Решение № 861 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12432/2016 г.

Решение № 861 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12432/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Б. А. С., прокурор в Софийска апелативна прокуратура против решение № 8675/12.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4186/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 4 от Протокол № 15 от 24.03.2016 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт му е наложено дисциплинарно наказание - понижаване в длъжност "прокурор в Окръжна прокуратура - С." за срок от две години по дисциплинарно дело № 13/2015 г., за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушения на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Висшият съдебен съвет - прокурорска колегия, чрез юрисконсулт Захариева поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - административен ръководител на Апелативна прокуратура - С. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Тричленният състав на ВАС е приел за установени следните фактически обстоятелства: Касационният жалбоподател Б. А. С. заема длъжността прокурор в Апелативна прокуратура гр. С.. На 25.03.2015 г. Административният ръководител на Апелативна прокуратура - гр. С. е направил предложение за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на прокурор Б. С. за извършени нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати - раздел II, правила 2.6, 4.4, 5.5, 5.6 и 5.7., което е изготвено въз основа на материалите по преписка № 94-00-72/2014 г. на КПЕПК на ВСС. В предложението се сочи, че с поведението си прокурор Славов е извършил нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ - нарушил е Кодекса за етично поведение на българските магистрати. На основание чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е предложил да се наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание понижаване в длъжност "прокурор в окръжна прокуратура" за срок от две години. Дисциплинарното производство срещу Славов е образувано с решение на ВСС по протокол № 20 от 22.04.2015 г. и е избран чрез жребий дисциплинарен състав и е образувано дисциплинарно дисциплинарно дело № 13/2015 г. Дисциплинарният състав е приел, въз основа на събраните от него доказателства, че прокурор Славов е осъществил две срещи с Л. И., лице, срещу което се водят наказателни дела, и предмет на разговорите им са били именно тези производства. Прието е също, че прокурор Славов не е поемал обещания към И., не е коментирал доказателствата и професионалните качества на свои колеги, но самият факт че се среща на публични места с лице, за което знае че се водят наказателни дела и е допуснал да се води разговор за тези дела, е от естеството да компрометират честта му в професията и обществото, а оттам водят до уронване престижа /авторитета/ на съдебната власт. Същият е нарушил принципа за почтеност и благоприличие, визиран в чл. 5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/. Дисциплинарният състав е приел, че предложението на административния ръководител на на Апелативна прокуратура С. е частично основателно, тъй като не е установено Славов да е извършил нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ във връзка с чл. 5.5, 5.6 и 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Предложил е на ВСС да приеме, че Б. С. е извършил дисциплинарни нарушения на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като му се наложи дисциплинарно наказание "порицание". Решението заедно с преписката са внесени за разглеждане в заседание на ВСС, проведено на 24.03.2016 г. На заседанието е изслушано решението на дисциплинарния състав. Членът ВСС Г. Г. е предложила на касатора да бъде наложено наказание "освобождаване от длъжност" като прокурор, а К. Н. е направила предложение наказанието да бъде "понижаване в ранг", след което е уточнила че се касае за наказание "понижаване в длъжност " за срок от две години. Трите предложения са подложени на гласуване. Предложението на дисциплинарния състав е подкрепено от 9 гласа "за", 5 "против" и 8 "въздържали се". Предложението за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност е подкрепено от 5 гласа "за", 4 -"против" и 13 -"въздържали се". Резултатите след проведеното гласуване по третото предложение за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗСВ- -"понижаване в длъжност "прокурор" в Окръжна прокуратура-С." за срок от две години са: 20 гласа "за", 0 -"против" и 2 - "въздържали се". При така приетите и обсъдени писмени доказателства, тричленният състав е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед, като постановена при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на оспореното решение. Обосновани са правните изводи в решението относно спазване на проведено при спазване на административнопроизводствените правила относно гарантиране правата на страната, като на жалбоподателя е дадена възможност да изрази позицията си и представи доказателства във връзка с предложението за налагане на дисциплинарно наказание. След приключване на производството, дисциплинарният състав е обсъдил фактическите обстоятелства по преписката, както и становищата на страните и в резултат на направения им анализ е приел решение да предложи на кадровия орган да наложи дисциплинарно наказание на магистрата. Установената в хода на производството по дисциплинарно дело № 13/2015 г. по описа на ВСС фактическа обстановка, както е изложена в мотивите на решението на дисциплинарния състав от 30.09.2015 г. е пълна, правилна и кореспондира със събрания в хода на производството доказателствен материал, а формираните въз основа на нея заключения съответстват на приложимите към казуса правни норми. В своето решение дисциплинарния състав е приел за доказано обстоятелството, че привлечения към дисциплинарна отговорност прокурор Славов е допуснал срещи на публични места със свидетеля Л. И., срещу когото към този момент са се водили две наказателни производства, което се явява нарушение на принципа на почтеност и благоприличие, визиран в чл. 5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В решението на дисциплинарния състав, както и в изказаните съображения от членовете на ВСС не се твърди, че проведените срещи са резултат от нарочна уговорка. Прието е, че прокурор Славов е "допуснал" такива срещи, който израз предполага приемане и участие в срещи, макар същите да не е доказано, че същите са били планирани, очаквани или предвидени. Касае за са демонстрирано активно поведение, обратно на очакваното в съответствие с принципа на почтеност и благоприличие въздържане от участие в тях. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал по преписката се извежда обоснован извод, че жалбоподателят е нарушил правилата на Раздел II, чл. 5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати - чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ и с действията си е накърнил престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. Необосновани обаче за изводите в оспореното решение, че не е налице нарушаване на административнопроизводствените правила в производството пред ВСС по налагане на дисциплинарното наказание, предвид обстоятелството, че дисциплинарният състав е предложил налагане на едно наказание, а ВСС е наложил друго дисциплинарно наказание, което се явява по-тежко от предложеното. Правилата на глава шестнадесета от ЗСВ "Дисциплинарна отговорност" уреждат процедурата включително и по вземане на решение от ВСС. П. разпоредба на чл. 320 от ЗСВ към датата на налагане на дисциплинарното наказание на кастора е тази в редакцията й обн. ДВ бр. 1/2011 г., в сила от 1.04.2011 г. В ал. 3 на разпоредбата /а не в ал. 2 както е посочено в мотивите на решението/ е регламентирано правомощието на ВСС да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание, включително наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2. Дисциплинарнонаказващият орган не е обвързан с предложения от проверяващия орган относно вида и размер на дисциплинарното наказание. Това изисква обаче дисциплинарнонаказващият орган да изложи мотиви защо налага друго, различно от предложеното от дисциплинарния състав наказание. В случаите, когато решението на ВСС е различно от предложението на дисциплинарният състав, следва задължително да съдържа мотиви относно промените от фактическа и правна страна. В случая обсъждане на предложението за налагане на по - тежко дисциплинарно наказание от членовете на ВСС е налице, но няма ясни мотиви относно определяне и индивидуализиране на това наказание. Освен предложението на Дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" са били предложени две други наказания от двама членове на ВСС дисциплинарни наказания. Едното от тях за налагане на дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" е мотивирано от Г. Г., която не възразява срещу установените факти от Дисциплинарния състав, но излага съображения за предишно дисциплинарно производство срещу Славов. Наложеното дисциплинарно наказание е отменено с влязло в сила решение № 9754/04.07.2012 г., постановено по адм. дело № 6336/2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Следователно тези мотиви не съответстват на доказателствата по делото и не могат да бъдат приети за мотиви на предложението. От друга страна доказателства за наложени други дисциплинарни наказания на Славов не са представени. Нещо повече, по делото е представена периодична атестационна оценка "много добра" за работата му, приета с решение на ВСС на 25 юни 2015 г. Положителни са и предишните му атестати от Софийска окръжна прокуратура. В самото предложение от ръководителя на Апелативна прокуратура С. също не се посочват предишни дисциплинарни наказания. Второто предложение е за налагане на дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност за срок от две години " от члена на ВСС К. Н., която е заявява, че подкрепя предложението на вносителя и наказанието "порицание" се явява "несъразмерно леко". Това изявление също е общо не е може да бъде прието като мотивиране на предложеното наказание. Единствено мотивирано е само предложението на членовете на дисциплинарния състав на Съвета, което е подробно обосновано и мотивирано относно нарушенията и размера на предложеното наказание. Останалите изложения на членовете на Съвета и особено на тези, в които се предлагат различни по вид дисциплинарни наказания не се съдържат съображения относно тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и последващото му поведение, които критерий да бъдат преценени през призмата на наличието, респективно липсата на предходни дисциплинарни нарушения и наложени наказания, с професионалните качества на магистрата, с притежавания ранг и оценките от периодичните атестации, и едва тогава да се дискутира върху вида и размера на наказанието. Общото, формално посочване на фактите без излагането на мотиви за относимостта на тези факти към конкретното решение на ВСС за налагане на този вид наказание е нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. А когато действа в условията на оперативна самостоятелност, какъвто е разглеждания случай, за органа е още по-наложително да изложи подробни мотиви, за да може съдът да упражни правомощието си по чл. 169 АПК. В тази връзка настоящата инстанция приема, че тричленният състав на ВАС не обсъжда в решението си и основно възражение на касатора - за пропорционалността на наложеното дисциплинарно наказание. Съществуването на няколко законосъобразни решения изисква органът да посочи мотивите, поради които приема конкретното решение или поне тези мотиви да могат да бъдат изведени от фактическите и правни основания на акта. В конкретния случай не става ясно при предложени от членове на Съвета две, различни по вид и тежест наказания за едни и същи дисциплинарни нарушения на Славов кои са фактическите и правни основания, които да могат да бъдат конкретно обвързани с диспозитива на оспорения акт. Това не дава възможност на съда от една страна, да извърши проверка за спазване на границите на оперативната самостоятелност, а от друга - да провери спазването на принципа на съразмерност на наложеното наказание - чл. 6 АПК. Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме за неправилен извода на първоинстанционния съд както за мотивираност на решението на Висшия съдебен съвет, така и за съразмерността на наложеното наказание. При формалното наличие на законовите предпоставки за издаване на акт със съдържание като това на процесното решение, прилагането на принципа на съразмерност изисква изследване на въпроса дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК), дали тази цел може да се осъществи единствено чрез прилагането на този вид наказание, както и дали целеният от него ефект би могъл да се постигне с други по-благоприятни за лицето правни средства. Настоящият състав на ВАС, петчленен състав намира, че с избраното по вид и тежест наказание от административния орган е нарушен принципа за съразмерност, установен в разпоредбата на чл. 6 от АПК. Доказателствата по делото за високите професионални способности и компетентности на магистрата и липсата на доказателствата за предходни наложени дисциплинарни наказания, безспорно сочат на непропорционално наложено тежко дисциплинарно наказание, което е в нарушение и на целта на закона- дисциплинарното наказание да е насочено към мобилизиране на магистрата, предотвратяване на бъдещи негови нарушения и постигане на по-висока ефективност в работата, както и да въздейства предупредително на другите магистрати. За да се осъществяват тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което решение на Висшия съдебен съвет по т. 4 от Протокол № 15 от 24.03.2016 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт на Б. С. е наложено дисциплинарно наказание - понижаване в длъжност "прокурор в Окръжна прокуратура - С." за срок от две години по дисциплинарно дело № 13/2015 г., за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Касаторът не е претендирал разноски и пред двете съдебни инстанции, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия