Решение № 1544 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5932/2017 г.

Решение № 1544 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5932/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Г. Кълвачев против решение № 93 от 4.04.2017 г. по адм. дело № 115/2017 г. на Административен съд – Стара Загора. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушени на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба –началникът на сектор "Охранителна полиция" при 01 Районно управление - Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е отхвърлил жалбата на Г. Кълвачев против заповед № 1959 з-54/14.02.2017 г. на началник сектор "Охранителна полиция" при 01 Районно управление - Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи на служителя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства и приложил правилно релевантните правни разпоредби по делото. От доказателствения материал по делото е установено, че дисциплинарното производство е образувано по сигнал на инспектор С. Николов с докладна записка рег. № 284 р-27540/16.11.2016 г. за възникнал конфликт между него и полицейските служители от Областна дирекция на МВР – Стара Загора Г. Кълвачев и Я. Петкова по време на командировка на полицейски служители от Областна дирекция на МВР – Стара Загора за оказване на съдействие на ГПУ Малко Търново за охрана на държавната граница. В хода на дисциплинарното производство са приобщени сведения от служителите, които са били командировани, колеги на дисциплинарно привлеченото лице. Г. Кълвачев е запознат с материалите от дисциплинарната проверка и е дал писмени обяснения по случая. Дисциплинарната проверка е приключила със справка рег. № 349 р-1379/19.01.2017 година. В нея са отразени подробно фактическите обстоятелства, подведени са към съответните правни и етични норми, същите са възприети изцяло от дисциплинарно наказващия орган и инкорпорирани в оспорената заповед. В обжалваната пред административния съд заповед е посочено, че на 10.11.2016 г. около 02, 00 часа, по време на командироването и при подчиняването на служители от Областна дирекция на МВР – Стара Загора за охрана на границата в зоната за отговорност на ГПУ Малко Търново при РДГП – Елхово, командированият служител младши инспектор Г. Кълвачев в помещение за почивка – трапезария, находящо се в къща за гости "Старата фурна", където били настанени командированите служители, се е държал агресивно към инспектор С. Николов и го заплашил с нанасяне на побой, ако трето лице потвърди, че Николов е разпространявал пред него неверни данни, а именно, че Кълвачев и Петкова имат помежду си интимни отношения. Това се е случило в присъствието на други служители от Областна дирекция на МВР – Стара Загора – мл. инспектор Н. Николов, мл. инспектор Я. Петкова и мл. експерт Х. Йорданов. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с деянието си Г. Кълвачев не е зачел достойнството и правата на ръководителите си и не е спазил необходимата субординация в помещение, което може да бъде прието и за служебно и за обществено място предвид предназначението му, с което е нарушил разпоредбите на т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР, за което му е наложено оспореното дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователно жалбоподателят поддържа в касационната жалба, че при преценката на компетентността на издателя на акта съдът се е позовал на чл. 204, т. 4 ЗМВР и чл. 22 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, и неправилно е игнорирал разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от Закона за държавния служител. В тази връзка излага съображения, че към момента на извършване на вмененото дисциплинарно нарушение той е бил командирован и изпълнявал служебните си задължения в района на ГПУ Малко Търново и следователно началникът на сектор "Охранителна полиция" при 01 Районно управление гр. Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора не е компетентен да издаде заповедта за дисциплинарно наказание. В чл. 204, т. 4 ЗМВР е уредена компетентността на служителите на висши ръководни и ръководни длъжност, в която категория е и издателят на акта, да налагат дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 ЗМВР. В чл. 22 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г. е предвидено, че при командироване на държавен служител или когато е изпратен на курс за професионална квалификация или специализация, решението за дисциплинарната му отговорност се взема в командироващата служба. С оглед нормативната регламентация, съдът правилно е приел по аргумент на противното, че в случая командироването е прекратено към момента на провеждане на дисциплинарното производство и издаване на оспорената заповед. Ето защо, именно административният ръководител по чл. 204, т. 4 ЗМВР е компетентен да издаде обжалваната заповед. Правилото на чл. 92, ал. 1 ЗДСл предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. В чл. 6, ал. 2 ЗДСл е уредена хипотезата на делегиране на правомощия от органа по назначаването на изброените субекти в текста, а с ал. 3 на чл. 6 ЗДСл е предвидено, че правомощия по ал. 2, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 могат да се възложат и на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, а за МВР – и на ръководителите на структури по чл. 37 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Прочитът на чл. 6, ал. 2 и 3 ЗДСл обуславя извод, че предвидените в тях хипотези са неотносими към обсъждания казус, съответно такива са и доводите на касатора, базирани на приложението им. Не намира подкрепа в данните по делото възражението на касатора, че заповедта е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, което обстоятелство не било отчетено от съда. Дисциплинарното нарушение е извършено на 16.11.2016 г. Дисциплинарната проверка е приключила със справка рег. № 349 р-1379 от 19.01.2017 година. От тази дата дисциплинарното нарушение е установено по см. на чл. 196, ал. 2 ЗМВР и е започнал да тече двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, в който дисциплинарно наказващият орган следва да издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. Оспорената заповед е издадена на 14.02.2017 г., т. е. при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Правилен и обоснован е изводът на съда за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Съдът правилно е приел, че фактическите установявания по дисциплинарната преписка са верни и основани на писмените сведения на служителите, които са били командировани в ГПУ Малко Търново при РДГП Елхово и настанени за нощувка и почивка в къща за гости "Старата фурна", с. Звездец. Правилно съдът е счел, че поведението на служителя Г. Кълвачев при възникналата конфликтна ситуация на 10.11.2016 г. не е съответствало на етичните правила. С действията си е допуснал нарушение на изискванията, визирани в т. 56 от Етичния кодекс, според която държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в служебните помещения, така и на обществени места. Обоснован е изводът на съда относно точната правна квалификация на релевантните факти в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – нарушение на етичните правила, за което на жалбоподателя е наложено предвиденото дисциплинарно наказание в чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2 ЗМВР – порицание, за минималния срок, предвиден в закона – шест месеца. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за погрешно и едностранчиво интерпретиране на доказателствения материал от съда и съответно - за необоснованост на изградените изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Анализът на данните по дисциплинарната преписка е коректен, присъствалите на конфликта служители очертават безпротиворечиво фактическите обстоятелства и съдът обективно е оценил същите. Безспорно е установено, че жалбоподателят е предизвикал служителя С. Николов, държал се е агресивно, искайки обяснение за негови изявления относно личните му и служебни отношения със служителя Я. Петкова, в присъствието на колегите им. Правилно съдът е приел, че помещението, в което са се намирали отговаря на характеристиката за служебно помещение по смисъла на чл. 56 от Етичния кодекс, т. к. полицейските служители са настанени и обитавали същото при и по повод изпълнение на служебните им функции. Предвид функционалното предназначение на помещението, то носи белезите и на обществено място, т. е. няма вътрешно противоречие в квалификацията на мястото на извършване на дисциплинарното нарушение, както се поддържа в касационната жалба. С действията си и отправените реплики към служителя С. Николов жалбоподателят е показал незачитане на неговото достойнство и права и не е спазил необходимата субординация. Изложеното разбиране от касатора, че спазването на принципа на субординация се изчерпва с изискването на подчинените да спазват издадени по съответния ред заповеди и разпореждания от горестоящите административни ръководители, поради което поведението му в обсъжданата ситуация неправилно е подведено към тази хипотеза, не може да бъде споделено. С правилото на т. 56 от Етичния кодекс е предвидено, че служителят е длъжен да спазва необходимата субординация не само в служебните помещения, но и на обществени места. При така очертаните рамки на релевантност на принципа на субординация в т. 56 от Етичния кодекс, съдът правилно е приел, че в случая жалбоподателят е демонстрирал отношение към определения за старши на групата инспектор С. Николов, което не е съобразено с йерархията в контекста й на източник на авторитет в службата. Спазването на правилото на субординация в органите на Министерството на вътрешните работи означава поддържане на коректни служебни взаимоотношения при съобразяване с йерархичния статус и има за цел изграждане и охраняване авторитета на службата. Разгледана на плоскостта на етичните правила, субординацията включва в съдържанието си изискването комуникацията между ръководител и подчинен да е основана на взаимно уважение и зачитане на достойнството на всеки от тях. В случая тези изисквания не са спазени от жалбоподателя. Доводите на касатора, че е бил провокиран от служителя С. Николов е от значение при определяне на тежестта на допуснатото дисциплинарно нарушение и размера на следващото се дисциплинарно наказание, което в случая е сторено, но не и към преценката за осъществяване на състава на дисциплинарното нарушение. Дисциплинарната отговорност е лична и всеки от служителите отговаря за съответствието на професионалното и личното си поведение с нормативните и етични правила. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,