойност, на извършената промяна в тарифното класиране и увеличение на данъчната основа по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС на част от стоките по процесните митнически декларации. Правилно съдът е приел, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на изискването за уведомяване на засегнатото лице по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Тази норма предвижда задължение за митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. В конкретния случай от представеното по делото писмо рег. № 32-272879/16.08.2022 г. правилно съдът е приел, че преди издаване на оспорения административен акт ГРОУТ-ЗЗ ЕООД не е уведомено в съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за издавеното на митническо решение за промяна в тарифното класиране на част стоките и за увеличение на данъчната основа по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Съобщението съдържа уведомление единствено за издаването на акт за промяна в митническата стойност на стоките, което е изцяло бланкетно, тъй като не съдържа конкретните обстоятелства за отхвърляне на декларираната договорна стойност на част от стоките и за прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Съдът е установил, че основателните съмнения в декларираната договорна стойност се основават на "констатирани разлики в цените на част от проверените стоки със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки". Нито в съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, нито в протокола за заключително обсъждане от 25.05.2022 г., нито в доклада от 06.06.2022 г., на които се позовава директорът на ТД Митница Варна, е посочен какъв е средностатистическият размер на покупните цени на сходни стоки и какви са установените разлики в цените, въз основа на които е прието, че декларираните от ГРОУТ -ЗЗ ЕООД цени на част от стоките са необичайно ниски. В съдебното производство на CD е представена информация за вносовете на територията на страната за стоки с тарифни номера като процесните и посочен произход за периода от 13.06.2018 г. до 29.11.2021 г., но няма данни и доказателствата дружеството да е запознато с тази информация. При наличните по делото доказателства и предвид дадените изрични указания на митническия орган, че в съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК носи доказателствената тежест да установи спазването на законовите изисквания за издаване на акта, правилно, първоинстанционният съд е преценил, че допуснатото нарушение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е съществено, тъй като е засегнало правото на защита на дружеството – вносител. Законосъобразен е и изводът му, че оспореният акт не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013. По отношение на определената нова митническа стойност на част от стоките (таблица 1 от акта) в акта не са посочени не само конкретните обстоятелства, породили съмненията на митническите органи в декларираната договорна стойност на тези стоки, но и конкретните факти, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и е приложен резервният метод, предвиден в чл. 74, § 3 от същия регламент. Правилно и в съответствие с чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. съдът е приел, че вторичните методи по чл. 74, § 2 от б. а) до г) се прилагат последователно, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Използваният от митническия орган метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е на последно място в йерархията на методите за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен (резервен) метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. ( В този смисъл решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI: EU: C: 2019: 519, т. 37). Правилно съдът е приел, че в оспореното митническо решение не се съдържат мотиви за конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3. По отношение на извършената с акта промяна в тарифното класиране на част от стоките, описани в таблица 2, съдът е установил, че е обоснована с несъответствие на декларирания код по ТАРИК с описанието на стоките в търговските фактури, приложени към митническите декларации. Това обстоятелство се твърди и в касационната жалба. Законосъобразен е изводът, че бланкетното описание на стоките във фактурите (picture, wallet и т. н.), не е достатъчно за установяване на обективните им характеристики, които са релевантни за правилното тарифно класиране съгласно Правило 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и константната съдебна практика на Съда на ЕС. По отношение на извършеното увеличение на данъчната основа на стоките, описани в таблица 5 и 6, правилно съдът е приел, че разходите по посочените в акта две фактури не могат да се обвържат с конкретен вид разходи (комисионна, опаковка, транспорт, застраховка), които се включват в данъчната основа при внос съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС. При установените по делото факти, правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на изискването за уведомяване на засегнатото лице по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и поради липса на мотиви в акта относно обстоятелствата, релевантни за отхвърляне на декларираната митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и за определяне на нова митническа стойност по резервния метод, предвиден в чл. 74, § 3 от същия регламент, относно обстоятелства за промяна в тарифното класиране на стоките и за включването на разходи за "неравномерно натоварване" по фактура № 5000039641/27.06.2019 г. и "терминални разходи в разтоварно пристанище" по дебитно известие № 0000057092/25.11.2019 г. към фактура № 0000057092/25.11.2019 г., в данъчната основа на стоките по МД № 19BG002002010570R0/27.06.2019 г. и по МД № 19BG002002020151R2/25.11.2019 г. Обжалваното съдебно решение съответства на материалния закон и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 6 600 лева, платени по банков път на 10.07.2024 г. за осъществената правна защита и съдействие в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,