Решение № 4043 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12909/2008 г.

Решение № 4043 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12909/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Върховният административен съд в състав: председател: Андрей Икономов, и членове: Илияна Дойчева и Илиана Славовска, при участието на секретар- протоколиста Илиана Иванова разгледа административно дело № 12909 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд - пето отделение, докладвано от съдията Илияна Дойчева. Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби от "Кенди" - ООД, гр. Банкя, и "Лактина" - ООД, гр. Банкя, против разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14 от 2.07.2008 г. за реда за издаване на здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека (обн., ДВ, бр. 62 от 2008 г.; изм., бр. 11 от 2009 г.), както и против приложение № 2 към чл. 9, ал. 2 от същата наредба. Жалбоподателите твърдят, че оспорените части от подзаконовия нормативен акт са незаконосъобразни като противоречащи на чл. 37, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), както и на чл. 2, ал. 2 и 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Молят за отмяната им. Ответната страна - министърът на здравеопазването, не е изразил становище по жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбите в частта им, с която се иска отмяна на чл. 4, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14 от 2.07.2008 г. за реда за издаване на здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека и за частична основателност относно искането за отмяна на приложение № 2 към чл. 9, ал. 2 от същата наредба. За жалбоподателите е налице пряк правен интерес от оспорването. От събраните по делото доказателства е установено, че дружествата са производители на хранителни добавки за износ, за които е необходимо да притежават здравен сертификат. Следователно оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт, регламентиращи издаването на здравен сертификат, засягат пряко техните права и законни интереси, поради което оспорването е допустимо. Жалбите срещу чл. 4, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14 от 2.07.2008 г. за реда за издаване на здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека са основателни. Наредбата е издадена от министъра на здравеопазването въз основа на законова делегация съобразно чл. 37, ал. 2 ЗЗ. Съгласно правилото на чл. 37, ал. 1 ЗЗ по искане на заинтересованите лица главният държавен здравен инспектор издава здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека, който удостоверява спазването на нормативно установените изисквания за производство на продуктите и стоките със значение за здравето на хората. Нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 14 от 2.07.2008 г. за реда за издаване на здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека регламентира, че здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека се издава от главния държавен здравен инспектор по искане на заинтересованите лица. Правилото на чл. 4, ал. 1 от Наредбата определя съдържанието на заявлението за издаване на здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека, а ал. 2 на чл. 4 изброява приложенията към заявлението. Оспорената норма на т. 3 от ал. 2 на чл. 4 гласи, че към заявлението следва да е приложен документ, издаден от компетентен орган за контрол на продуктите или стоките със значение за здравето на човека или от митническата администрация на страната, за която се изнася стоката, доказващ необходимостта от издаване на здравен сертификат за износ от страна на българските компетентни власти; документът се представя в оригинал или заверено копие с гриф "вярно с оригинала" и официален превод на български език. Следователно като условие за разглеждане на искането за издаването на здравен сертификат е поставено изискването да се представи документ от митническата администрация или от компетентния орган на страната, за която се изнася стоката, който документ следва да установи необходимостта от издаването на здравния сертификат. Въведеното с оспорения текст от наредбата изискване е в противоречие с чл. 37, ал. 1 ЗЗ, който постановява, че здравният сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека удостоверява спазването на нормативно установените изисквания за производство на продуктите и стоките със значение за здравето на хората. Следователно здравният сертификат следва да удостовери, че продуктите и стоките отговарят на установените изисквания за производството им. Условието за представяне на документ, изходящ от компетентен орган на страната, в която продуктите и стоките ще се изнасят, удостоверяващ необходимостта от издаването на здравен сертификат, поставя ограничение, нерегламентирано в нормата на чл. 37, ал. 1 ЗЗ, и следователно е в противоречие с посочения законов текст. Посоченото условие препятства възможността да се постави началото на административна процедура за издаване на здравен сертификат, без такова ограничение да е предвидено в ЗЗ. Подзаконовият административен нормативен акт не може да предвижда други или повече права и задължения от тези, които законът е предвидил. Оспореният текст от наредбата е в противоречие и с чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, съобразно който при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. В случая поставеното условие за издаване на здравен сертификат е в противоречие с целта на ЗЗ и в частност разпоредбата на чл. 37, ал. 1, регламентираща фактите, които удостоверява здравният сертификат. От изложеното се налага изводът, че нормата на чл. 4, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14 от 2.07.2008 г. за реда за издаване на здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека е в противоречие с чл. 37, ал. 1 ЗЗ и чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, поради което е нарушено и императивното изискване на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Следователно оспорената разпоредба следва да бъде отменена. Жалбоподателите са обжалвали и приложение № 2 към чл. 9, ал. 2 от Наредба № 14 от 2.07.2008 г. за реда за издаване на здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека. Посоченото приложение представлява образец на здравния сертификат, като колони 3 и 4 от същия съдържат изискване за номер на партидата и дата на производство, от което следва, че за отделните партиди на един и същ продукт следва да се издава отделен здравен сертификат. Видно от приложение № 2 във връзка с приложение № 1 към чл. 7, ал. 2 от наредбата е, че здравният сертификат удостоверява, че при производството на продуктите са спазени нормативно установените здравни изисквания. Следователно изискването на колони 3 и 4 от образеца на здравен сертификат също е в противоречие с чл. 37, ал. 1 ЗЗ и с чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, поради което е нарушено и императивното изискване на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове и същите следва да бъдат отменени. Жалбите в частта им, с която се иска отмяна изцяло на приложение № 2 към чл. 9, ал. 2 от наредбата, са неоснователни, тъй като в останалата му част образецът не противоречи на законовите изисквания. Що се отнася до приложения по делото проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 14 от 2.07.2008 г. за реда за издаване на здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека, към този момент посочената наредба не е приета и обнародвана, поради което е и неотносима към този правен спор. По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,