Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6439/2014 г.

Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6439/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано по постъпилата от Ц. В. Б. и А. И. А. -Б. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение от 27.08.2013 г. по гр. д. № 29646/2012 г. на Софийския районен съд, потвърдено с решение от 7.05.2014 г. по гр. д. № 15667/2013 г. на Софийски градски съд. С него е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че молителите дължат солидарно на [фирма] сумата 2 168.36 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битови нужди за периода м. 05.2010 г. - м. 04.2011 г. за топлоснабден имот в [населено място], общ "К. п. ", [улица], [жилищен адрес] сумата 228.93 лв. - обезщетение за забава за периода 1.07.2010 г. - 23.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.04.2012 г. до окончателното изплащане. Молителите се позовават на противоречие на кредитираното от съда заключение на техническата експертиза със законови разпоредби относно дела на начислената сградна инсталация за процесния отоплителен период 64.62 %. Сочат като основание за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и искат отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата за отмяна - [фирма] и третото лице, негов помагач - [фирма] не са взели становище по нея. Върховният касационен съд, II гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на молителите въз основа данните по делото, намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 7.05.2014 г. с постановяване на въззивното решение по гр. д. № 15667/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение. Молбата за отмяна е подадена на 25.06.2014 г., поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да уважи предявения от [фирма] иск по чл. 422, ал. 1 ГПК против молителите, съдът приел, че страните са в правоотношение по договор за продажба/доставка на топлинна енергия в качеството им на потребители на топлинна енергия и въз основа на представените писмени доказателства и заключения на експертизи, неоспорени от тях, е установен размера на дължимата сума за исковия период за доставена и отчетена топлинна енергия, вкл. такава за разпределение. Прието е наличие на спазване на действащите нормативни актове при отчитане и начисляване на сумите за потребената топлинна енергия, съответно дяловото разпределение при изравнителните сметки след всеки отоплителен сезон, поради което и приел за основателен предявения установителен иск за дължимостта на задълженията за главница и лихва за доставената, но неплатена от молителите, собственици на имота, топлинна енергия. В молбата за отмяна се поддържат доводи за неправилност на решението поради това, че съдът не е отчел констатациите в заключението на приетата съдебно-техническа експертиза относно допуснатите нарушения на Методиката за дялово разпределение на ТЕ за сгради в ЕС, с оглед определения процент в размер 64.62 за ТЕ, отдадена от сградната инсталация за отоплителния сезон 2010-2011 г., надвишаващ допустимия от 50 % по методиката, без да са представени доказателства за уведомление на ОС на ЕС. Излагат се съображения за недължимост на присъдените суми и съгласно ЗЗП, Директива 2006/32/ЕО от 5.04.2006 г., обосноваващи доводите на молителите за неправилност и формалност на решението, чиято отмяна искат. Изложените в молбата за отмяна съображения сочат на оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на процесуалните правила при преценка на доказателствата и необоснованост на направените изводи. Тези доводи във връзка с релевираното в същата основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, сочат всъщност на позоваване от молителите на неистинност на заключението, въз основа на което е основано атакуваното решение. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, като основанията за нея са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. В производството по отмяна съдът не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася относно наличието на съответния фактически състав по чл. 303 ГПК. Затова и развитите доводи относно преценката на съда на приетото заключение на експертизата и оплакванията за необоснованост на направените въз основа на него изводи в решението не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като са извън неговия предмет. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В настоящия случай с оглед изложените съображения на молителите относно кредитирането на соченото заключение не се установява, нито се поддържа, по надлежния ред да е установена неистинността на това заключение, което предполага наличие на присъда на наказателен съд за документно престъпление или решение по чл. 125, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство. Поради липса на тези предпоставки основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, а доводите относно неправилността на решението не могат да се обсъждат в настоящето производство. Подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, настоящият състав на II г. о. на Върховния касационен съд