Решение № 9781 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7439/2011 г.

Решение № 9781 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7439/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Илия Йорданов, в качеството му на управител на "Фанти Г" ООД, срещу решение № 137 от 24.03.2011 г. по адм. дело № 724 по описа за 2010 г. на административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 051000132 от 17.06.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 349 от 20.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 051000132 от 17.06.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 349 от 20.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество, като с него за данъчни периоди от 1.01.2009 г. - 31.03.2009 г. му е определено задължение за ДДС в размер на 106 802.66 лв. и за лихви в размер на 15 834.51 лв., поради отказано право на приспадане на данъчен кредит. В мотивите на обжалваното решение подробно и последователно е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са събраните по делото доказателства, включително заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, анализирани са правните разпоредби, на които се е позовал административния орган и е формиран извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По делото има три спорни моменти, а именно отказаното право на данъчен кредит по фактури и кредитно известие, издадени от "Вели Комерс" ООД; по фактура, издадена от "И ЕФ ДЖИ Лизинг" ЕАД и по фактури, издадени от "Интерлийз АУТО" ЕАД. По повод отказаното право на данъчен кредит по фактури и кредитно известие, издадени от "Вели Комерс" ООД, с предмет "Горива" (бензин и дизелово гориво) за данъчни периоди м. 01., м. 02. и м. 03.2009 г. На това дружество е извършена насрещна проверка, като е установено, че към представените фактури няма приложен сертификат, анализи и други документи относно качеството на стоката, която трябва да отговаря на изискванията на Наредба за изискванията на качеството на течни горива, условията, ред и начин на технически контрол (ПМС № 156/15.07.2003 г.). При проверката на счетоводството е констатирано, че няма документи за заприходяване на стоките, като търговското дружество не разполага със собствени или наети ДМА за складиране на течни горива, няма собствени цистерни за превоз на такива, няма осчетоводени разходи за превоз на течни горива от други фирми, няма наети лица по трудови или извънтрудови правоотношения. Предходен доставчик е "Тадекс Петролиум" ЕООД, като също е извършена проверка, като се констатира, че предходен такъв е "Никси Роод" ЕООД. Няма представени доказателства или обяснения относно техническия и кадровия потенциал, документи за транспорт, разрешителни за превод на опасни товари, приемо-предавателни протоколи, сертификат за качество и пр. В хода на съдебното производство съдът е приел, че от събраните доказателства, включително и съдебно-счетоводната експертиза не може да се установи реалността на доставките. По повод заключението на експерта, той приема, че не може чрез него да се установи това качество на доставките, понеже не може да се обоснове извод, че след като ревизираното дружество осъществява дейност, то е използвало горивото именно за нея и конкретно това гориво, което е техен предмет. Не са ангажирани доказателства за транспортирането на стоката, както и за съхраняването й. Също така съдът се позовава и на нарушаване на чл. 12 от цитираната по-горе наредба, както и на Наредба № 16/12.08.1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхраняване, товарене или разтоварване и превоз на бензин, в която са уредени техническите изисквания за инсталациите за съхранение на бензин и към тези за товарене, разтоварване и превоз на същия. Представените счетоводни документи са частни, същите са оспорени от органа по приходите, като доказателствената тежест не само по отношение на тях, но и относно законосъобразността е изцяло на ревизирания и задължен субект. Съставеният РА на предходния доставчик не може да обоснове реалност на доставките и същият се явява неотносим към спора. Според него липсата на доказателства за реалността на доставките е квалифицирано от органа по приходите като основание за отказ да се приспадне, а именно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Обжалваното решение в тази му част е правилно. Основното касационно възражение в тази част на спора е относно неточния извод на съда за реалността на доставките, понеже безспорно е установено плащане по фактурите, влагане на горивото в търговската дейност на ревизираното дружество (транспортни услуги и търговия на дребно с горива), фактът, че прекият доставчик "Вели Комерс" ООД е основният му доставчик. Касаторът се аргументира и с допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, конкретно на чл. 32 от ДОПК, при осъществяване на насрещната проверка на "Никси Роод" ЕООД. Настоящият съдебен състав намира, че възражението на касатора е неоснователно, като не се основава както на фактите по делото, така и на събраните доказателства, включително експертиза, които ги установяват. Също така е ирелевантен фактът на допуснато нарушаване на сочената норма по отношение на "Никси Роод" ЕООД, понеже се осъществява преценка само на обстоятелствата, които биха се установили, а те също се явяват ирелевантни, както правилно е приел съдът. По повод отказаното право на данъчен кредит по фактура, издадена от "И ЕФ ДЖИ Лизинг" ЕАД съдът е изложил фактическата и правната страна, а именно, че тя е във връзка с придобиване на моторна яхта. Това право е отказано, понеже административният орган е приел, че дружеството няма да осъществява последващи облагаеми доставки с предмета на доставката, по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът е приел, че неустановяване на твърдяното обстоятелство, че предметът на доставката ще бъде използван за осъществяване на последващи облагаеми доставки, обосновава извод за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Не са ангажирани доказателства, че яхтата ще бъде използвана за осъществяване на последващи облагаеми доставки, свързани с търговската дейност на дружеството и конкретно на твърдяно отдаване под наем и др. Обжалваното решение е правилно и в тази му част. В касационната жалба няма касационни доводи в тази част, като настоящата инстанция с оглед на чл. 218 от АПК, приема, че няма допуснати нарушения на материалния закон при така установеното по делото. По повод отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Интерлийз АУТО" ЕАД, на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. По делото е установена фактическата обстановка в тази част на спора и тя е относно вида на придобития лек автомобил, като съдът е обсъдил нормата на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. В нея е дадено легално определение на лек автомобил. С оглед категоричността на разпоредбата, на която се е позовал органът, както и фактите по делото, изводът на съда за законосъобразността на ревизионния акт в тази му част е точен, съответно и съдебното решение е правилно. За точност на изложението следва да се отбележи, че в касационното производство са представени писмени доказателства от адв. Радко Стоименов относно осъществено плащане между страните по доставките на гориво, които вече са били представени в административното производство и са обсъждани. При този изход от делото на касатора не се следва да се присъждат съдебни разноски, както и на ответната страна, понеже такива са й били присъдени, съобразно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение