Решение № 649 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7451/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Магна ойл ООД, ЕИК 200561054, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, кв. Карпузица, ул. Княжевска 50, подадена чрез пълномощника му адв. Симеонов, против Решение 4355/07.06.2024 г. на Административен съд (АС) - Бургас, постановено по адм. д. 964/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение с рег. 32-173740/10.05.2023 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 200 лв. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на митническия орган, както и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Симеонов, който представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Ответникът по касационната жалба директорът на ТД Митница Варна - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Димитрова по съображения, изложени в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила решението на АС - Бургас и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от юрк. Димитрова. Страната възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение, тъй като счита същия за прекомерен. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е законосъобразността на Решение с рег. 32-173740/10.05.2023 г. на директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, чл. 70 във вр. с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС и чл. 59 АПК 1. е отказано да бъде приета декларираната митническата стойност на стока 3 - лек автомобил, употребяван с повреди, марка Мерцедес- Бенц , модел GLA 220 d , шаси WDC1569051J479397, декларирана с МД с MR 20BG002005045331R0/10.12.2020 г.; 2. определена е нова митническа стойност на стоката под 3 в размер на 27 634,10 лв.; 3. отказано е предоставянето на преференциално третиране, произтичащо чл. 56, §2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария за стоките 1, 2, 3 и 4, декларирани с МД с MR 20BG002005045331R0/10.12.2020 г.; 4. установени са публични задължения за досъбиране на мито в размер на 3 080.86 лв. и ДДС в размер на 5 590.75 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Според фактическите установявания на първостепенния съд: С МД с MR 20BG002005045331R0/10.12.2020 г. Магна ойл ООД декларира за режим допускане за свободно обращение: 1. стока 3 - лек автомобил употребяван с повреди, марка Мерцедес Бенц , модел GLA220 d , шаси WDC1569051J479397, код по ТАРИК 8703329000. Декларирана е фактурна стойност 1 250 CHF при курс за 1 швейцарски франк - 1. 80894 лв. и митническата стойност в размер на 2 761.18 лв., определена по реда на чл. 70, § 1, коригирана в съответствие с чл. 71, § 1, б. д) от Регламент (ЕС) 952/2013; стока 1 - лек автомобил употребяван с повреди, марка Фиат , модел Panda, шаси ZFA31200003359144, код по ТАРИК 8703229000, фактурна стойност 450 CHF и митническата стойност в размер на 1 314.02 лв.; стока 2 - лек автомобил, употребяван с повреди, марка "Пежо", модел 308 SW GT, шаси VF3LJAHWWFS132467, код по ТАРИК 8703329000, фактурна стойност 650 CHF, митническа стойност в размер на 1675. 81 лв.; стока 4 - мотопед употребяван с повреди марка "Пиаджо ", модел Vespa, шаси ZAPC3810100027057, код по ТАРИК 8711100000; фактурна стойност 100 CHF митническа стойност в размер на 230.89 лв. При допускане на стоките за свободно обращение е декларирана тарифна преференция в ЕД 4/17 с код 300, предвидена в Споразумението между Европейската икономическа общност (ЕИО) и Конфедерация Швейцария въз основа на представена декларация за произход от ЕС, направена от износителя върху фактурите, посочена в чл. 15, § 1 от Допълнение I към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход ( 2013/94/ЕС )/Конвенцията. Представени са фактури, издадени от E.C. Export Center S.A. В тази връзка с писма с peг. 32-236499/22.07.2021 г., peг. 32-417330/22.12.2021 г. с приложен списък, и peг. 32-118681/11.04.2022 г. от ТД Митница Варна до Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция Митници е поискано предоставяне на информация по линия на международното сътрудничество за вноса на употребявани автомобили с държава на изпращане Швейцария. На 01.07.2022 г. до директора на ТД Митница Варна е депозиран доклад от проверката на "Магна ойл" ООД с рег. 32-220379, в който се сочи, че не са констатирани нарушения. Видно от същия отговорите на швейцарската митническа администрация не са коментирани. Проверени са документите, които вносителят съхранява, и счетоводните му записи. С писмо, peг. 32-197213/15.06.2022 г. швейцарската митническа администрация е предоставила информация за действителните продажни цени на съответните превозни средства при износ от Швейцария, както и заверени копия на фактури от съответните продавачи. В писмото се сочи, че приложените към искането договори за продажба на автомобилите не са издадени и подписани от отразения в тях продавач и съдържат невярна информация за продажната цена. По отношение на стока 3 в митническа декларация MR20BG002005045331R0/10.12.2020 г., а именно: лек автомобил употребяван с повреди, марка " Мерцедес Бенц", модел " GLA220 d ", е предоставена фактура от продавача от 03.12.2020 г., в която е посочена продажна цена 15 000 CHF. Това писмо е препратено от ЦМУ на ТД Митница Варна с писмо, рег. 32-202469/20.06.2022 г. На 27.07.2022 г. в ЦМУ е получен отговор от швейцарската митническа администрация с вх. 32-250694, в който се сочи, че износителят не е декларирал и не е подписал декларации за произход на стоките, включени в изпратените документи. В приложения към писмото списък са включени стоки с 1, 2, 3 и 4 от МД MR20BG002005045331R0/10.12.2020 г. На 28.07.2022 г. писмото е препратено от ЦМУ на ТД Митница Варна с рег. 32-252052. На 23.11.2022 г. с писмо с рег. 32-403543 жалбоподателят е уведомен на основание чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013, за резултатите от проверката по линия на международното сътрудничество и че предстои издаване на неблагоприятно за него решение на директора на ТД Митница Варна по изброени митнически декларации, сред които МД MR20BG002005045331R0/10.12.2020 г. Посочено е, че според предоставените данни от Конфедерация Швейцария са установени 5 бр. копия на фактури, съответстващи по номер на шаси на превозни средства, допуснати до свободно обращение в Р. България с вносител "Магна ойл" ООД, като стойността на автомобилите, отразена в тях, не съответства на декларираната стойност. Един от тези автомобили е декларираният под 3 на цитираната митническа декларация, за който е посочена декларирана фактурна стойност и износната цената в Швейцария. Посочено е също така, че според предоставената информация са установени и 53 бр. автомобили, внесени от жалбоподателя, за които износителят не е декларирал и не е подписвал декларации за произход, което е предпоставка за предоставяне на тарифни преференции, сред тях са декларираните стоки с 1, 2, 3 и 4 от МД. Дружеството е уведомено, че за стоките, за които има данни за по-висока износна цена, също неправомерно е ползвана тарифна преференция, съгласно чл. 56, § 2, б. г) от Регламент (ЕС) 952/2013. Съобщени са и сумите, които ще бъдат взети под отчет: мита за досъбиране в общ размер 29 376. 59 лв. и ДДС за досъбиране в общ размер на 20 764. 75 лв. Предоставен срок за становище. На 23.12.2022 г. в ТД Митница Варна е постъпило становище от жалбоподателя с рег. 32-4500956. На 10.05.2023 г. директорът на ТД Митница Варна издава Решение с рег. 32 173740, предмет на оспорване пред АС Бургас. При така установените факти административният съд приема, че решението е издадено от компетентен според правилото на чл. 19, ал. 7 ЗМ, в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания. След обсъждане на доводите на жалбоподателя за допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения във връзка с уведомлението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 намира същите за неоснователни. Обосновава извод за съответствието на акта с материалния закон. Според мотивите на съдебното решение на МД MR20BG002005045331R 0/10.12.2020 г. е извършена последваща проверка относно верността на данните за договорната стойност на стока 3 от МД, като административният орган е изложил подробни съображения, обосноваващи наличието на основателни съмнения относно действителната цена на същата, и правилно е приел, че липсва доказателство за преференциален произход на тази стока и на останалите три. Намира, че митническите органи правилно са определили митническата стойност на стоката под 3 по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 съгласно установената цена от представената от митническите органи на Конфедерация Швейцария фактура. След обсъждане на приетите по делото експертизи съдът приема, че в хода на административното производство и в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за извършен превод към Е. С. Export Center SA на стойност 1 250.00 швейцарски франка за покупката на лек автомобил "Мерцедес- Бенц", модел "GLA220 d" преди, по време или след извършването на вноса в България. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Твърденията на жалбоподателя в раздел I от касационната жалба са за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, необсъдени или неправилно преценени от съда. Същият твърди, че нито от мотивите на административния акт, нито от мотивите на съдебното решение става ясно по кой ред е проведен последващият контрол по чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Както е установил първостепенният съд, със Заповед ЗДТ-2000-637/32-414501/20.12.2021 г. на директора на ТД Митница Варна е възложена проверка за последващ контрол на "Магна ойл" ООД по реда на чл. 84а - 84м ЗМ, т. е. последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ чрез проверка на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. В доклада с рег. 32-220379/01.07.2022 г. не са констатирани митнически нарушения и поради това не е проведено заключително обсъждане с проверяваното лице в изпълнение изискването на чл. 84к, ал. 1 ЗМ. Оспореното решение на директора на ТД Митница Варна не е мотивирано с констатациите в този доклад, а с предоставената информация по линия на международното сътрудничество. Обстоятелството, че проверката по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ приключва с доклад, който не установява митнически нарушения, не изключва възможността за проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ чрез поискване и получаване на информация по реда на административното сътрудничество и взаимопомощ. Обстоятелството, че в своето решение административният съд не е посочил точно по кой ред е осъществен последващият контрол чрез проверка по чл. 84, ал. 1, т. 1 или чрез проверка по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ не е съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, което препятства осъществяването на касационния контрол и налага отмяната на оспорения съдебен акт. Относно съдържанието на уведомлението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013: Правилно съдът приема, че то съдържа мотивите, на които ще се основава решението, и с него на адресата на акта е предоставена възможност да изрази своето становище в 30 дневен срок от връчването. Според чл. 8, § 1, б. в) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в съобщението следва да се съдържа упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в б. а). Това изискване в случая не е спазено, но този порок, както и непосочването на конкретните регистрационни номера на исканията за предоставяне на информация и получените отговори, не са довели до нарушаване на правото на изслушване на жалбоподателя и не може да бъдат преценени като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяна на административния акт, противно на доводите в жалбата. Уведомяването по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип, както твърди и жалбоподателят (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiлn, т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок. В отговор на така предоставената възможност в ТД Митница Варна е постъпило становище от жалбоподателя. По този начин правото му на изслушване не е нарушено. Само, когато е нарушено правото на изслушване и правото на становище, това може да доведе до незаконосъобразност на решението на митническите органи при обжалването им пред независим съдебен орган (виж т. 49 от 13 март 2014 г. по съединени дела C-29/13 и C-30/13, Глобъл Транс Лоджистик ООД). В практиката на СЕС, както и практиката на ВАС, се приема, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила е само това процесуално нарушение, което ако не бе допуснато би имало за последица друг правен резултат. В т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ Italia Srl СЕС посочва, че нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат (виж и цитираните там други решения). Касаторът твърди допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при поискването и получаването на информация по реда на административно сътрудничество взаимопомощ и неправилност на изводите на съда, че получените отговори доказват липсата на декларация във фактурата за преференциален произход на стоките, а фактурата представена с тях доказва договорната стойност на автомобила, посочен в МД под 3. Твърди също така материална незаконосъобразност на първоинстанционното решение и поради несъответствието му с чл. 140 чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в частта му, потвърждаваща административния акт относно определянето на нова митническа стойност на единия автомобил. Конфедерация Швейцария е страна по Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (Обн. L ОВ. бр.54 от 26 Февруари 2013г.) и в съответствие с член 10, параграф 3 от същата тя влиза в сила съответно на 1 май 2012 г. за Съюза и на 1 януари 2012 г. за Швейцария. Затова и в чл. 1 от изменения Протокол 3 към Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария (OB L 300, 31.12.1972 г) относно определението на понятието продукти с произход и методите на административно сътрудничество е посочено, че за целите на изпълнението на настоящото споразумение се прилагат допълнение I и съответните разпоредби от допълнение II към Конвенцията, в т. ч. нейният чл. 32, озаглавен Проверка на доказателствата за произход . Според чл. 32, § 2 за целите на последващите проверки на доказателствата за произход митническите органи на договарящата страна вносител връщат сертификата за движение EUR.1 или EUR-MED и фактурата, ако същата е била представена, декларацията за произход или декларацията за произход EUR-MED или копие от тези документи на митническите органи на договарящата страна износител. Според § 3 проверката се осъществява от митническите органи на договарящата страна износител. За тази цел те имат право да изискват всички доказателства и да провеждат всички проверки на счетоводната документация на износителите или всякакви други проверки, които сметнат за подходящи. Според § 5 поискалите проверката митнически органи се информират във възможно най-кратък срок за резултатите от нея. Тези резултати ясно сочат дали документите са автентични и дали описаните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от някоя от договарящите страни и отговарят на другите изисквания на настоящата конвенция. В случая с писмо от 12 юли 2022 г., подписано от К. Б. проверител на дружества, във Федерална служба на митници и гранична охрана, Митници Юг при Федералното министерство на финансите на Конфедерация Швейцария отговорно лице (л. 581 л. 582) Агенция Митници , ЦМУ е уведомена относно проверката на доказателствата за произход и по-конкретно за това, че за 53 доказателства за произход в 53 фактури, описани в приложение, сред които и процесните 4, износителят е уведомил проверяващите, че нито е издавал, нито е подписвал доказателство за произход, поради което автомобилът трябва да бъде считан като имащ неопределен произход, а доказателството за произход за официално невалидно. Изводът, който следва от така предоставената информация, е че в съответствие с § 5 на чл. 32 от Конвенцията отговорът ясно сочи на неавтентичност на декларациите за произход във фактурите към искането от ЦМУ на Агенция Митници и че процесните автомобила не могат да бъдат считани за продукти с произход. Предоставянето на преференциално третиране зависи от отговора на митническите органи на страната износител и в потвърждение на това е и текстът на § 6 на чл. 32 от Конвенцията, според който ако в рамките на десет месеца от датата на искането за проверка няма отговор или ако отговорът не съдържа достатъчна информация, за да се определи автентичността на въпросния документ, или действи­телният произход на продуктите, митническите органи, отправили искането, отказват предоставянето на преференциите, освен при изключителни обстоятелства. С оглед на това правилен е и изводът на първостепенния съд, че с оспореното решение на митническия орган законосъобразно е отказано предоставянето на преференциално третиране, произтичащо чл. 56, §2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоките 1, 2, 3 и 4, декларирани с МД с MR 20BG002005045331R0/10.12.2020 г. Неоснователни са доводите на касатора, че неправилно отговорът на отговорния митнически служител във Федерална служба на митници и гранична охрана, Митници Юг при Федералното министерство на финансите на Конфедерация Швейцария е преценен като официален документ по определението в чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като липсва доказателство, че е издаден от компетентен орган по определението в чл. 1, б. г) от Допълнителния протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, назначен от договорящата се страна, след като в писмото ясно е посочено от кого се издава и в какво качество. Ако предоставянето на преференциално третиране изцяло зависи от отговора на митническите органи на страната износител, то за определянето на нова митническа стойност, различна от декларираната, са приложими различни правила. Съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). В случая, митническият орган е отказал да приеме декларираната митническата стойност в размер на 2 761.18 лв. на стока 3 - лек автомобил, употребяван с повреди, марка Мерцедес- Бенц , но без да приложи чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Въпреки че с писмо с peг. 32-197213/15.06.2022 г. швейцарската митническа администрация е предоставила фактура