Решение № 9941 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2019 г.

ВАСVI отделение21.07.2020 г.докладчик Десислава Стоева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3135 от 9.05.2019 г., постановено по адм. дело № 11195 по описа за 2018 г. на Административен съд София- град. ОСЪЖДА Р. Павлова от [населено място] да заплати на ТП на НОИ София- град разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 (сто) лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9941 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Павлова против Решение № 3135 от 9.05.2019 г. на Административен съд София- град по адм. дело № 11195/2018 г. С него се отхвърля жалбата й срещу Решение № 2153-21-272/04.10.2018 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/София-град, с което е оставено без уважение заявление от 18.05.2018 г., подадено до Административен съд София–град, имащо характер на жалба срещу Разпореждане № [ЕГН] от 25.04.2018 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София-град, с което, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО е изменена личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване на 72 на сто трайно намалена работоспособност от 15.09.2017 г. със срок на инвалидността до 1.02.2021 г. и е постановено пенсията да се изплаща от 15.09.2017 г., в размер на 272, 62 лв. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска отмяната му. Същевременно изтъква, че предмет на спора пред административния съд са незаконосъобразните и необосновани действия и бездействия на НОИ, в това число обективирани в издадените решения и разпореждания, в нарушение на материалния закон /чл. 70, чл. 73, чл. 75, чл. 76, чл. 94, чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д", чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО и чл. 12, ал. 1 от Наредбата за осигурителния стаж/. Ответникът- директорът на ТП на НОИ София- град, при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмен отговор оспорва касационната жалба и развива аргументи по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу Решение № 2153-21-272/4.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ София-град. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по преписката е установил от фактическа страна следното: На 1.06.2012 г. Р. Павлова подала заявление, вх. № МП- 47184/1.06.2012 г., въз основа на което е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, въз основа на Експертно решение на ТЕЛК № 1164/8.05.2012 г., с което е определена трайно намалена работоспособност 52 %, дата на инвалидизиране 8.05.2012 г. и срок на инвалидност 1.05.2015 г. По това заявление, с Разпореждане № [ЕГН]/8.06.2012 г., считано от 8.05.2012 г. й е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО. Съобразно представени документи е зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране от 20 г., 4 месеца и 5 дни и след датата на инвалидизиране – от 23 дни. С Разпореждане № [ЕГН]/10.08.2012 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, е изменена личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване и определена в действителен размер от 265, 80 лв., с начална дата на изплащане от 8.05.2012 г. Изменен е и осигурителният стаж до датата на инвалидизиране, тъй като за периода 20.09.2007 г. до 28.02.2009 г. осигуреното лице е работило на 7- часов работен ден, с което осигурителният стаж до датата на инвалидизиране е 20 г., 2 месеца и 0 дни и след датата на инвалидизиране – 00 години, 00 месеца и 23 дни. Размерът на личната пенсия за инвалидност е изчислен на база тригодишен период от 1.01.1992 г. до 31.12.1994 г., представен с УП-2 № 173/24.02.2003 г., издаден от ДФ "Транстехника" СО "Вагоностроене". Осигурителният стаж за времето от 1.07.1991 г. до 31.12.1996 г., положен в същото предприятие е зачетен по трудова книжка № 1014/1.07.1991 г. На 8.05.2015 г. Р. Павлова подала заявление до ТП на НОИ във връзка с Експертно решение № 1392/16.04.2015 г., с което е предявила искане личната й пенсия за инвалидност да бъде възобновена / възстановена, считано от 1.05.2015 г., както и да й бъде зачетен допълнително придобит осигурителен стаж от 08.05.2012 г. до момента на заявлението. На основание чл. 36, ал. 4 от АПК в заявлението е предявено искане да се ползват данните от регистъра на осигурените лица. С Разпореждане № [ЕГН]/27.11.2015 г. на длъжностно лице от дирекция "Пенсии" в ТП на НОИ София- град, във връзка с подаденото заявление от 8.05.2015 г. е установено, че ДФ "Транстехника" СО "Вагоностроене" е с прекратена дейност от 1990 г., като с решение на СГС от 13.08.1990 г. е регистрирана дъщерната фирма "Строймашинженеринг", поради което издаденото УП-2 № 173/24.02.2003 г. е антидатирано, тъй като към датата на неговото издаване е прекратена дейността на ДФ "Транстехника". При тези данни е прието, че не е доказано по безспорен начин полагането на стаж от осигуреното лице в посочената фирма. Издаденото УП-2 № 173/24.02.2003 г., е изключено от доказателствата в пенсионната преписка и като нередовен документ по смисъла на чл. 40 от НПОС е прието, че не следва да се взема предвид при преценяване на правото по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Разпореждане № [ЕГН]/8.06.2012 г. е отменено и от 8.05.2012 г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване със зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 14 г., 08 месеца и 02 дни и след датата на инвалидизиране 00 г., 00 м. и 23 дни, при 52 на сто намалена работоспособност в размер на 115, 67 лв. Със същото разпореждане от 1.06.2012 г. е определен размер на същата пенсия от 123, 25 лв., от 1.04.2013 г. размерът е променен на 127, 50 лв., от 1.07.2014 г. размерът на пенсията е променен на 131, ЗЗ лв., а от 1.05.2015 г. до 1.04.2018 г. е определен размер на пенсията от 162, ЗЗ лв., при 72 на сто намалена работоспособност. С посоченото разпореждане от 1.07.2015 г. до 1.04.2018 г. е определена размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 165, 31 лв., както и е разпоредено надвзетата пенсия да не се събира, на основание чл. 114, ал. 2 от КСО. Разпореждане № [ЕГН]/27.11.2015 г. е връчено на Р. Павлова на 6.01.2016. Срещу същото е депозирала жалба вх. № 1012-21-291/7.03.2016 г. пред директора на ТП на НОИ с искане за отмяната му. В изпратената административна преписка липсват данни за произнасяне по жалбата й. На 15.09.2017 г. жалбоподателката подала заявление, с което, предвид Разпореждане № [ЕГН]/202/27.11.2015 г. и изложените в него мотиви е изразила становище, че при постановяване на пенсията в минимален размер не е взет предвид осигурителният й доход след 1.01.1997 г., като е поискала да бъде извършена проверка в Регистъра на осигурените лица на НОИ и да бъдат предприети действия за преизчисляване на пенсията й. По повод подаденото заявление, с писмо от 28.09.2017 г. е поискано от жалбоподателката да представи в ТП на НОИ София – град в оригинал всички документи за осигурителния й стаж, вкл. и Трудова книжка № 1014/1.07.1991 г. Със заявление от 25.10.2017 г., тя е уведомила дирекция "Пенсии" в ТП на НОИ София- град, че всички оригинали на документи за осигурителен стаж е предоставила в НОИ и същите не са й върнати. По отношение на Трудова книжка № 1014/1.07.1991 г. е заявила, че тъй като трудовата й книжка не й била върната, а данните от нея не се съдържат в Регистъра на осигурените лица, през 2013 г. подала молба в НОИ и й е издадено удостоверение, обр. УП-13 № 0. -02-9573#1/5.11.2013 г., при което НОИ разполага с всички данни за определяне размера на получаваната от нея пенсия. Моли след проверка в регистъра да бъде извършено преизчисляване на пенсията й. Във връзка с подаденото Заявление, вх. № 1023-21-2838/15.09.2017 г. е изискана проверка в Дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" на ТП на НОИ София – град на осигурителя "Спектър 98" ООД за периода 20.11.2003 г. до 19.09.2007 г. относно достоверността на положения трудов стаж, фигуриране на лицето в разплащателните ведомости и зачитане на периода за осигурителен стаж. От отговора на дирекция "КПК" и данните в Констативен протокол от 27.11.2007 г. е установено, че Павлова има сключен трудов договор със "Спектър 98" ООД, считано от 20.11.2005 г. Осигурителят е подал некоректни данни за начало на трудовото правоотношение на 20.11.2005 г. ( неделя), вместо 21.11.2005 г., като за осигурителен стаж следва да бъде зачетен този за периода 21.11.2005 г. – 18.09.2007 г. По заявление, вх. № 1023-21-2838/15.09.2017 г. е постановено Разпореждане № [ЕГН]/25.04.2018 г., с което е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката на 72 на сто трайно намалена работоспособност от 15.09.2017 г. със срок на инвалидността до 1.02.2021 г. и е постановено пенсията да се изплаща от 15.09.2017 г., в размер на 272, 62 лв. На 8.06.2018 г. жалбоподателката е подала заявление до директора на ТП на НОИ, с което, на основание чл. 102 от КСО и чл. 21, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, е поискала да й бъде зачетен допълнително придобития след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход за времето от 8.05.2012 г. до момента, като за това се ползват данните от регистъра за осигурените лица. На същата дата тя е подала и жалба срещу Разпореждане № [ЕГН]/25.04.2018 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, с доводи, че не е зачетен осигурителният й стаж до момента, който е над 26 години, неправилно е определен моментът, от който да се изплаща пенсията й – от 15.09.2017 г., вместо от 16.04.2015 г., когато е възникнало основанието за изплащането й с ЕР № 1392/16.04.2015 г., като е посочила, че всички документи за осигурителния й стаж са налични в НОИ. На основание чл. 102 от КСО е поискала при определяне на размера на пенсията й да бъде взет предвид и допълнително придобития от нея осигурителен стаж до момента. По заявление вх. № 2182-21-4922/8.06.2018 г. е постановено Разпореждане № [ЕГН]/17.08.2018 г. С разпореждането, считано от 8.06.2018 г. /датата на подаденото заявление/, на заявителката е зачетен допълнително придобит от нея осигурителен стаж за времето от 8.05.2015 г. до 7.06.2018 г., в размер на 3 години, 1 месец, 09 дни и 6 часа. в който е включен и извънреден труд в размер на 51 часа, с който общото количество на осигурителния стаж след датата на инвалидизиране до 7.06.2018 г. възлиза на 06 години, 01 месец и 09 дни. Р. Павлова подава жалба до Административен съд София – град срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ София- град да се произнесе по жалбата й от 8.06.2018 г. Образувано било административно дело № 3675/2018 г., по което съдът с Определение № 3792/18.06.2018 г. е прекратил производството и изпратил заявлението на Р. Павлова, съдържащо по същество оспорване на Разпореждане от 25.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ София- град, по компетентност. С Решение № 2153-21-272/4.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ София – град, жалбата ( заявление) е оставена без уважение, като неоснователна. Решението е обжалвано и с Решение № 3135/9.05.2019 г. на АССГ, жалбата е отхвърлена. Възраженията в касационната жалба, че предмет на спора пред административния съд са незаконосъобразните и необосновани действия и бездействия на НОИ, не намират потвърждение в събраните по делото доказателства, още повече, че редът и срокът за тяхното обжалване е друг. Правилно административният съд е определил предмета на спора, като съгласно законовите си правомощия при разглеждане и решаване на делото, той не би могъл да излезе извън рамките на спора, определен в административното производство и със сезиращата го жалба. Решението е правилно. Поддържането на довод, че първоинстанционното решение противоречи на нормативните разпоредби закон е голословно, тъй като касаторът не е посочил в какво се изразява това противоречие и каква е допирателната на тези норми с фактите и установяванията по делото за определяне размера на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно са определени от съда и спорните обстоятелства. Изводите на административния съд относно приложението на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ са коректни. Съгласно чл. 21, ал. 1 от НПОС, преизчисляване на пенсията по реда на чл. 102 КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, се извършва по заявление на пенсионера, което може да бъде подадено и по електронен път. Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл. 70, ал. 1 КСО – за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл. 75, ал. 1 КСО – за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване. При определяне на новия размер на пенсията положеният след пенсионирането и след 31 декември 2010 г. осигурителен стаж не се превръща по реда на чл. 104 КСО. Правилни са и развитите съображения в мотивите на съда както за обстоятелството, че Р. Павлова не е сезирала пенсионния орган с искане за зачитане на придобития от нея осигурителен стаж за времето след 8.05.2015 г., така и за факта, че претенцията й, че не е зачетен целият осигурителен стаж след 1.01.1997 г. до момента на решението на административния орган, е вече изпълнена с Разпореждане № [ЕГН]/17.08.2018 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване", с което искането й е удовлетворено. Правилно и законосъобразно е определена и датата на изплащане на пенсията в разпореждането от 25.04.2018 г.: от датата на подаване на заявление, вх. № 1023-21-2838/15.09.2017 г. Заявлението от 15.09.2017 г. касае единствено зачитане на допълнително придобит осигурителен стаж и по това искане е последвало произнасянето на пенсионния орган с Разпореждане № [ЕГН]/ 25.04.2018 г. признатият осигурителен стаж в размер на 21 години и 4 месеца, посочен в разпореждането, не е действително придобит осигурителен стаж, а представлява разликата между възрастта на лицето към датата на инвалидизиране и възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, която се признава за осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от КСО, намален съгласно чл. 26, ал. 1 от НПОС с продължителността на придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране. При изчисляване на индивидуалния коефициент и размера на пенсията, не се включва осигурителен доход за признатия стаж по силата на законовата разпоредба, за който не се дължат осигурителни вноски. С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд София- град е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В производството пред настоящата инстанция, страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. Възнаграждението е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК. Размерът на възнаграждението трябва да бъде определен, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК до максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). В чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета по делегацията от чл. 37, ал. 1 от ЗПП, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лева. Предвид тази хипотеза, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от касатора, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на спора, която в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е депозирал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 21 НПОС