Решение № 260 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2011 г.

Решение № 260 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Европа В. И. П. - Амбулатория за групова практика за специализирана медицинска помощ по акушерство и гинекология" ООД, гр. Пловдив, подадена против решение № 532/1.04.2011 г. по адм. дело № 2179/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил оспорването по жалба на лечебното заведение на писмена покана № 16-2276/16.09.2010 г. на директора на РЗОК - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с неотчитане прякото и непосредствено действие на чл. 47, ал. 3 и чл. 52 от Конституцията на Република България. Претендира се и неточно тълкуване и прилагане на чл. 55, ал. 4, т. 7 от Закона за здравното осигуряване. Ответната по жалбата страна, директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С писмена покана № 16-2276/16.09.2010 г. директорът на РЗОК - Пловдив е поканил лечебното заведение - "Европа В. И. П. - Амбулатория за групова практика за специализирана медицинска помощ по акушерство и гинекология" ООД, гр. Пловдив да внесе сумата от 8110,52 лева, представляваща превишение на определените му регулативни стандарти в частта за направления за медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. Административният акт е издаден въз основа на финансова проверка, осъществена по повод изпълнението на договор № 162276/27.02.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. На лечебното заведение са определени с протоколи № 1/27.02.2009 г., № 2/7.05.2009 г., № 3/03.08.2009 г. и № 4/2.01.2009 г. регулативни стандарти за назначаване на специализирани медицински и медико-диагностични дейности. С постигнатото съгласие по тяхното изпълнение, страните по индивидуалния договор са очертали рамката на дължимата медицинска дейност и нейното финансиране съгласно установения с Националния рамков договор и Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК нормативен ред. Финансовата проверка е установила превишения на договорените регулативни стандарти за МДД бл. МЗ-НЗОК № 4 и за четирите тримесечия на 2009 г. в общ размер от 8110,52 лева, които са били изплатени от РЗОК въпреки, че последната дължи плащане само за договорените регулативни стандарти, увеличени съответно с 10% без компенсация, респективно с допълнителни 15 % само за първо, второ и трето тримесечия, които се компенсират през следващото тримесечие. Възприемайки по изложения начин фактите по спора, административният съд е постановил обосновано решение. За да отхвърли оспорването, съдът законосъобразно е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в съответствие с критериите за законосъобразност, заложени в чл. 146 от АПК. При установен изчерпан лимит от медицински направления изплатените надвишения съставляват неоснователно получени суми, които подлежат на възстановяване. Изчерпването на договорените регулативни стандарти за съответното тримесечие не обуславя ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ. Последната се дължи за сметка на здравноосигурените лица или лечебните заведения. Текстът на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България предвижда, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Със Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) Народното събрание ежегодно определя размера на парите, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2009 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Въпросът за правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните Закони за бюджета на НЗОК и с Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Развитите съображения в касационната жалба, базирани на особените мнения към решението на Конституционния съд са правно издържани, но неотносими при разглеждането на спора предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд, съгласно която постановените конституционни решения са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Отчитайки действието на решението на Конституционния съд, първоинстанционният съд е формирал своите изводи при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Сключеният между лечебното заведение и НЗОК индивидуален договор № 162276/27.02.2009 г. определя параметрите на дължимата медицинска дейност и начина за нейното заплащане. Клаузите на чл. 35 и чл. 36 установяват правилата, по които ИМП може да назначава извършване на специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да е за сметка на лечебното заведение, защото се надвишават медицинските дейности, предмет на договора, които НЗОК е приела да финансира. Превишението води до получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 46, ал. 1 от индивидуалния договор подлежат на възстановяване. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на РЗОК - Пловдив искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,