от продавача E.C. Export Center S.A. от 03.12.2020 г., в която е посочена продажна цена 15 000 CHF, и която би могла да обоснове основателни съмнения, по делото не са налице доказателства за поискана от декларатора допълнителна информация. С решението си той е определил нова митническа стойност на стоката под 3 в размер на 27 634,10 лв. отново по реда на чл. 70, § 1, коригирана в съответствие с чл. 71, § 1, б. д) от Регламент (ЕС) 952/2013, но като приема, че договорната стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката, е тази, посочена във фактурата, представена от швейцарската митническа администрация. Следва да се посочи, че от една страна жалбоподателят не представя други документи във връзка със закупуването на процесния автомобил, нито доказва, че декларираната от него цена за придобиването му, посочена в приложената към МД фактура, е действително заплатена по банковата сметка на продавача. От друга страна от писмото на проверяващия митнически орган на Конфедерация Швейцария не се установява, че от страна на продавача E.C. Export Center S.A. са им предоставени други документи освен фактурата, вкл. фактура за придобиването на автомобила, разписка или друг документ за заплащането на цената в брой, счетоводни документи. При тези факти основателен според настоящия съдебен състав е доводът на касатора, че при наличието на две фактури (части диспозитивни документи), в които е вписана различна цена на стоката, митническият орган приема, че договорната стойност на същата като метод за определяне на митническата стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 е по-високата от двете цени, без да обосновава това свое решение. Отговорът на швейцарската митническа администрация като официален документ по определението в чл. 179, ал. 1 ГПК е доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не доказва договорната стойност, а удостоверява, че процесният автомобил е продаден на българска фирма с приложената фактура. С оглед на това в редица свои решения Върховният административен съд приема, че наличието на две фактури с различни стойности не означава, че фактурата на износителя е с действително договорената стойност, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност (виж решенията по сходни казуси по делата между "Садат" ООД и началника на Митница Пловдив). Като не е определил новата митническа стойност на стоката под 3 в МД чрез прилагане на вторичните методи, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при съобразяване с чл. 140 чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, митническият орган е издал административен акт при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Потвърждавайки го в частта му, определяща нова митническа стойност за стока 3, административният съд е постановил неправилно решение, несъответстващо на материалния закон. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в посочената част и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на митническия орган в частта му, установяваща допълнителни задължения за мито и ДДС за автомобил 3, над дължимите такива във връзка с отказаното преференциално третиране. Дължимото мито върху митническата стойност на този автомобил в размер на 2 761.18 лв. е 276.11 лв., а дължимото ДДС върху данъчната основа по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗДДС в размер на 3 037. 29 лв. - 607.45 лв. или дължимото от вносителя мито е в общ размер 593.56 лв., а дължимото ДДС 1 315.08 лв., от които е внесъл 1 196.38 лв. и остава дължим данък - 118.70 лв. В останалата му част съдебното решение следва да се остави в сила. Разноски: На жалбоподателя се дължат разноски, съответни на уважената част от жалбата. За първоинстанционното производство същият претендира разноски в общ размер 2 316 лв., така както са посочени в списъка на разноските адвокатско възнаграждение в размер на 1 450 лв., депозит за вещо лице в размер на 800 лв., държавна такса 50 лв. и разходи за превод на документи 16 лв. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1 450 лв. се явява справедливо с оглед обема на предоставената защита при минимално определен според Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 1 167.16 лв., поради което е неоснователно възражението на ответника за неговата прекомерност. За настоящото производство жалбоподателят претендира и е доказал разноски в размер на 1920 лв. за адвокатско възнаграждение (1 600 лв. + 320 лв. ДДС). Съответните на уважената част от жалбата разноски, дължими на страната, са в размер на 3 888.06 лв. На ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение