Решение № 14930 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2012 г.

Решение № 14930 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Стоянов Василев против решение № 2336 от 2.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1443/2010 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, в която е уважено възражението за прихващане на обезщетението по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и искът е отхвърлен за сумата от 2310 лв., в частта му относно датата на присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 5.04.2011 г. и в частта, в която е отхвърлена претенцията за обезщетение на основание чл. 36, т. 1 от Процедурата за съкращаване на персонала. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението в обжалваната му част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяната му в обжалваната част и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Агенция "Митници" чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа депозирания по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и подадения писмен отговор, становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд осъжда Агенция "Митници" да заплати на Христо Стоянов Василев сумата от 5 390 лв. на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляваща обезщетение за времето, през което не е на служба поради незаконното му уволнение, за периода 18.12.2009 г. - 18.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.04.2011 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител), до окончателно заплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 7 700 лв. като погасен чрез прихващане, както и в частта относно претендираната законна лихва за периода 14.12.2009 г. - 4.04.2011 г. като неоснователен. Със същото решение съдът отхвърля предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 125 от ЗДСл във вр. с чл. 36.1 от Процедура за съкращаване на персонала, одобрена със заповед № 613/12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" за заплащане на обезщетение от ответника на 6 брутни заплати в общ размер на 4 620 лв., заедно със законната лихва от 14.12.2009 г. като неоснователен. Решението в частта, в която съдът приема, че са налице основания за прихващане на дължимата на Василев сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и полученото от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, е законосъобразно. Налице са две ликвидни и изискуеми парични вземания, като с възражението за прихващане двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях. В случая без правно значение за прихващането е фактът, че двете парични вземания се дължат на различни основания, тъй като законът не изисква паричните вземания да произхождат от едно и също основание, както неоснователно се твърди в касационната жалба. Изпълнени са законовите изисквания за прихващането - двете насрещни вземания са изискуеми и ликвидни, установени са по основание и размер. Агенция "Митници" дължи на жалбоподателя Василев обезщетение поради незаконното му уволнение, а той от своя страна дължи връщане на полученото обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, тъй като с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, изплатеното на това основание обезщетение е получено на отпаднало основание, както правилно приема в мотивите на решението си съдът. Съгласно чл. 104 от Закона за задълженията и договорите прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а именно от 5.04.2011 г., когато с влязло в сила решение е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Василев и от който момент вземанията са станали изискуеми. С отмяната на заповедта се заличават последиците от освобождаването, като се счита, че правоотношението не е било прекратявано. Недопустимо е за един и същи период от време (2 месеца) служителят да получи обезщетение в двоен размер, тъй като това би довело до неоснователното му обогатяване. Следователно вземането на Василев по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е погасено със сумата 1540 лв., представляваща получено от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Като извършва компенсация и отхвърля иска за посочената сума Административен съд София - град постановява решението си в тази част в съответствие с материалния закон. Възражението на касационния жалбоподател, че не следва да се извърши прихващане с обезщетението, изплатено на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, е основателно. Неправилно съдът уважава искането за прихващане с изплатеното на Василев обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на предизвестие от страна на административния орган в размер на 770 лв. Това обезщетение е изплатено поради факта, че органът не изпълнява задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение. В случай, че това е направено, то за този период от един месец служителят би получил възнаграждение за положения труд независимо от законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо обезщетението за неспазен срок на предизвестие е дължимо и правното основание за заплащането му не отпада с отмяната на административния акт. Като извършва прихващане между дължимото на жалбоподателя обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл със сумата 770 лв. - изплатено на същия с фиш № 1013 от януари 2010 г. обезщетение на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, първоинстанционният съд постановява неправилно решение в тази част. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че решението в частта, в която предявеният от жалбоподателя иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е отхвърлен за разликата над 5 390 лв. до 6 160 лв. следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се осъди ответника да заплати на Христо Стоянов Василев допълнително сума в размер 770 лв. Законосъобразно съдът присъжда законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Василев е отменена. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в относимата редакция на текста, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Следователно правото на обезщетение за вреди възниква от момента на отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Денят на забавата по чл. 86 от ЗЗД не може да предхожда възникването на правото на обезщетение. Ето защо предявеният преди този момент иск е преждевременно подаден и датата на предявяването му, която предхожда датата на отмяна на административния акт, не поставя кредитора в забава. Постановеният съдебен акт е съобразен с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., съгласно която при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт. Това в случая е 5.04.2011 г. Като присъжда законна лихва върху главницата от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя и отхвърля като неоснователна претенцията за заплащане на законна лихва от датата на предявяване на иска до 4.04.2011 г., Административен съд София - град постановява решението си в тази част в съответствие с материалния закон. От посочената дата следва да се определи началният момент на законната лихва и върху допълнително присъдената главница от 770 лв. По наведените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 125 от ЗДСл във вр. с чл. 36.1 от Процедурата за съкращаване на персонала, одобрена със заповед № 613/12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", настоящият съдебен състав приема следното: В случая е предявена претенция за обезщетение на вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, отменен впоследствие по съдебен ред - заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, което обосновава компетентността на административния съд съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК да разгледа иска по чл. 125 от ЗДСл във вр. с чл. 36.1 от Процедурата за съкращаване на персонала. Аргументирано е заключението на съда за неоснователност на иска в размер 4 620 лв., като се позовава на систематичното място на нормата на чл. 36.1 от цитираната Процедура в раздел "Обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение" и определя дължимостта на претендираното обезщетение в зависимост от наличието на законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение. Обезщетението по чл. 36.1 от Процедурата се получава еднократно и се дължи само на държавен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3 от ЗДСл, поради което е неприложима в хипотезата на признато за незаконно уволнение. Както правилно посочва съдът, в резултат на последващо прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя със заповед № 4698/4.10.2011 г. на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - по взаимно съгласие на страните, е разпоредено да му бъдат изплатени 7 брутни месечни заплати съгласно чл. 106, ал. 3 от ЗДСл. Ако се приеме тезата на касационния жалбоподател, би се стигнало до заплащане на това обезщетение в двоен размер, което е недопустимо, тъй като съгласно чл. 106, ал. 3 от ЗДСл същото се получава еднократно. Ето защо в тази обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Доводите на ответника, изложени в представения писмен отговор относно неправилност на обжалваното решение в частта, в която предявеният иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е уважен, не следва да се обсъждат, след като няма подадена от него касационна жалба. С оглед изхода на спора предвид допълнително уважения размер на иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл от 770 лв. на жалбоподателя следва да се присъди сумата 43,75 лв., представляващи направени разноски по делото, изчислени по компенсация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение