Решение № 12405 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 991/2015 г.

Решение № 12405 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 991/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Илиев Василев, Сергей Владимиров Джоканов, Мариян Тодоров Мераков, Цонка Христова Вълчинова-Василева, Дарина-Лейла Василева Василева, Дора Христова Дънкова, Стефан Иванов Стоянов, Светлана Георгиева Банчева, Йоанна Сергеева Джоканова, Николай Благоев Милев, Цветелина Людмилова Милева, Людмила Пролетсинова Малинчева-Варадинова, Румен Николов Димитров, Роза Генадиева Цветкова, Александър Армидоро Сулпицио и Роберт Армидоро Сулпицио, чрез адв. Картунова като процесуален представител, срещу решение № 5356 от 6.08.2014 г., постановено по адм. дело № 8965/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед № РД-09-50-442/18.04.2007 г. на главния архитект на Столична община. Развиват се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за отмяна на оспорената заповед. Ответниците - Антон Любенов Петков, Огнян Любенов Петков, Росица Ангелова Георгиева, Радка Петрова Петкова и Емилия Петрова Петкова, чрез адв. Котов като процесуален представител, поддържат становище за недопустимост на решението в частта, в която се обжалва заповедта извън одобреното изменение на уличната регулация на улица - тупик от о. т. 5 до о. т. 5а за създаване на улица от о. т. 4а до о. т. 8а, но доколкото решението е негативно за жалбоподателите считат, че следва да се остави в сила. Претендират присъждане на направените разноски. Ответниците - Грета Ганчева Кръстева и Антон Асенов Петков, чрез адв. Арабаджиева като процесуален представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за тази инстанция. Ответникът - "Хемус хотелс холдинг" АД в писмено становище излага съображения за основателност на касационната жалба. Ответникът - главният архитект на Столична община не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е частично основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е заповед № РД-09-50-442/18.04.2007 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрено: 1. Изменение на плана за застрояване за УПИ ХVI-1472 - за офис сгради и УПИ ХVII-1472 - за офис сгради, кв. 3, м. Манастирски ливади - запад по зелените и кафяви линии, цифри и букви и корекциите с лилав цвят съгласно приложения проект; 2. Изменение на плана за регулация на УПИ I-за административни сгради за създаване на УПИ ХVI-1472 - за офис сгради и УПИ ХVII-1472 - за офис сгради, кв. 3; изменение на уличната регулация на улица - тупик от о. т. 5 до о. т. 5а за създаване на улица от о. т. 4а до о. т. 8а, м. Манастирски ливади - запад по зелените и кафяви линии, цифри и букви и корекциите с лилав цвят съгласно приложения проект. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Жалбоподателите имат правен интерес да оспорват административния акт и в частта относно одобреното изменение на плана за регулация на УПИ I - за административни сгради за създаване на УПИ ХVI-1472 - за офис сгради и УПИ ХVII-1472 - за офис сгради, кв. 3 и в частта относно одобреното застрояване на новосъздадените УПИ поради това, че попадат в кръга на заинтересованите лица съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Те притежават съответни идеални части от право на строеж върху УПИ IX-728, 728а, 728б, кв. 4, който е съседен от изток имот на този, предмет на одобрените изменения на регулационния и застроителен план. Според действащия ПУП съгласно заповед № РД-09-50-66/10.02.1999 г. между УПИ I- за административни сгради и УПИ IX-728, 728а, 728б в една част има задънена улица - тупик, кв. 4, с о. т. 4 и о. т. 4а. С предвиденото изменение на регулационния план се променя предназначението на част от имот пл. № 1472, което обосновава правния интерес на жалбоподателите да оспорят изцяло заповедта в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Действително по делото е установено, че намалени разстояния на застрояване не са предвидени в новосъздадените УПИ. С одобрената заповед по т. 1 са определени ограничителните линии на застрояване и максимално допустимата височина на сградите. Конкретното им разположение и точни височини се определят с работен устройствен план или с инвестиционния проект. Не е намалено разстоянието от предвидените сгради до уличната регулационна линия към имота, в който жалбоподателите имат ограничени вещни права, но в случая това е без значение и не влияе на преценката за допустимост на оспорването, тъй като предпоставките на чл. 131, ал. 2, т. 2 и 3 ЗУТ не са относими. Доводите за недопустимост на съдебния акт поради произнасянето на съда по недопустима жалба в посочените части са неоснователни. Решението е постановено при обсъждане на всички събрани по делото доказателства и приетите за установени фактически констатации се подкрепят от тях. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон относно одобрения план за застрояване за УПИ ХVI-1472 - за офис сгради и УПИ ХVII-1472 - за офис сгради и допуснатото изменение на плана за регулация на УПИ I- за административни сгради за създаване на УПИ ХVI-1472 - за офис сгради и УПИ ХVII-1472 - за офис сгради, както и в частта на одобреното изменение на уличната регулация, засягаща имот пл. № 1472, собственост на иницииралите административното производство лица. Налице е посоченото в заповедта правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. От заключенията на приетите по делото съдебно - технически експертизи се установява, че са спазени строителните правила и норми относно предвиденото изменение на регулацията на УПИ I и одобреното застрояване на новосъздадените УПИ. Правилно в тази част съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт. Съществуващата на място, както и по регулационен план улица - тупик от о. т. 5 до о. т. 5а е предвидено да се разшири с проекта изцяло за сметка на ПИ 1472 до габарита и класа на уличната мрежа за територията видно от обяснителната записка. Затова в частта, в която тупикът е разширен за сметка на имот пл. № 1472 заповедта е законосъобразна. Неоснователно е направеното възражение за допуснато при издаването на оспорения административен акт съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че изработеният проект не е бил съобщен на заинтересованите лица, които по този начин са били лишени от възможността да направят писмени възражения. Безспорно това представлява нарушение на установената в закона процедура при изработването на ПУП, което обаче не е съществено и следователно не е основание за отмяна на заповедта само на това основание. При съдебно оспорване на заповедта съдът разполага с правомощие служебно да назначи експертиза съгласно чл. 171, ал. 2 АПК с оглед проверка на законосъобразността административния акт по чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлено оспорването срещу заповедта по т. 2 за изменение на уличната регулация на улица - тупик от о. т. 5 до о. т. 5а за създаване на улица от о. т. 4а до о. т. 8а, м. Манастирски ливади - запад единствено в частта, засягаща УПИ IX-728, 728а, 728б, кв. 4. Видно от повторното и допълнително експертно заключение разширението на тупика на север е за сметка на ПИ 1472, а удължаването му е за сметка на имот 728б от УПИ IX-728, 728а, 728б, кв. 4 така, както е показано в червен цвят на схемата на засегнатите имоти (приложение към допълнителната техническа експертиза), като новопроектираната улица се свързва с улицата от изток. За засягането на УПИ IX не са изложени както правни, така и фактически съображения в оспорената заповед, поради което само на това основание същата в тази част е незаконосъобразна. По принцип законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Липсата им сочи на порок на заповедта, тъй като препятства възможността за проверка материалната й законосъобразност. В случая съдът е направил извод за наличие на хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ, което правно основание не е посочено от административния орган и не може да се изведе от доказателствата по делото. Въпреки че липсват фактически основания, съдът е приел, че правното основание за изменението на уличната регулация досежно имота на жалбоподателите е еднозначно установимо. Никъде обаче в административната преписка не се съдържат фактически констатации, че са възникнали нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества. Административното производство е започнало по заявление на собствениците на ПИ 1472 с искане за обособяване на два самостоятелни УПИ за този имот с предвидено застрояване за офис - сгради, поради което е процедирано по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Впоследствие в разработката е включено и изменение на уличната регулация изцяло за сметка на ПИ 1472. Изменение на плана може да се инициира и от административния орган, но по делото няма данни главният архитект да е осъществил служебно процедурата за изменението на уличната регулация относно удължаването на задънената улица с част от УПИ IX-728, 728а, 728б поради приетите от съда причини. Предвид изложеното обжалваното решение в посочената част е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него - постановено друго, с което да се отмени оспорената заповед относно одобреното изменение на уличната регулация в частта на предвиденото удължаване, засягащо УПИ IX-728, 728а, 728б. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение