Решение № 3428 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6081/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - Велико Търново, чрез процесуален представител, срещу решение 103 от 20.04.2023г. по адм. дело 689/2022г. на Административен съд Велико Търново/АС- Велико Търново /, с което е отменена заповед 731/28.04.2022г. на директора на ОДБХ Велико Търново. С цитираната заповед е обезсилено издаденото в полза на Теди цветЕООД удостоверение 229/22.10.2020г. за регистрация по Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ на животновъден обект /ЖО/ с 5195-0357, с Обединение, община П.Тръмбеш, обл. Велико Търново, считано от 28.04.2022г. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като недопустимо, алтернативно като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- Теди цветЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС-Велико Търново е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но при липса на законоустановените реквизити, при пълна липса на мотиви, поради непосочване на фактически и правни основания за неговото издаване. Съдът е счел, че в процесния случай мотиви не са изложени изобщо от АО нито в административния акт, нито в друг документ в преписката, а административния акт не е оспорен по административен ред. АС-Велико Търново е приел, че е налице и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като жалбоподателя не е бил уведомен за започнатото административно производство- до същия не е изпратено уведомление по чл.26, ал.1 АПК, като случаят не се явява част от изрично определените такива по чл.22 АПК. Според съда в случая АО е следвало да укаже на жалбоподателя да представи доказателства относно договор за наем на имот, в който се намира ЖО- дали същия е прекратен или продължен с мълчаливото съгласие на наемодателя. По отношение спазването на материалноправните разпоредби съдът не е приел тезата на АО, че ползването на имота, в който се намира животновъдния обект на жалбоподателя е прекратено, поради изтичане посочения в договора за наем срок, и в този случай автоматично регистрацията на ЖО следва да се заличи и съответно да се обезсили издаденото удостоверение. Съдът е достигнал до извод и за несъответствие на оспорения акт с целта на закона като издаден в противоречие с чл.6 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Споделя се извода на съда за допуснато от АО нарушение на чл.59, ал.2 т.4 АПК, в частта относно липса на мотиви. Възприетото от АО правно основание за издаване на оспорения пред първата съдебна инстанция акт е нормата на чл.138, ал.1, т.3 от ЗВМД, според която регистрацията по чл.137 се заличава, а удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ, при прекратяване на правото на ползване на обекта или при изтичане на срока за ползването му. В конкретния казус оспорената заповед съдържа единствено правно основание и разпоредителна част, като в заповедта липсват изложени мотиви за издаването й, относими към хипотезата на правната норма. Съображения в този смисъл не се съдържат и не се установяват от документите- част от административната преписка, приети по делото като доказателства, предвид визираните в чл.138, ал.1, т.3 от ЗВМД две алтернативни условия- прекратяване правото на ползване върху ЖО или изтичане срока на ползването му. Само на това основание оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при липса на изискуемата от закона форма, поради което извода на АС-Велико Търново за отмяната й е верен. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Предвид установената от първостепенния съд липса на мотиви за тази съдебна инстанция съд не имало необходимост да установява други относими към спора обстоятелства, защото липсата на форма е самостоятелно основание за отмяна на оспорения АА. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Велико Търново е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.2 и т.3 от АПК, и този съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева, представляващи доказано заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат А. Чокойски по договор от 11.06.2023г. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение