Решение № 1549 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Бартер ЕООД, подадена чрез адвокат К. Стоянова против Решение 186/08.01.2024 г., постановено по административно дело 8081/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Виза за проучване и проектиране на комплекс от три жилищни сгради в УПИ III-1400 за магазин, кафе, фитнес, аптека, детско заведение и жс (поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1404), кв. 59, м. Бояна, издадена на 25.06.2019 г. от Главния архитект на Район Витоша , СО. Подадена е касационна жалба от Бартер ЕООД и срещу Допълнително решение 2886/29.04.2024 г., постановено по делото, с което е отхвърлена жалбата на дружеството и срещу втората издадена за имота виза с цел индивидуализирането му Виза за проучване и проектиране на комплекс от три жилищни сгради в УПИ III-1028 за магазин, кафе, фитнес, аптека и детско заведение (поземлен имот с идентификатор 68134.1942.779), кв. 59, м. Бояна, издадена на 27.06.2019 г. от Главния архитект на Район Витоша , СО. В касационните жалби се съдържат доводи за неправилност на съдебните решения на основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска тяхната отмяна и отмяна на оспорените визи. На проведеното по делото заседание, касационните жалби се поддържат от адвокат К. Чакова с молба да бъде уважени по изложените съображения. Ответната страна Главен архитект на Район Витоша Столична община, посредством писмен отговор, изготвен от юрисконсулт Ташева оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Ответниците В. Б. Р., Й. Б. Р. и П. И. Т. се представляват от адвокат Е. Попова, която по съображения, изложени писмено моли оспорените съдебни решения да бъдат оставени в сила и претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Постъпили са писмени отговори от Б. В. Р., М. Р. и И. В. Р., чрез пълномощника им адвокат С. Славова, с които се оспорват касационните жалби. Претендират се разноски. За Лакшъри Риъл Естейт Къмпани ЕООД се явява адвокат А. Вълов, който оспорва двете касационни жалби и моли да бъдат оставени без уважение по съображения, изложени в писмени отговори. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага оспорените решения да бъдат оставени в сила. Касационната жалба срещу същинското решение, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град са посочените две визи, които касаят един и същи имот и са с идентично съдържание. Въз основа на събраните доказателства, в това число и след изслушване на експертните заключения, съдът правилно е установил, че въпреки, че имотът попада в зона за обществено обслужване, представляваща територия, изискваща специфични правила и норми към ПУП, за него не са приложими специфични изисквания към устройствените параметри и/или забрана за промяна на предназначението за публични функции. Именно в това се състои и спорния въпрос по делото, доколкото с визите се разрешава проектиране на сгради, които са изцяло със жилищни функции. В тази връзка, съдът се е позовал на настъпилите в ЗУЗСО законодателни промени - с ДВ, бр. 31/10.04.2018 г., в Приложението към чл. 3, ал. 2, в т. 15, колона 6 е заличено изречение второ не се допуска застрояване на сгради с изцяло жилищни функции , следователно в устройствена зона Оо вече е допустимо изграждането на сгради, предназначени за жилища и не съществува забрана за промяна на предназначението на имота за жилищно строителство. Правилна е преценката на първостепенния съд относно компетентността на органа, издал визата, както и спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила при нейното издаване. Установено е, че визата представлява извадка от действащия устройствен план за застрояване на имота, издадена на основание чл. 140, във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, в която хипотеза е допустимо конкретното застрояване в имота да се определи с виза, когато се променя само разположението и конфигурацията на предвидените по плана сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона. Оспореното съдебното решение е валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и не страда от сочените основания за касирането му, поради което следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и касационната жалба срещу допълнителното решение, която съдържа сходни с основната касационна жалба доводи и възражения. Тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по втората оспорена виза, по реда на чл. 176 АПК е постановил допълнително решение, с което е отхвърлил жалбата на Бартер ЕООД и срещу тази виза. Касае се за идентични по вид визи, издадени за един и същи имот, придобил друга номерация след извършено разпореждане с част от него, поради което правилно съдът е препратил в допълнителното си решение към мотивите, които е изложил по съществото на спора в същинското съдебно решение. С постановяване на допълнително решение, административният съд с е произнесъл по цялото оспорване, като е приключил съдебния спор, поради което настоящият съд не намира основание за неговото касиране и същото следва да остане в сила. При този изход на спора, в полза на ответните страни следва да се присъдят разноски както следва : в полза на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева; на адвокат Е. Попова - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 2000 лева за защитата на П. И. Т., В. Б. Р. и Й. Б. Р., доколкото и трите лица са представлявани едновременно и посредством депозиране на отговор от името на тримата; на адвокат С. Славова - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 2000 лева за защитата на Б. В. Р., М. Р. и И. В. Р., тъй като и трите лица са представлявани едновременно и посредством депозиране на отговор от името на тримата; в полза на Б. В. Р. и М. Р. 1500 лева, платени за адвокатско възнаграждение и в полза на Лакшъри Риъл Естейт Къмпани ЕООД разноски за адвокат в размер на 2212 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,