Решение № 3866 от 11.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Министъра на туризма срещу Решение 1109 от 14.10.2022 г., постановено по адм. дело 693/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Неомакс 09ООД със седалище в гр. Бургас срещу Заповед Т-РД-27-945 от 04.04.2022г. на Министъра на туризма, с която е отхвърлено заявление вх. BG-176789478-2021-06-3317 на дружеството за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-06. Претендира разноски. Ответникът Неомакс 09ООД оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател Заповед, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че дружеството, като кандидат за предоставяне на финансовата помощ, не отговаря на предварително обявения критерий да няма задължения за данъци и задължително осигурително вноски по чл.162 ал.2, т.1 ДОПК към държавата или общината преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и задълженията му не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че ООД-то е подало заявление вх. BG-176789478-2021-06-3317, с което е поискало предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, съобразно регламентацията, посочена с ПМС 405 на МС от 25.11.2021 г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата по схема за предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки. В указаните срокове касационният жалбоподател, като компетентен орган, е разгледал същото, но е намерил, че заявителят е недопустим кандидат, тъй като не отговаря на изискването на чл. 6 ал.2, т.1 от цитираното ПМС, тъй като има задължения към Столична община, поради което и отхвърлил заявлението. Настоящият касационен състав намира, че изводите на първостепенния съд, по единствения спорен въпрос, са правилно формирани. Във връзка със спорните обстоятелства се установява, че при разглеждане на заявлението на Неомакс 09ООД от същото е била изискана (от натоварената с разглеждането му оценителна Комисия), допълнителна информация чрез Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ), на което дружеството е отговорило с представена справка от ел. портал на Столична Община. Въпреки това обаче е видно от оценителния лист при разглеждане на заявлението, че посочената Комисия е приела в крайна сметка, че юридическото лице има задължения към Столична община. За да формира този свой извод е достъпено по служебен път в информационната система на НАП и тази на общините, като е прието и въпреки представената от субекта справка за липса на задължения за МДТ, че лицето не е установило, че няма други задължения към тази Община. В тази връзка следва да се посочи, че ясна е разпоредбата на чл. 6 ал.2, т.1 от цитираното ПМС, изискваща проверка само към държавата и общината, т.е. в текста не е употребен израза общините. В представените от органа Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездната помощ по тази схема в т.12.3 са изброени източниците на информация, вкл. НАП, Столична община и Общината по регистрация на предприятието, като е посочено, че при несъответствие между декларираните от кандидата данни и тези от източниците, посочени там, последните се приемат за достоверни, като по този начин е възпроизведена дословно нормата на чл.11 ал.2 от същото ПМС. Дори и да се приеме, че чрез това посочване, напрактика е разширен обхвата на проверка, т.е. че изискванията за липса на определени публични задължения не е само към общината по регистрация, а и по отношение на Столична община, то това не освобождава компетентния орган от задължението достоверно и ясно да посочи действително установено от него. В тази връзка в описаното от Комисията и възприето и от Министъра не е посочена никаква конкретика в коя база е проверил и какво точно е установил помощният орган, тъй като изискването е конкретно, а не най-общо изискване за наличие на публични задължения. На първо място е необходимо те да са само от данъци или задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.162 ал. 2, т. 1 от ДОПК и то само към държавата или общината, при това такива преди 1 януари 2020 г., както и да се установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Органът никъде не е посочил за какви публични задължения към Столична община става въпрос, за да може да се прецени дали те въобще попадат в обхвата на посоченото правило и за кой период са и с какъв акт са установени и дали същият е стабилен. Посочването най-общо (дори без конкретен размер) не удовлетворява императивното изискване на нормативния акт, тъй като не всяко друго задължение е основание за недопустимост на безвъзмездното финансиране. Изискването за бързина(посочено в касационната жалба като кратък времеви диапазон) не може да преодолее изискванията за законосъобразност на издадения индивидуален административен акт, та макар и същият да е издаван в твърдяното специално производство. В този смисъл тезата на касационния жалбоподател не може да бъде споделена, тъй като все още е неясно за какви публични задължения към Столична община става въпрос. Няма нито един факт, определен по време и място, който да сочи, че Неомакс 09ООД е имало такива задължения, които е следвало да бъдат посочено изрично в акта на органа или поне в цитирания в заповедта оценителен лист. Изложеното обосновава и извода на касационния състав за правилност на обжалваното съдебно решение, тъй като първоинстанционния съд законосъобразно е тълкувал и приложил материалния закон. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,