Решение № 14226 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8691/2013 г.

Решение № 14226 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8691/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Пламен Константинов Кръстанов, от гр. Пирдоп, против Решение № 525/17.05.2013 г. по адм. дело № 157/2013 г. на Административен съд София-област, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: кмета на община-Пирдоп, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответниците: Толя Иванова Илиева и Илия Иванов Кръстанов, редовно призовани, също не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-област е отхвърлил жалбата на Пламен Кръстанов, от гр. Пирдоп, срещу Заповед № 50/28.01.2013 г. на кмета на община-Пирдоп, като неоснователна. С тази заповед, на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, § 5, ал. 7 от ПЗР на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, във връзка с Решение № 16282/12.12.2011 г. по адм. дело № 8790/2011 г. на ВАС, второ отделение, кмета на община-Пирдоп е отказал попълването на кадастралния план /КП/ на гр. Пирдоп с нова имотна граница между УПИ VI-550 и УПИ V-551 в кв. 28 по плана на града, поради липса на доказателства към заявлението на Пламен Кръстанов, доказващи, че новата имотна граница по скицата-проект към заявлението му представлява регулационна линия по предходен план. Съдът е приел, че този отказ е законосъобразен на две основания: първото, поради недопустимост на искането за изменение на кадастралния план от оспорващия, с оглед липсата на правен интерес и второто, поради недоказаност на оспорването. Според съда оспорения акт е издаден на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, тъй като липсват доказателства, че кадастралния план от 1984 г., който действа и в момента, е одобрен при нарушение на чл. 33 от ЗТСУ (отм.). Решението е правилно, като краен резултат. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е административен акт - отказ за изменение на кадастралния план на гр. Пирдоп, в частта му касаеща имотната граница между имот пл. № 550, за който е отреден УПИ VI и имот пл. № 551, за който е отреден УПИ V, в кв. 28 на гр. Пирдоп, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, по искане на касатора, като собственик на първия имот. Този отказ е резултат на развило се административно производство от 2010 г. между касатора и кмета на община-Пирдоп, приключило на един етап с издаване на заповед от 20.01.2011 г. на кмета на общината, с която е отказано изменението на КП между тези два имота по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. С влязло в сила решение № 16282/12.12.2011 г. по адм. дело № 8790/2011 г. на ВАС, II о, съдът е отменил тази заповед на кмета, в частта й, с която е отказано изменението на КП на второто от посочените в искането основания, а именно по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и е върнал делото, като преписка, обратно на кмета на община-Пирдоп за ново произнасяне в отменената част. Сега, в изпълнение на това съдебно решение и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, е постановен оспорения акт, с който отново се отказва изменение на КП между тези два имота. С оглед изложеното неправилен е извода на първоинстанционния съд, че отказът е законосъобразен, на първо място, поради недопустимост на искането за изменение на КП, направено от касатора Пламен Кръстанов. Не е съобразено, че процесния отказ е резултат на нова процедура, след отмяна на първоначално постановения отказ на кмета на общината с влязло в сила решение на съд, с което е установено, че искането, направено през 2010 г. е допустимо, поради което кмета е бил длъжен да се произнесе по същество и на посоченото в него второ основание, което не е направил с отменения си акт. Съдът е следвало да се съобрази с това решение, поради задължителния му характер, вкл. и с частта му, с която е приета допустимостта на това искане на Пламен Кръстанов. Като не се е съобразил с това съдебно решение и е извел изводи за недопустимост на искането за изменение на КП, съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, което обаче не е съществено, тъй като жалбата е отхвърлена не само на това основание, но и на друго основание - недоказаност на материалноправните предпоставки за изменение на КП на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Касационният съд споделя извода на съда за недоказаност на жалбата, тъй като касатора не е установил наличие на условия за издаване на искания акт. За да се допусне изменение на КП поради това, че същия е одобрен при нарушение на закона /хипотеза, уредена в чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР/, касаторът е твърдял и твърди и пред касационната инстанция, че е нарушен съществено чл. 33 от ЗТСУ (отм.). Според него нарушението е налице, тъй като имотната граница по действащия КП от 1984 г. между двата имота е трябвало да се заснеме по регулационната линия между парцели VII и VIII, кв. 162 по предходния план от 1958 г. на гр. Пирдоп, който е приложен и от влизането в сила на който до 1984 г. са минали повече от 10 години. Твърденията на касатора за допуснато нарушение на закона си остават такива, без да бъдат установени с надлежни доказателства. Същите касаят установяване на факти относно прилагането на дворищно-регулационен парцел. Ако регулацията между парцели VII и VIII, кв. 162 по плана на гр. Пирдоп от 1958 г. е приложена, което е правен въпрос, то е свързано с окончателност на отчуждителното й действие и възникване на вещни права за собствениците им. При всички случаи когато възниква спор относно прилагане на регулационен план, както е в случая, този спор е свързан с вещно право и не може да бъде разрешен от административния орган или от административния съд, а само от общия граждански съд. Само влязло в сила решение на гражданския съд по повдигнатия спор, свързан с разрешаване и на вещни права между собствениците на бивши парцели VII и VIII, идентични на сегашни УПИ V и УПИ VI, кв. 28 на гр. Пирдоп, представлява годно доказателства за наличие на приложена регулация по предходни планове, респ. за наличие на грешна имотна граница в КП от 1984 г., и би било основание за изменение на последния, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. В случая поради липсата на такова решение, кметът на община-Пирдоп законосъобразно е приел, че искането за изменение на КП е недоказано. Като е оставил в сила оспорения отказ, макар и с други мотиви, съдът е постановил правилно по своя резултат решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение